„Пегасус“ HMS Pegasus | |
Бронепалубният крайцер „Пегасус“ | |
Флаг | Великобритания |
---|---|
Клас и тип | Бронепалубен крайцер от типа „Пелорус“ |
Производител | Palmers Shipbuilding and Iron Company, Яроу, Великобритания |
Служба | |
Поръчан | 1893 г. |
Заложен | май 1896 г. |
Спуснат на вода | 4 март 1897 г. |
Влиза в строй | 17 януари 1899 г. |
Потънал | потопен на 20 септември 1914 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 2169 t (пълна) |
Дължина | 95,6 m |
Дължина между перпендикулярите | 91,4 m |
Ширина | 11,13 m |
Газене | 4,88 m |
Броня | на палубата: 37 – 42 mm (по скосовете: 42 – 51 mm); щитове оръдия: 12,7 mm; бойна рубка: 76 mm |
Задвижване | 2 парни машини с тройно разширение; 16 водотръбни котли Reed |
Мощност | 5000 к.с. (3,37 МВт) (7500 к.с. при форсирани машини) |
Движител | 2 гребни винта |
Скорост | 18,5 възела (34,3 km/h) |
Далечина на плаване | Проектна: 6000 мили при ход 10 възела; Фактическа: 5000 мили при ход 10 възела; Запас гориво: 500 t въглища |
Екипаж | 224 души |
Кръстен в чест на: | Пегас |
Въоръжение | |
Артилерия | 8×1 102 mm; 8×1 47 mm |
Торпедно въоръжение | 2×1 457 mm ТА |
Други | 3 картечници[1] |
„Пегасус“ в Общомедия |
Пегасус (на английски: HMS Pegasus) e британски бронепалубен крайцер 3-ти ранг, на Британския Кралски флот от типа „Пелорус“.
Поръчан за Кралския военноморски флот през 1893 г. съгласно програмата „Спенсър“. Строителството започва май 1896 г. на стапелите на „Палмерс Шипбилдинг“ в Яроу, на вода крайцера е спуснат на 4 март 1897 г., в състава на флота влиза на 17 януари 1899 г. По времето на своята служба извършва пътувания в Средиземноморието, Австралия, Китай и колониите в Африка. През 1906 г. посещава нос Добра Надежда.
На 20 септември 1914 г. „Пегасус“ акостира в пристанището на Занзибар за попълване на припасите и ремонт на двигателите, вследствие на което е принуден да напусне ескадрата на контраадмирал Херберт Кинг-Хол, в която влизат крайцерите „Хиацинт“ и „Астрея“. Лекомислието на екипажа позволява на немския крайцер „Кьонигсберг“, който внезапно атакува англичаните. По кораба са произведени над двеста изстрела в течение на 8 минути и командирът на кораба Джон Инглис панически е принуден да свали флага, за да избегне по-натататъшно кръвопролитие. В боя са убити 38 и ранени 55 души. На следващия ден корабът потъва, а оцелелите са спасени от корабите „Гаскон“ и „Клан Макре“. Впоследствие още един крайцер от типа „Пелорус“, HMAS Pioneer (1899), участва в операцията по унищожаването на „Кьонигсберг“.
Шест от осемте оръдия на главния калибър на крайцера са спасени: две от тях, кръстени „Пеги III“ и „Пеги IV“, участват в сухопътни сражения до 1916 г., още две остават на Занзибар, едно е поставено на борда на монитора „Уинифред“ и едно остава в Момбаса, където сега е експонат в музея на Форт Джесус. 24 от загиналите моряци са погребани в братска могила на остров Грейв, още 14 са погребани на градското гробище на Занзибар (впоследствие костите им са пренесени във военното гробище на Дар ес-Салаам). През 1955 г. палубата на кораба е успешно извадена от водата и предадена за скрап, но останките на корпуса са све още под водата[2][3][4].
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Pegasus (1897) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|