Теодор Моно

Теодор Моно
Théodore André Monod
френски изследовател
Роден
Починал
22 ноември 2000 г. (98 г.)
ПогребанФранция
Националност Франция
Научна дейност
Областзоология
Известен сизследване на Сахара
Семейство
Други родниниЖан-Люк Годар
Теодор Моно в Общомедия

Теодор Моно (на френски: Théodore André Monod) е френски изследовател, зоолог и хуманист.

За първи път посещава Сахара на 21 годишна възраст, като територията толкова го очарова със своите фосили, праисторически надписи, скали и минерали, че той остава свързан с нея за цял живот. Убежденията му са свързани със силна пацифистка и хуманистка християнска вяра.[1] Още от дете е силно любознателен, изучава Библията и чете гръцките класици. Завършва Сорбоната с диплома по зоология, но има интереси също към ботаниката, геологията, палеонтологията и историята.

Първата си изследователска мисия осъществява на борда на океанографски кораб. През 1922 година е натоварен със задачата да проучи морската фауна по бреговете на Мавритания – случай, който го отвежда в пустинята. През 1925 година Музея по естествена история му дава задачата да проучи водната фауна в района на езерото Чад. Две години по-късно заминава на научна експедиция в пустинята Сахара от средиземноморския бряг до Дакар, по заръка на Френското географско дружество. От тогава пустинята става постоянна част от живота му.

Обхожда почти цялата пустиня Сахара, а през 1934 година прекарва в нея четиринайсет месеца като проучва Танезруфт в Южен Алжир – дотогава непознат район на Сахара, който е избягван и от самите кервани. Когато нацистите навлизат във Франция, Моно е назначен към гарнизонния полк в Тибести. След края на войната възобновява научните си експедиции в пустинята и в продължение на много години я обхожда пеша или на камила. За Моно пустинята е източник на вдъхновение за неговите философски разсъждения. Той пише за мира, войната, природата и ролята на човечеството върху Земята.

През 1996 година почти сляп прекосява Сахара за последен път на 94 годишна възраст. Умира на 98 години във Версай.

Избрана библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Méharées, (1937)
  • L'Émeraude des garamantes, (1984)
  • L’Hippopotame et le philosophe (1993)
  • Désert lybique (1994)
  • Majâbat Al-Koubrâ (1996)
  • Maxence au désert (1995)
  • Tais-toi et marche … (2002)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Theodore Monod obituary // The Daily Telegraph. London, 24 November 2000.