Рихард Вилщетер
| Рихард Вилщетер Richard Willstätter | |
| германски химик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Швейцария |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Мюнхенски университет |
| Научна дейност | |
| Област | органична химия |
| Работил в | Мюнхенски университет Берлински университет Швейцарско висше техническо училище в Цюрих |
| Награди | Нобелова награда за химия (1915) Медал Дейви (1932) |
| Семейство | |
| Съпруга | Софи Лезер |
| Деца | 2 |
| Рихард Вилщетер в Общомедия | |
Рихард Мартин Вилщетер (на немски: Richard Martin Willstätter) е германски органичен химик, чиито изследвания върху структурата на растителните пигменти, сред които и хлорофила, му печелят Нобелова награда за химия за 1915 г. Вилщетер изобретява хартиената хроматография независимо от Михаил Цвет.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 13 август 1872 година в Карлсруе, Баден, Германия, в еврейско семейство.[3] Син е на Максвел Вилщетер, търговец на платове, и Софи Улман. Записан е на училище, но семейството му се премества в Нюрнберг и той продължава да учи в техническото училище там. На 18-годишна възраст е приет в Мюнхенския университет, където изучава наука и остава през следващите 15 години.
Работи в департамента по химия, първо като студент при Алфред Айнхорн, а след като получава докторска степен през 1894 г. – и като член на факултета. Докторската му дисертация засяга структурата на кокаина. Вилщетер продължава проучванията си върху друг алкалоиди и успява да синтезира няколко от тях. През 1896 г. е назначен за лектор, а през 1902 – професор.
През 1905 г. заминава да работи във Федералното висше техническо училище в Цюрих, където изследва растителния пигмент хлорофил. Той е първият, доказал емпиричната му формула.
През 1912 г. става професор по химия в Берлинския университет и директор в Института по химия към обществото Кайзер Вилхелм, изучавайки структурата на пигментите на цветята и плодовете. Именно тук Вилщетер показва, че хлорофилът представлява смес от две съединения, хлорофил a и хлорофил b.[4]
През 1915 г. приятелят му Фриц Хабер му предлага да се присъедини към разработването на отровни газове.[5] Шилщетер не пожелава да работи по отрови, но се съгласява да работи по защитата. Той и колегите му разработват три-слоен филтър, който абсорбира всички вражески газове. Към 1917 г. са произведени 30 милиона бройки от филтъра, а Вилщетер е награден с Железен кръст втора степен.[6]
През 1916 г. се завръща в Мюнхен като наследник на ментора си Байер. През 1920-те години Вилщетер изследва механизмите на ензимните реакции и полага значителни усилия за установяването, че ензимите са химични вещества, а не биологични организми.
През 1924 г. Вилщетер слага край на научната си кариера в знак на протест срещу нарастващите антисемитски настроения в страната. Нито неговите колеги, нито студентите му, нито министъра успяват да го убедят да не се пенсионира.[7] След това продължава да живее в Мюнхен, като отказва нови предложения дори и от чужбина. Единствената му научна дейност по това време е с асистенти, които му се обаждат по телефона с резултатите си.
През 1938 г. Вилщетер емигрира в Швейцария. Той прекарва последните три години от живота си в Муралто, близо до Локарно, пишейки автобиографията си. На 3 август 1942 г. умира от инфаркт на 69-годишна възраст. Автобиографията му, „Aus meinem Leben“, е публикувана на немски едва през 1949 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Allen, W. A. и др. Willstätter-Stoll Theory of Leaf Reflectance Evaluated by Ray Tracing // Applied Optics 12 (10). 1973. DOI:10.1364/AO.12.002448. с. 2448 – 2453.
- ↑ Dées De Sterio, A. Richard Willstätter, 25th anniversary of his death (25 September 1942) // Munchener medizinische Wochenschrift (1950) 109 (39). 1967. с. 2018 – 2019.
- ↑ Stoltzenberg, Dietrich. Fritz Haber: chemist, Nobel Laureate, German, Jew. Chemical Heritage Foundation, 2004. ISBN 978-0-941901-24-6.
- ↑ Motilva, Maria-José. 5th Pigments in Food congress – for quality and health. University of Helsinki, 2008. ISBN 978-952-10-4846-3.
- ↑ L.F.Haber (1986). The Poisonous Cloud: Chemical Warfare in the First World War, Clarendon Press
- ↑ Van der Kloot, W. (2004). April 1915: Five future Nobel prize-winners inaugurate weapons of mass destruction and the academic-industrial-military complex. Notes Rec. R. Soc. Lond. 58: 149 – 160, 2004/
- ↑ Richard Willstätter – Biography at nobelprize.org
|
