Стефан Урош III
| Стефан Урош III | |
| сръбски крал и светец | |
 Стефан Дечански като ктитор. Фреска от църквата в манастира Високи Дечани. | |
| Управление | 1321–1331 |
|---|---|
| Коронация | 20 януари 1322 |
| Наследил | Стефан Милутин |
| Наследник | Стефан Душан |
| Лични данни | |
| Роден | около 1276 г.
|
| Починал | 11 ноември 1331 г.
|
| Погребан в | Дечани |
| Пълно име | Стефан Урош III Дечански |
| Подпис |  |
| Семейство | |
| Династия | Неманичи, Тертеровци, Анжу, Асеневци, Дандоло, Ангели, Арпади |
| Баща | Стефан II Милутин |
| Майка | Анна Тертер |
| Бракове | Теодора Смилец Мария Палеологина |
| Потомци | Стефан Душан, Елена Неманич Шубич, Симеон Синиша, Теодора-Евдокия |
| Стефан Урош III в Общомедия | |
Стефан Урош III Дечански (ок. 1285 – 11 ноември 1331) е сръбски крал (1321 – 1331) от династията на Неманичите. По името на селцето Дечани, край което започва изграждането като задужбина на манастира Високи Дечани често е наименован и Дечански крал. Манастирския комплекс е довършен и осветен от сина му Стефан Душан. В манастира се съхраняват тленните останки на Стефан III Урош.
Стефан Урош III Дечански е син на крал Стефан II Милутин и на българската принцеса Анна, дъщеря на българския цар Георги I Тертер. [1]
Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Още като дете Стефан Дечански е изпратен от баща си като заложник в Златната орда на хан Ногай, с което сръбският крал си осигурява неутралитета на татарите (куманите) във войната му с Видинското деспотство на Шишман след помощта, която оказва на брат си Стефан Драгутин за завземане на владенията на Дърман и Куделин. Стефан Дечански прекарва осем години в плен и успява да избяга заедно с Теодор Светослав и Чака едва след смъртта на хан Ногай през 1299 г. Веднага след завръщането си от пленничество – на 24 октомври 1299 г. Стефан Дечански е оженен за дъщерята на цар Смилец Теодора Смилец.
Стефан Дечански и Теодора Смилец имат три деца:
- Стефан Душан
- Душица, починал през 1318 в Константинопол по времето на изгнание на семейството
- Елена
Бунт срещу Стефан II Милутин
[редактиране | редактиране на кода]След като се завръща в Сърбия Стефан Дечански получава управлението на областта Зета. Същата година Стефан II Милутин се жени четвърти път по политически причини за петгодишната византийска принцеса Симонида Палеологина, а бракът му с Анна Тертер е разтрогнат и тя е изпратена във Византия.
Поради факта, че Стефан II Милутин и Симонида Палеологина нямат деца, майката на новата кралица – Ирина Монфератска, започва да работи усилено, за да осигури сръбския престол за някого от синовете си. Недоволен от отношението към майка му и от провизантийската политика на баща си, през 1314 г. Стефан Дечански вдига бунт срещу баща си с цел да завземе цялата власт. С помощта на верни войски Стефан II Милутин потушава бунта на сина си. Стефан Дечански е заловен и откаран в Скопие, където по заповед на баща си е ослепен и хвърлен в тъмница. Скоро след това ослепеният син на Стефан Милутин заедно с цялото си семейство е изпратен в изгнание в Константинопол. Поради по-късното „проглеждане“ на Стефан Дечански в случая „неговото ослепяване“ вероятно е инсцинирано или е било извършено по начин позволяващ възстановяване на зрението поне частично. Кралят лишил сина си от престолонаследие в полза на другия си син Стефан Константин, който управлявал Хум.
В Константинопол Стефан Дечански и семейството му намират добър прием в двора на император Андроник II, а вероятно и подкрепа от заможната сестра на Теодора – Марина Смилец, която по това време също се намира в Константинопол.
Завръщане в Сърбия и заемане на престола
[редактиране | редактиране на кода]
Според една от версиите за развитието на конфликта Милутин-Дечански през 1320 Стефан Милутин позволява на сина си Стефан Дечански и семейството му да се завърнат в Рашка, където Стефан Дечански получава прошка от баща си, който му връчва и управлението на жупата Будимле с крепостта Бихор по река Лим в т.нар Полимие. Според другата версия след като в Константинопол Стефан Дечански разбрал за смъртта на баща си (починал през 1321 г.), той обявил, че свети Никола му е възвърнал зрението и веднага пристигнал в Сърбия, където предложил на брат си да си поделят властта.
След смъртта на Стефан II Милутин в Сърбия настъпва кратка борба за престола, в която Стефан Дечански подкрепен от православната църква успява да се наложи над останалите претенденти и на Богоявление 1321 г. е коронован за крал. Това обаче не спира борбата за престола, а претенденти за него не липстват. През 1322 г. Стефан III Дечански разбива войските на брат си Стефан Константин и го убива, а през 1324 г. успява да отстрани и братовчед си Стефан Владислав II – избягал от плен след смъртта на Стефан Милутин, който е разбит и прогонен.
Оказва се, че претендентите за властта се ползват със значителна външнополитическа подкрепа от страна на България, Византия и Унгария в зависимост от интересите на трите страни и в частност от техните владетели управлявали в отделни периоди.
Война с България
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||
През 1323 г. в България идва на власт цар Михаил III Шишман, който по това време е женен за сестрата на Стефан Дечански – Анна Неда. Новият български цар не пропуска да се намеси в избухналата във Византия гражданска война между император Андроник II и внука му Андроник III, подкрепяйки Андроник III. За сметка на това Стефан Дечански застава на страната на Андроник II. Оказвайки се в два враждуващи военни лагера, както и по редица други причини бракът е разстрогнат и през 1325 г. Михаил Шишман се развежда със сестрата на Дечански, за да се ожени за вдовицата на Теодор Светослав /с който Стефан Дечански е бил заедно в татарски плен/. Гражданската война обаче се развива неблагоприятно за стария Андроник и през 1325 Стефан Дечански изоставя своя съюзник. В крайна сметка младият Андроник III успява да свали дядо си и да поеме властта в Константинопол. Скоро в отношенията между бившите съюзници Андроник III и Михаил Шишман настъпва обрат и между България и Византия започва поредната война. Единственият печеливш от междуособиците в България и Византия се оказва Сръбското кралство, което успява да завладее много от териториите на двете си съседки в Македония.
През 1329 между България и Византия е сключено примирие и българският цар решава да предприеме действия за заемане владенията на Стефан Дечански. Още от самото начало на управлението си Михаил Шишман влиза в конфликт със Стефан Дечански, тъй като новоизбраният българския цар заедно с подкрепилите го за трона боляри считат, че Кралство Сърбия или по-голямата част от него принадлежи по право на България. Михаил Шишман приема и името Асен, подчертавайки приемствеността си по линия на баба си Ана-Теодора Асенина към Асеневата династия. Михаил Шишман също е пряк потомък на Неманя, още повече, че България е по-стара държава, и в този смисъл следва престолонаследника Стефан Душан /също като Михаил Шишман пета степен потомък на Стефан Неманя/ да бъде лишен от владение, имайки предвид и това, че Душан принадлежи към единствената конкурентна за търновския престол Смилецова династия /Михаил Шишман воюва първоначално с братята на дядото на Стефан Душан – Войсил и Радослав, които са и вуйчовци на съпругата на Стефан Дечански/. За целта Михаил Шишман в течение на годините си от царуването предприема следните целенасочени и последователни стъпки:
- обижда сестрата на Дечански и я прогонва след 25 години брачен живот в манастир заедно с четирите им деца, като обявява, че лишава сина си от нея Иван Стефан /Михаил Шишман няма деца от друга съпруга/ от престолонаследие, както ѝ от владение на Видинското деспотство поверявайки го на брат си Белаур;
- обижда Тертеровци /към които принадлежи Стефан Дечански и Анна Неда/ чрез брака с вдовицата на Теодор Светослав – Теодора Палеологина;
- отправя многократни ултиматуми към Стефан Дечански, като последния многократно моли за мир;
- взема татарски (кумански) наемници във войската си от Видин, за да подскаже къде смята, че трябва да завърши нещастния живот на Стефан Дечански /в татарски плен където е бил с неговия вуйчо и шишманов предходник на търновския трон Теодор Светослав в случай на неприемане на шишмановите условия;
Освен всичко това Михаил Шишман „отдавна има зъб“ на бащата на Дечански Стефан Милутин за победата над баща му Шишман и за заемането на владенията на Дърман и Куделин.
За целта през пролетта на 1330 г. той сключва антисръбски съюз с Андроник III. Според повечето предположения, крайната цел е пълното унищожаване на Сръбското кралство и поделяне на земите му между България и Византия. Михаил Шишман привлякъл в коалицията владетелите на Влашко, Молдова и черните яси и събрал огромна за времето си войска най-вече целейки да респектира Стефан Дечански и да му внуши, че съпротивата му е безсмислена.
На 19 юни 1330 г. българската войска тръгва от Търново, но вместо да се насочи направо към границата, минава през Видин за да вземе татарските наемници които следва да отведат отново в плен Дечански, както и омразния евентуален шишманов претендент за трона Душан. Същевременно Андроник III навлиза в Македония, завземайки четири малки крепости (Дебрица, Добрун, Габаларион и Сидерокастрон) и се установява на лагер край Битоля изчаквайки по-нататъшния развой на събитията. От София българската войска се отправя към крепостта Земен и я превзема. Стефан Дечански първоначално изчаква своя бивш тъст на полето Добрич при сливането на Топлица с Българска Морава, а впоследствие отправя войската си по течението на Морава и през Старо Нагоричане /където в църквата „Св. Георги“ се помолил за мир/ се разположил на стан в околностите на Велбъжд (днешен Кюстендил). За повечето изследователи войските на двамата владетели са с приблизително равна численост. Според сведенията на Никифор Григора, Михаил Шишман разполага с 12 000 българи и 3000 „скити“ (татари, яси, алани и власи). Стефан Дечански има на разположение 14 000 души, към които впоследствие се присъединяват 300 (по сведения на Кантакузин) или 1000 (по сведения на Григора) каталани (испански наемници от областта Каталуния) /вероятно останалите без работа рицари на Роже дьо Флор/. Именно изчаквайки тях, на 24 юли Стефан Дечански предлага на Михаил Шишман еднодневно примирие. Шишман се надява респектирания Дечански да се съгласи на „почетен мир“ и да приеме шишмановите условия, които не се знае точно какви са били. Царят приема предложението за примирие, тъй като за войската липсват провизии, а и за да се награбят наемните татари от околните села, както ни съобщава Йоан Кантакузин. Установено е, че Белаур не се присъединява към брат си, както и ловешкия деспот Иван Александър. Тъй като българската войска страда от липса на продоволствие, в деня на примирието тя се пръсва по околните селища за набавянето му. В това време пристигат тежковъоръжените каталунски наемници. Възползвайки се от изгодната ситуация, сръбският престолонаследник Стефан Душан нарушава примирието и атакува българския лагер, и в частност личната татарска гвардия на Шишман, опитвайки се по този начин да осуети всецяло шишмановите намерения, както и да си осигури евентуално българския трон по бойни заслуги, целейки същевременно да предотврати разгарянето на братоубийствената война започната от Шишман. Опита на Михаил Шишман да организира ефикасна съпротива е неуспешен и от третия опит тежковъоръжените каталански конници разкъсват царския кордон. В битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г., Михаил Шишман търпи поражение, а самият цар е догонен при бягството си към крепостите по Земенското дефиле, тежко ранен е след падане от коня, като умира три дни по-късно в плен. Както ни съобщава съвременника Йоан Кантакузин пленен е и царския обоз след битката, а редовите войници пуснати да си ходят, тъй като
| „ | не било прието да се поробват, защото са едноплеменни | “ |
Пострадали жестоко наемните татари. Михаил Шишман бил погребан в църквата „Св. Георги“ в Старо Нагоричане, където Стефан Дечански се молил за избавление и мир непосредствено преди битката.
