Пиер Шоню

Пиер Шоню
Pierre Chaunu
френски историк
Роден
Починал
Кан, Франция
ПогребанКалвадос, Франция
РелигияПротестантство
Националност Франция
Учил вПарижки университет
Парижки университет
Парижки университет
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вCNRS
Университет на Кан
Университет Париж-IV: Пари-Сорбон
ПовлиянФернан Бродел
Семейство
СъпругаЮгет Шоню
ДецаЕманюел Шоню

Пиер Шоню (на френски: Pierre Chaunu) е френски историк, чиито изследвания са в областта на социалната и религиозна история на Франция през XVI-XVIII век и на историята на Латинска Америка.

Представител е на второто поколение на френската Школа „Анали“. Водеща фигура във френската количествена история. Почетен професор на Университета Париж-IV: Пари-Сорбон. Дълго време води своя колонка във вестник „Фигаро“, в която прокарва своята подкрепа за Шарл дьо Гол и голизма.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Пиер Шоню се ражда на 17 август 1923 г. в Белвил-сюр-Мьоз, Североизточна Франция. През 1947 г. преподава история в Лицея в Бар-льо-Дюк (на френски: École normale supérieure de Fontenay-Saint-Cloud). Става сътрудник на Висшето училище по испанистика (на френски: École des hautes études hispaniques) през 1948 г. и прекарва до 1951 г. в Мадрид и Севиля. Силно повлиян от Фернан Бродел, който е негов научен ръководител, през 1954 г. Шоню защитава дисертация върху Севиля и Атлантика.[1][2]

Преподава в лицея в предградието на Париж Ванв (1951–1956), изследовател в Националния център за научни изследвания (на френски: Centre National de la Recherche Scientifique, съкр. CNRS), където става старши изследовател (на френски: chargé d’enseignement) през 1959 г. През 1960 г. става доцент (на френски: maitre de conferences), а през 1962 г. професор в Университета на Кан (на френски: Université de Caen Basse-Normandie), където основава Център по количествена история (на френски: Centre de recherche d’histoire quantitative) през 1966 г. През 1970 г. става професор по модерна история в Университета Париж-IV: Пари-Сорбон.[1]

От 1980 г. е член на Историческата секция на Научния съвет на CNRS. През 1982 г. е избран за член на Историческата и географска секция на Академията за морални и политически науки (на френски: Académie des sciences morales et politiques).[1]

От началото на 80-те години е колумнист на вестник „Фигаро“.

Баща е на шест деца, сред които илюстратора и карикатурист Еманюел Шоню (р. 1966 г.).[2]

Командор на Ордена на почетния легион.[1]

Почетен доктор на Севилския университет.[3]

Пиер Шоню умира в Кан на 22 октомври 2009 г.[1]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Histoire de l'Amérique latine, Paris, PUF, "Que sais-je?", 1949. Преиздадена през 2009 г.
  • Séville et l'Atlantique (1504–1650), Paris, SEVPEN, 12 volumes, 1955-1960. (Prix de Loubat, 1962).[4]
  • Les Philippines et le Pacifique des Ibériques, Paris, SEVPEN, 2 volumes, 1960-1966.
  • L'Amérique et les Amériques de la préhistoire à nos jours, Paris, Armand Colin, 1964.
  • La Civilisation de l'Europe classique, Paris, Arthaud, 1966.
  • L'Expansion européenne du XIIIe et XVe siècles, Paris, PUF, 1969.
  • Conquête et exploitation des nouveaux mondes, Paris, PUF, 1969.
  • La Civilisation de l'Europe des Lumières, Paris, Arthaud, 1971.
  • L'Espagne de Charles Quint, Paris, SEDES, 2 тома, 1973.
  • Démographie historique et système de civilisation, Rome, EFR, 1974.
  • Histoire, science sociale, Paris, SEDES, 1974.
  • Le Temps des Réformes, Paris, Fayard, 1975.
  • De l'histoire à la prospective, Paris, Robert Laffont, 1975.
  • Les Amériques, XVIe et XVIIIe siècles, Paris, Armand Colin, 1976.
  • La peste blanche (в съавторство с Жорж Сюфер), Paris, Gallimard, 1976.
  • Séville et l'Amérique aux XVIe et XVIIe siècles, Paris, Flammarion, 1977.
  • La Mort à Paris (XVIe et XVIIe siècles, Paris, Fayard, 1978.
  • Histoire quantitative, histoire sérielle, Paris, Armand Colin, 1978.
  • Le sursis, Paris, Robert Laffont, 1978.
  • La France ridée, Paris, Pluriel, 1979.
  • Un futur sans avenir, Histoire et population, Calmann-Lévy, 1979.
  • Histoire et imagination. La transition, Paris, PUF, 1980.
  • Église, culture et société. Réforme et Contre-Réforme (1517–1620), Paris, SEDES, 1980.
  • Histoire et décadence, Paris, Perrin, 1981. (Grand Prix Goubert, 1982)
  • La France, Paris, Robert Laffont, 1982.
  • Pour l'histoire, Paris, Perrin, 1984.
  • L'Aventure de la Réforme. Le monde de Jean Calvin, Paris, Desclée de Brouwer, 1986.
  • Apologie par l'histoire, Paris, Œil, 1988.
  • Le Grand Déclassement, Paris, Robert Laffont, 1989.
  • Reflets et miroir de l'histoire, Economica, Paris, 1990
  • Histoire économique et sociale de la France. Tome 1, 1450-1660, (в съавторство с Ернест Лабрус) PUF, "Quadrige", 1993.
  • Colomb ou la logique de l'imprévisible, Paris, F. Bourin, 1993.
  • Baptême de Clovis, baptême de la France, Paris, Balland, 1996.
  • Le Basculement religieux de Paris au XVIIIe siècle, Paris, Fayard, 1998.
  • Charles Quint, (в съавторство с Мишел Ескамила), Paris, Fayard, 2000.
  • La femme et Dieu, (в съавторство с Жак Ренар), Paris, Fayard, 2001
  • Essai de prospective démographique, (в съавторство с Южет Шоню и Жак Ренар), Paris, Fayard, 2003
  • Des curés aux entrepreneurs: la Vendée au XXe siècle, Centre Vendéen de Recherches Historiques, 2004.
  • Le livre noir de la Révolution française, Cerf, 2008
На български
  • История на Латинска Америка. София: Кама, 2002, 128 с.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д „Mort de l'historien Pierre Chaunu“, Le Monde.fr avec AFP, 24.10.2009. ((fr))
  2. ↑ а б „L'historien Pierre Chaunu est mort“, Le point.fr avec AFP, 24.10.2009. ((fr))
  3. ↑ Gente, El Pais, 15 de noviembre de 1980. ((es))
  4. ↑ Palmarès des prix et des récompenses décernés en 1962. ((fr))

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Историци
Първо поколение:
Второ поколение:
Трето поколение:
Четвърто поколение:
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни