Психоактивно вещество

Асортимент от психоактивни вещества, включително улични наркотици и лекарства:
1 – кокаин, 2 – крек, 3 – метилфенидат (риталин), 4 – ефедрин, 5 – MDMA (екстази), 6 – пейот (мескалин), 7 – LSD, 8 – псилоцибин, 9 – Salvia divinorum, 10 – дифенхидрамин (бенадрил), 11 – червена мухоморка, 12 – Tylenol 3, 13 – кодеин, 14 – тютюн, 15 – бупропион, 16 – канабис, 17 – хашиш

Психоактивните вещества (наречени още психотропни вещества) са химически субстанции, въздействащи главно на централната нервна система. Те създават временни изменения на възприятията, настроението, съзнанието и поведението.

Освен в медицината и фармацевтиката, за лечение на психически заболявания и с терапевтични цели, тези вещества се употребяват като ентеогени, които предизвикват изменени състояния на съзнанието с духовни и спиритуални цели, като средства за изследване на психиката и не на последно място за удоволствие.

Поради злоупотребата с психоактивните вещества голяма част от тях са забранени за ползване без лекарско предписание, а някои от тях са обявени за незаконни.

История на употребата

[редактиране | редактиране на кода]

Употребата на психоактивните вещества е стара колкото и човечеството. Скални рисунки на халюциногенни гъби, открити в пещери в Сахара, са на възраст 11 хил. години, а рисунки на ритуали, свързани с халюциногенни растения в пещери в Танзания и Австралия – на повече от 40 хил. години пр.н.е.[1]. Психоактивните растения (най-вече халюциногените) са били издигани в религиозен култ от почти всички древни цивилизации, съществували на земята. Има научни теории, които сочат, че произхода на религиите е свързан пряко с тези растения.[2] Древните хора са познавали много добре техните качества и са ги използвали за връзка с Бог, комуникация с духове на починали хора, други разумни същества или животни. Други психоактивни вещества са използвани и с лечебни цели, за проникване в съзнанието на болни хора с цел лекуване (виж Salvia divinorum). В групови ритуали употребата им е целяла постигане на колективен транс (между шамани или други „посветени“ в тайните), който помагал за решаване на проблеми, свързани с общността или племето.

През средновековието, след като психоактивни растения от Америка са внесени от мореплаватели по времето на Колумб в Европа, християнската църква забранява използването им, защото то противоречи на нейните закони, а хората, употребяващи ги, са заклеймени като еретици и вещици и биват изгаряни на кладите.[3][4] Въпреки наличието на много такива растения и гъби в Европа, тяхната употреба тук не е могла да стане масова (както при индианците в Америка) и да бъде превърната в култ. Почти всички древни народи на континента (напр. викингите, древните гърци, траките и др.) въпреки това са употребявали променящи съзнанието вещества.

Интересът на западния свят към психоактивните вещества нараства значително през 20-и век. Това става след откриването на халюциногена ЛСД и появата му на улицата през 60-те години. Много от почти забравените екзотични психоактивни растения и съставки стават широко достъпни. Изолират се много отдавна познати вещества, създават се нови. За тяхната известност допринасят културните течения на 20-и век – културата на хипитата, психеделичната музика, по-късно и електронната музика.

Видове

[редактиране | редактиране на кода]

Основните видове психоактивни вещества са:

Начин на действие

[редактиране | редактиране на кода]

Психоактивните вещества действат на химичните процеси в мозъка. Всяко вещество има специфично действие върху един или повече невротрансмитери и рецептори. Тези, които повишават синтеза и активността на определен невротрансмитер, се наричат агонисти, обратно, които ги намаляват – антагонисти. Вторите действат също така, като блокират рецепторите на неврона и не позволяват на вече отделените невротрансмитери да се свържат с него.

Употребата на психоактивни вещества може да промени структурата и функциите на невроните, когато нервната система се опитва да възстанови баланса на невротрансмитерите в нервните клетки, повлияни от субстанциите. Употребата на антагонисти за определен невротрансмитер може да увелечи броя на рецепторите, отговорни за него. Те стават и по-чувствителни. Обратно, количеството на рецепторите и чувствителността могат да бъдат и намалени. Тогава става въпрос за толеранс. Свръхчувствителността и толерансът обикновено се създават при многократна употреба на дрогите, но е възможно появата им и след единичен случай на употреба. Смята се, че тези процеси са в основата на пристрастяването.

Злоупотреба с психоактивни вещества

[редактиране | редактиране на кода]

Някои психоактивни вещества (хероин, морфин, кокаин, алкохол, никотин и др.) са известни със силната зависимост, която предизвикват. Тя бива психическа (при която човек изпитва нужда от дрогата, за да се чувства по-добре) и физическа (при която дрогата се взема по принуда, за да се избегне абстиненцията, която е болезнена). Не всички вещества са с пристрастяващ ефект, но тези, които директно действат на рецепторите за допамин и регулират неговото количество, са най-подходящите кандидати за тази категория. Други вещества, като психеделиците (халюциногени) например, стимулират производсвото на допамин индиректно и вероятността към тях да се развие психическа зависимост, е нищожна. Те имат влияние върху серотонина в мозъка.

Легален статут и обществени движения за легализация

[редактиране | редактиране на кода]

Много психоактивни вещества са стриктно контролирани от закона и са забранени за производство, търговия и притежание. В много държави обаче съществуват обществени движения, насочени против криминализранто на „леките наркотици“ (напр. относно употребата на канабис в САЩ – legalize.org Архив на оригинала от 2008-05-09 в Wayback Machine., в България – Движение „Промена“ Архив на оригинала от 2005-04-04 в Wayback Machine.). В тази категория най-често влизат марихуана, хашиш, „магически гъби“ и др. халюциногени. Защитниците на този вид психоактивни вещества смятат, че със забраната на „леките наркотици“ се ограничава и правото на личната свобода и избор. Други аргументи са, че според редица научни изследвания „легалните наркотици“ (алкохол и тютюн) причиняват много по-значителни вреди и тежка зависимост от „леките дроги“ и халюциногените[5][6] и средствата за борба с техните отрицателни ефекти са по-големи.

В много държави като Холандия, Швейцария[7], САЩ[8], Чехия[9], Уругвай[10], Португалия[11], Аржентина[12], Бразилия и други политиката на правителството е по-либерална и притежанието на определено количество „леки дроги“ за лично ползване е разрешено.

В България голяма част от психоактивните вещества са незаконни, но има и такива, върху които няма специален контрол, напр. много растения и билки.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Prehistoric Psychoactive Mushroom Artifcacts Архив на оригинала от 2008-06-14 в Wayback Machine.. lycaeum.org.
  2. ↑ Maximal Entheogen Theory of Religion. www.egodeath.com.
  3. ↑ The Pharmacratic Inquisition dvd, архив на оригинала от 16 март 2008, https://web.archive.org/web/20080316083920/http://www.pharmacratic-inquisition.com/main/, посетен на 8 април 2008 
  4. ↑ Jan Irvin, Andrew Rutajit The Pharmacratic Inquisition pdf Архив на оригинала от 2008-07-05 в Wayback Machine.
  5. ↑ Drug-danger 'league table' revealed. www.newscientist.com.
  6. ↑ Tobacco and alcohol 'are more dangerous than LSD. www.independent.co.uk.
  7. ↑ Швейцария легализира марихуаната. news.ibox.bg
  8. ↑ В САЩ започна легална продажба на марихуана. www.vesti.bg.
  9. ↑ Канабисът в Чехия. medicalmarijuana.bg.
  10. ↑ Уругвай първи ще легализира марихуаната. investor.bg.
  11. ↑ Португалия побеждава наркотиците, след като ги декриминализира. www.segabg.com.
  12. ↑ Аржентина разреши притежанието на марихуана. dariknews.bg.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]