Ованес Торосян

Ованес Торосян
Роден
7 декември 1986 г. (37 г.)
МестожителствоСофия, България
Значими роли„Източни пиеси“ (2009)
„Тилт“ (2010)
„Аве“ (2012)
„Съдилището“ (2014)
„Септември в Шираз“ (2015)
Уебсайт
Ованес Торосян в Общомедия

Ованес Торосян (на арменски: Հովհաննես Թորոսյան) е български актьор, режисьор и драматург от арменски произход.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 декември 1986 г. в Ереван, Армения. През 1993 г., заради военния конфликт в Нагорни Карабах, заедно със семейството си се установява в София. Брат му Тигран Торосян също е актьор.[2] Учи в 76 ОУ „Уилям Сароян“.[3] Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ през 2009 г.[1] в класа на проф. Пламен Марков и Ивайло Христов.[2][4] През 2016 г. завършва театрална режисура в НАТФИЗ.

Съосновател е на театър „Реплика“. Играе на сцените на Народния театър, Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, Модерен театър, Театрална работилница „Сфумато“, Червената къща, Младежки театър „Николай Бинев“ и театър „Азарян“.[4][5] Играе и на сцената на Театър 199 в моноспектакъла „Тигър и дракон“ от Йоана Мирчева, постановка – Юрий Дачев.

Постановки

[редактиране | редактиране на кода]

Ованес Торосян се занимава с документален, импровизационен театър и режисура:[6][7]

  • „Пухеният“
  • "Заполярная правда (истина...Отвъд полярния кръг)' по Юрий КЛавдиев, в театър „Реплика“
  • „Да играеш жертвата“, по Братя Преснякови, в Модерен театър.
  • „Животът се получи“, по Павел Пряжко, в Театър „Реплика“
  • „Разкази от лудницата“, по Ан-Мари де Мамбро, в Театрална работилница „Сфумато“
  • „Януари“, по Йордан Радичков, в театър „Н.А.Т.Ф.И.З“
  • „Разкази от лудницата (панаир на младите 2016)“, по Ан-Мари де Мамбро, в Младежки театър „Николай Бинев“
  • „Безсъщност“, по Борис Зафиров, в Център за култура и дебат „Червената къща“
  • „Дани и дълбокото синьо море: танц на апашите“, по Ованес Торосян, в театър „Възраждане“
  • „Февруари“, по Ованес Торосян, в Театрална работилница „Сфумато“
  • „Вишнева градина“, по Антон Павлович Чехов, в Младежки театър „Николай Бинев“
  • „Март“, по Пьотор Гладилин, в театър „Възражд“ане"
  • „SHHARLOTA“, по Пьотор Гладилин, в театър "Non grata
  • „Елхата у Иванови“ по Александър Вадденски, в Театър „Реплика“
  • „Предградие“ по Ерик Богосян, в Продуценска къща „Креди Арте“
  • „Драконът“ по Евгений Шварц, в театър „София“
  • „Заговорът на Калигула“ по Стефан Цанев, в Продуценска къща „Креди Арте“
  • „Game over“ по Ованес Торосян, в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  • „Истории от Старата България“
  • „Белградска трилогия“
  • „Анархия в Бавария“
  • „Идиот 2012“
  • „Балканска“
  • „Хамлет“
  • „Колега“
  • „Обърни се с гняв назад“
  • „Лейтенантът от Инишмор“
  • „Мечтата на Наташа“
  • „Записки на един луд“
  • „Импровизирай това!“
  • „Състояние на нацията“
  • „Да бъде или не?“
  • „Животът се получи“
  • „Ние.бг“
  • „Чайка“
  • „Тигър и дракон“

Филмография

[редактиране | редактиране на кода]
филм роля година
„Военен кореспондент“ момчето от влака 2008
„Всичко за теб“ 2008
„Източни пиеси“ Георги 2009
„Тилт“ Гого 2011
„Аве“ Камен 2011
„Джулай“ Кирчо 2012
„Отчуждение“ 2013
„Съдилището“ Васко 2014
„Аз съм ти“ Боян 2014
„Жената от фара“ 2014
„Прелюбодеяние“ Виктор 2014
„Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“ Деян – Миро 2015
„Септември в Шираз“ 2015
„Как да надебелеем здравословно“ Константин 2015
„Каръци“ Коко 2015
„1968“ 2015
„Сняг“ Марти 2015
„Лъжесвидетел“ 2015
„Спомен за страха“ Режисьорът 2016
„Радиограмофон“ Карим 2017
„В кръг“ Лазар 2019
„Войната на буквите“ (сериал) Илия 2023

Драматургия

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Малкия Пучи“ – монодрама
  • „Тъпа пиеса“ – абсурд в три действия
  • „Колега“ (в съавторство с Петко Венелинов)
  • One – късометражен игрален сценарий
  • Turbo – късометражен игрален сценарий[5]
  • Harlem shake

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • През 2010 г. е номиниран за Икар в категория „дебют“ в ролята на Михаил в „Пухеният“.[2][3]
  • „Златна роза“ (2010) за поддържаща мъжка роля за филмите „Източни пиеси“ и „Тилт“[2]
  • Награда на Съюза на българските филмови дейци (2010) за поддържаща мъжка роля за филма „Тилт“
  • Награда на Съюза на българските филмови дейци (2011) за главна мъжка роля за филма „Аве“
  • Tashkend IFF (2012) – Golden Guepard за най-добър актьор за филма „Аве“[5]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Стефанова, Мая. Ованес Торосян, актьор: Нямам ваучер, отивам в Кан // dnevnik.bg, 08.03.2012. Посетен на 13 януари 2016.
  2. ↑ а б в г Ованес Торосян // kinotab.com. Архивиран от оригинала на 2016-12-24. Посетен на 14 януари 2016.
  3. ↑ а б Дончев, Мартин. Ованес Торосян // sofialive.bg, 08.03.2012. Посетен на 13 януари 2016.
  4. ↑ а б Тодорова, Деница. Актьорът Ованес Торосян // в. „Труд“, 21.11.2015. Посетен на 13 януари 2016.
  5. ↑ а б в Младежки фестивал Театър в аванс IV: Работно ателие с Ованес Торосян // hotnews.bg, 28.10.2015. Посетен на 13 януари 2016.
  6. ↑ Благова, Ана. Дами и господа – Ованес Торосян // dnevnik.bg, 20.11.2015. Посетен на 13 януари 2016.
  7. ↑ Ованес Торосян // theatre.art.bg. Посетен на 13 януари 2016.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни