Фюриъс (линеен крайцер, 1916)
| „Фюриъс“ HMS Furious | |
 „Фюриъс“ през 1918 г. | |
| Флаг |  Великобритания |
|---|---|
| Клас и тип | Линеен крайцер, преустроен по-късно като самолетоносач |
| Производител | Armstrong Whitworth в Уолсенд, Великобритания. |
| Служба | |
| Заложен | 8 юни 1915 г. |
| Спуснат на вода | 15 август 1916 г. |
| Влиза в строй | 26 юни 1917 г. |
| Изведен от експлоатация | утилизиран през 1948 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| ИМО номер | Номер на вимпела: 47 |
| Водоизместимост | 19 826 t (нормална); 23 257 t (пълна) Като самолетоносач: 22 900 t (нормална); 26 900 t (пълна) |
| Дължина | 239,8 m |
| Ширина | 26,8 m |
| Газене | 7,6 m 8,3 m (като самолетоносач) |
| Броня | пояс: 51 – 76 mm; траверси: 25 – 38 mm; палуба: 19 – 76 mm; барбети: 76 – 178 mm; кули ГК: 178 – 229 mm; бойна рубка: до 254 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Brown-Curtis; 18 водотръбни котли Yarrow |
| Мощност | 90 000 к.с. (67 МВт) |
| Движител | 4 гребни винта |
| Скорост | 31,5 възела (58,3 km/h) Като самолетоносач: 30 възела (50 km/h) |
| Далечина на плаване | 7480 морски мили при 10 възела ход; Запас гориво: 3393 t нефт (като самолетоносач) |
| Екипаж | 737 души |
| Девиз | Ministrat arma furor[1] (на български: Яростта служи като оръжие) |
| Името означава на английски език | Яростен |
| Прякор | Spurious[2] (на български: Фалшив, Неистински) |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 2x1 457 mm; 10x1 140 mm;; Като самолетоносач: 10x1 140 mm; |
| Зенитна артилерия | 2x1 76 mm Като самолетоносач: 6x1 102 mm |
| Торпедно въоръжение | 2x1 533 mm ТА (подводни) 2x2 533 mm ТА (надводни)[„Коментари“ 1] |
| Самолети | 36 самолета (като самолетоносач) |
| „Фюриъс“ в Общомедия | |
Фюриъс (на английски: HMS Furious) е „лек линеен крайцер“ или „голям лек крайцер“ на Британския Кралски флот от времето на Първата световна война. По-късно е преустроен като самолетоносач. „Фюриъс“ става своеобразно развитие на доста екстравагантния проект за линейни крайцери тип „Корейджъс“, различаващ се от тях с още по-големия си главен калибър. Обаче още на стапела той е преправен на авионосен крайцер, а след това е престроен като пълноценен самолетоносач. „Фюриъс“ е един от самолетоносачите на Втората световна война и участва в различни операции, внасяйки важен принос в обраната на Малта.
История на създаването
[редактиране | редактиране на кода]Официалната версия за създаването на линейните крайцери от типа „Корейджъс“/„Фюриъс“ е свързана с т.нар. „Балтийски проект“ на лорд Фишър, предложен през 1909 г.
Поради своите доста своеобразни характеристики и общата небалансираност на проекта „Фюриъс“ получава от моряците унищожителния прякор Spurious („Фалшив“).
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]Изначално явяващ се лек линеен крайцер HMS Furious е променян цели четири пъти. Изиграва важна роля в развитието на самолетоносачите и се явява образец за еволюцията на самолетоносачите, всички основни етапи на която намират отражение в преустройствата на този кораб. Още повече, двете първи преустройства изиграват ключова роля в еволюцията на самолетоносачите.
Първоначален проект
[редактиране | редактиране на кода]Представлява лек линеен крайцер с две 457-милиметрови оръдия в еднооръдейни кули на носа и кърмата.
Авионесен крайцер
[редактиране | редактиране на кода]
Решението да се престрои лекият линеен крайцер в авионосещ е взето още преди края на строителството на кораба. То е продиктувано от това, че нуждата от самолетоносачи е най-остра именно в Британския флот. Особеностите на бойните действия за Британския флот се заключават в това, че той трябва да се противопостави на такива нови видове оръжие, като подводниците, аеропланите и дирижаблите, без получаване на пълноценна помощ от своята брегова авиация. И за това още през първата година на войната британците трябва спешно да преоборудват граждански съдове в самолетоносачи, въоръжавайки ги с хидроплани. Обаче опитът от експлоатацията показва съществения недостатък от подобни преоборудвани съдове – спускането и подемът на хидропланите при вълнение представлява съществен проблем.
Това кара британското Адмиралтейство да превърне недостроения крайцер в авионосещ, за което от него са свалени носовото оръдие, оборудвана е 50-метрова палуба за излитане, с наклон надолу по посоката на излитане. Цялото крайцерско въоръжение на кърмата е съхранено, и се състои от едно 457-мм оръдие на главния калибър, единадесет 140-мм противоминни оръдия, две 76-мм зенитки и шест торпедни апарата. Под палубата за излитане се намира хангар за четири хидроплана „Шорт“ и шест палубни аероплана „Сопуич Пъп“. Спускът на вода на авионосещия крайцер е на 27 юни 1917 г.
