Фредерик Сангър
| Фредерик Сангър Frederick Sanger | |
| английски биохимик | |
 Фредерик Сангър през 1973 г. | |
| Роден |
Рендкомб, Глостършър, Англия |
|---|---|
| Починал | 19 ноември 2013 г.
Кеймбридж, Англия |
| Националност |  Англия |
| Учил в | Кеймбриджки университет |
| Научна дейност | |
| Област | химия, биохимия |
| Учил при | Албърт Нойбергер |
| Работил в | Кеймбриджки университет, Лаборатория по молекулярна биология |
| Видни студенти | Елизабет Блекбърн  |
| Известен с | ДНК секвенция на аминокиселините на инсулина; метод за ДНК секвенция |
| Награди |  Нобелова награда за химия (1958, 1980) |
| Семейство | |
| Съпруга | Маргарет Джоан Хау (ж. 1940) |
| Деца | Робин Санджър, Питър Санджър, Сали Джоан Санджър |
| Уебсайт | |
| Фредерик Сангър в Общомедия | |
Фредерик Сангър CBE (на английски: Frederick Sanger) е английски биохимик, единственият учен два пъти лауреат на Нобелова награда за химия. Първата получава през 1958 г. „за определянето структурата на белтъците и особено на инсулина“, а втората през 1980 е разделена между Сангър и Уолтър Гилберт от една страна „за приноса им в определянето последователността на базите в нуклеиновите киселини“ и Пол Бърг от друга „за фундаментални изследвания на биохимичните свойства на нуклеиновите киселини, в частност рекомбинантните ДНК“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 13 август 1918 година в Глостършър, Англия, в семейството на медицински работник. През 1939 получава бакалавърска степен по естествени науки от колежа „Св. Джон“ в Кеймбридж. През 1940 година извършва щателно проучване по биохимия във Факултета по биохимия на Кейбриджкия университет. През същата година започва съвместната му работа с д-р Алберт Нойбергер върху метаболизма на аминокиселината лизин. Тя му донася докторска степен.
През 1977 г. разработва метод за разшифроване на нуклеотидната последователност в ДНК (дидезокси метод или метод на Сангър, на английски: Sanger sequencing), който се използва включително и за разчитане на секвенциите на човешкия геном.[1] За този успех е удостоен с втората си Нобелова награда през 1980.[2] Така той става единственият лауреат на две Нобелови награди за химия и един от четиримата носители на по две Нобелови награди, като другите трима са Мария Кюри (за физика, 1903 и за химия, 1911), Лайнъс Полинг (за химия, 1954 и за мир, 1962) и Джон Бардийн (два пъти за физика, 1956 и 1972).
Считан е за баща на геномиката и неговото име носи Институтът „Сангър“ (на английски: Sanger Institute), основан през 1992, сред чиито основни цели е разчитането на човешкия геном.[3] Според директора му Джереми Фарар „работата на Сангър е в основата на открилата се възможност да четем и разбираме генетичния код, което революционизира биологията и води към значителен напредък в медицината и здравеопазването“.[4]
Сангър умира на 19 ноември 2013 г. в Кеймбридж на 95-годишна възраст[4].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) Sanger, F. Nobel lecture: Determination of nucleotide sequences in DNA. Nobelprize.org, 1980. Посетен на 18 октомври 2010.
- ↑ The Nobel Prize in Chemistry 1980: Paul Berg, Walter Gilbert, Frederick Sanger. Nobelprize.org. Посетен на 8 октомври 2010.
- ↑ Wellcome Trust Sanger Institute – History // Wellcome Trust Sanger Institute. Архивиран от оригинала на 2010-07-07. Посетен на 28 юни 2010.
- ↑ а б ((en)) Frederick Sanger: Nobel Prize winner dies at 95 // BBC.co.uk, 20 ноември 2013. Посетен на 20 ноември 2013.
|