Брак с Мария Палеологина
[редактиране | редактиране на кода]Първата съпруга на Стефан Дечански Теодора Смилец умира през 1324 г. Кралят прави планове да се ожени повторно за дъщерята на Филип Тарантски. Плановете на краля са чрез този брак да се сближи с клона на Анжуйската династия, управляващ Неаполитанското кралство, с което да се обвърже в един антивизантийски съюз. Плановете на Стефан Дечански пропадат и той е принуден да си търси съпруга от Византия. За такава е избрана Мария Палеологина, дъщеря на Йоан Палеолог и внучка на Михаил VIII Палеолог. Двамата се женят през същата 1324 и имат две деца:
Смъртта на Стефан Дечански
[редактиране | редактиране на кода]Крал Стефан Дечански умира на 11 ноември 1331 г. Съществуват няколко взаимноизключващи се версии за смъртта на краля. Първата версия се появява по време на управлението на наследника му Стефан Душан и е лансирана от архиепископ Данило II в Жития на сръбските крале и архиепископи. Според него малко преди края на дните си крал Стефан Дечански решил да завещае управлението на страната на сина си от втория брак с Мария Палеологина. Като послушен син Стефан Душан се подчинил на волята на баща си и заминал за Цариград, където бил наговорен да се опълчи на баща си, което довело до война между Стефан Душан и Стефан Дечански. Стефан Душан успял да се наложи над Стефан Дечански, който бил отведен в крепостта Звечан, където починал от сърдечен удар след като бил детрониран от верните властели на Стефан Душан, като преди това бил и осъден от кралския съд на Неманичите. Друга версия за смъртта на краля е разказана в житието на Стефан Дечански от Григорий Цамблак, който посочва, че кралят бил удушен по поръчение на Душан. Тази късна версия за насилствената и отцеубийствена (от неблагодарния син и убиец Душан) кончина на Дечански има недостоверен произход, тъй като сърбите намразват Душан заради велико държавните му планове и заличаване от негова страна на традиционния сръбски характер на Сърбия, превръщайки я по български тертип в царство и при това чрез прогласяне на сръбската архиепископия на Св. Сава в патриаршия. Мощите на Стефан Дечански се съхраняват в манастира Високи Дечани в днешно Косово заедно с тези на сестра му Анна-Неда.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Стефан Неманя | ||||||||||||||||
| Крал Стефан Първовенчани | ||||||||||||||||
| Ана Неманя | ||||||||||||||||
| Крал Стефан Урош | ||||||||||||||||
| Рение Дандоло | ||||||||||||||||
| Анна Дандоло | ||||||||||||||||
| неизвестна | ||||||||||||||||
| Крал Стефан Милутин | ||||||||||||||||
| Исак II Ангел | ||||||||||||||||
| Йоан Ангел | ||||||||||||||||
| Маргарет Унгарска | ||||||||||||||||
| Елена д'Анжу | ||||||||||||||||
| Хайнрих I фон Вианден | ||||||||||||||||
| Матилда дьо Вианден | ||||||||||||||||
| Маргарита дьо Куртене-Намур | ||||||||||||||||
| Стефан Дечански | ||||||||||||||||
| Витомир Тертер, син или племенник на хан Котян | ||||||||||||||||
| Цар Георги I Тертер | ||||||||||||||||
| неизвестна | ||||||||||||||||
| Анна Тертер | ||||||||||||||||
| Деспот Яков Светослав | ||||||||||||||||
| Мария | ||||||||||||||||
| внучка на Иван Асен II | ||||||||||||||||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Чорович, Владимир. История на сърбите. САНУ, 1989.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Стефан III Урош Дечански“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| Стефан Милутин | → | крал на Сърбия (1321 – 1331) | → | Стефан Душан |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||