Руси Русев (министър на войната)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Руси Русев.

---

Руси Русев
български генерал
Роден	27 ноември 1887 г. Габрово, Княжество България
Починал	1 февруари 1945 г. (57 г.) София, Царство България
Учил в	Национален военен университет
Награди	Военен орден „За храброст“ За военна заслуга Железен кръст
Военна служба
Звание	генерал от артилерията
Руси Русев в Общомедия

Руси Христов Русев е български офицер (генерал от артилерията), убит на 1 февруари 1945 г. от комунистическия режим наложен в България след преврата от 1944 г.

Руси Русев е роден на 27 ноември 1887 г. в Габрово, завършва Военното училище в София (випуск 1909 г.). През Балканските войни и Първата световна война е командир на батарея в 4-ти артилерийски полк. Служи в 9^-и артилерийски полк, а от 1927 г. е на служба в 4-и артилерийски полк. На 3 септември 1928 г. е произведен в чин полковник. През 1929 г. е назначен на служба в Артилерийската инспекция^[1], през следващата година става началник на техническия отдел на същата инспекция^[2], след което т 1934 г. е завеждащ въоръжението отново в Артилерийската инспекция^[3]. През 1935 г. е назначен за началник на артилерийския отдел на Държавната военна фабрика^[4], след което от началото на 1936 г. началник на техническия отдел в Щаба на армията^[5]. На 6 май 1936 г. е произведен в чин генерал-майор.

През 1936 г. генерал-майор Руси Русев е назначен на най-висшата длъжност по въоръжението – Инспектор на въоръжението^[6]. През този период генерал Русев осъществява превъоръжаването на Българската армия със съвременно военно оборудване и техника. Той води тайните преговори с Германия, довели до отпускането на многомилионни военни кредити от Берлин през 1938 и 1939 г. Сключва договорите с отделните германски концерни, производители на оръжие, и лично осъществява качествения контрол на доставките, поради което до началото на Втората световна война често е в Германия. През 1940 г. е назначен за началник на канцелария в Министерството на войната^[7], като същата година на 3 октомври е произведен в чин генерал-лейтенант, след което от 1941 г. за кратко отново е инспектор на въоръжението и по-късно същата година е назначен за инспектор на артилерията. През 1942 г. е назначен за началник на отдел „Доставки и поддържане“. На 14 септември 1943 г. е назначен за министър на войната, на която длъжност е до 2 септември 1944 г., след което на 4 септември 1944 г. е произведен в чин генерал от артилерията. Той е вторият български офицер, произведен в най-висшия военен чин от артилерията.

След навлизането на Съветската армия в България е арестуван, съден от т.нар. „Народен съд“. Осъден е на смърт, 5 милиона лева глоба и конфискация на имуществото.

Генерал от артилерията Руси Русев е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София.

Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996.^[8]

Военни звания

• Подпоручик (18 май 1909)
• Поручик (22 септември 1911)
• Капитан (18 май 1915)
• Майор (1 април 1919)
• Подполковник (6 май 1923)
• Полковник (3 септември 1928)
• Генерал-майор (6 май 1936)
• Генерал-лейтенант (3 октомври 1940)
• Генерал от артилерията (4 септември 1944)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен с военна лента
• Орден „Железен кръст“ II степен (Германска империя)

Бележки

1. Министерска заповед (МЗ) № 179 от 1929 г.
2. МЗ № 64 от 1930 г.
3. МЗ № 107 от 1934 г.
4. МЗ № 70 от 1935 г.
5. МЗ № 7 от 1936 г.
6. МЗ № 64 от 1936 г.
7. МЗ № 44 от 1940 г.
8. Цураков, Ангел. Енциклопедия Правителствата на България. Хронология на политическия живот 1879 – 2001, София 2001, с. 238, 241.

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 173.