В хода на експлоатацията става ясно, че полетната палуба е толкова малка, че за безопасно кацане пилотът трябва да каца с палубния самолет подобно на хидросамолет във водата, а не на палубата. От всички опити за кацане върху палубата само опитът от 2 август 1917 г. е успешен, а опитът от 7 август същата година завършва с авиокатастрофа. В двата опита взема участие лейтенант Edwin Harris Dunning (Едуин Харис Данинг) на самолет „Совуич Пъп“. При първия опит е успешно пълното изравняване на скоростта на самолета със скоростта на плаващия на пълен ход кораб и матросите с ръце придърпват ниско „зависналия“ аероплан. При втория опит изравняването на скоростите е неуспешно – самолетът се преобръща през дясното крило и пада зад борда, под форщевена на плаващия на пълен ход кораб. По време на падането пилотът губи съзнание и потъва с кабината на самолета.
Самолетоносач с палуби за излитане и кацане
[редактиране | редактиране на кода]Във връзка с проявилите се проблеми с кацането на самолетите на крайцера още през ноември 1917 г. крайцерът отново влиза за преустройство и след свалянето на кърмовото оръдие, а също и на гротмачтата, оборудват на кърмата допълнителна палуба за „кацане“ с дължина 100 метра и ширина 30 метра. Отстрани на надстройките на кораба, разделящи палубата за излитане и кацане, са сложени релси с вагонетки за транспортиране на самолетите. На носа е оборудвана стартова количка – прототип на авиокатапулт. А на палубата за кацане – експериментални аерофинишери, спиращи самолета за сметка на система от блокове, гасящи кинетичната енергия на самолета чрез подем на специални товари. Допълнително зад палубните надстройки на особена рама е разположена мрежа за улавяне на непогасилия при кацането скорост самолет. Броят на самолетите нараства до двадесет, а крайцерското въоръжение е заменено с десет 140-мм противоминни оръдия и шест 102-мм зенитки, добавени са 4 тритръбни надводни торпедни апарата пред кърмовия хангар.
Престроеният „Фюриъс“ се връща в строй през март 1918 г., но на първо време воюва без аерофинишери. При експлоатацията става ясно, че проблемите с кацането върху самолетоносача така и не са решени. Така например при бойния полет от 19 август 1918 г. от седемте самолета, успешно бомбардирали хангарите с Цепелините L-54 и L-50, нито един не успява да кацне на самолетоносача – пет самолета се разбиват при кацането, един пилот загива; два самолета, отказали се от кацане на самолетоносача, кацат в неутрална Дания. Всички девет последващи експериментални кацания завършват с авиокатастрофа. След изследвания се изяснява, че на кацането пречат въздушните вихри от централната надстройка на кораба (включая и комина), възникаващи както при движението на кораба, така и при вятър.
Гладкопалубен самолетоносач с допълнителна наклонена палуба за излитане
[редактиране | редактиране на кода]
Опитът от експлоатацията на HMS Furious, показващ причината за проблемите с кацането върху самолетоносача е отчетен при построяването на първия гладкопалубен самолетоносач – HMS Argus, който няма палубни надстройки и е спуснат на вода на 16 септември 1918 г. Обаче преустройството на самия „Фюриъс“ е отложено отначало по причина острата нужда от самолетоносачи, а след това поради края на самата война. Самолетоносачът е изпратен за преустройство през 1922 г., но независимо от опита от експлоатацията на HMS Argus, показващ нуждата от надстройка, носеща командния мостик, средствата за наблюдение и свръзка, премахвайки всички надстройки от „Фюриъс“, така и не поставят остров. По мнение на Героя на Съветския съюз, вицеадмирал Г. И. Щедрин, А. Григориев, Г. Смирнов и В. Смирнов, това решение може да се обясни с желанието на Британското адмиралтейство „да не слага всички яйца в една кошница“, тъй като само опитът от експлоатация може да покаже полезността или вредността на „острова“, освен това не е ясно, как по-добре да се отвежда дима. И ако на HMS Eagle коминът се намира на „острова“, а на HMS Argus димът излиза от кърмата, то при HMS Furious е използвана по-сложна система за димоотвеждане. По време на поход димът, както и на HMS Argus, излиза от кърмата, а по време на пуск и кацане на самолети димът се охлажда с вода, след това с въздух, след което се изхвърля от мощни вентилатори по бордовете. Освен с усъвършенствана система за димоотвеждане, Furious е снабден с двуетажен хангар с два асансьора. Покривът на горния хангар, с дължина от три четвърти корпус, е и основната полетна палуба, а предният край на покрива на по-дългия долен хангар служи за допълнителна палуба за излитане, предназначена за изтребители-биплани и имащ наклон към форщевена. Всички катапулти и аерофинишери са премахнати като ненужни, а вместо надстройките са поставени три командни мостика. Мостикът на десния борд е предназначен за капитана (командира) и вахтения, а на левия е за авиационното командване. Централният е разположен на подемната платформа и може да се спуска под палубата. Хангарите вместяват 33 самолета. Собственото въоръжение се състои от десет 140-мм противоминни оръдия, шест 102-мм универсални оръдия и дванадесет торпедни апарата на кърмата. Спускът на вода е през 1925 г.
Пълноценен самолетоносач
[редактиране | редактиране на кода]През 1939 г., след 14 години експлоатация, „Фюриъс“ най-накрая получава неголяма надстройка с тринога мачта, далекомери и малокалибрени зенитни оръдия. Торпедните апарати и противоминните 140-мм оръдия са свалени, а броят на универсалните 102-мм оръдия се увеличава двойно (от 6 на 12), също са поставени тридесет и две 40-мм и двадесет и две 20-мм скорострелни зенитки. Част от оръдията и зенитките са поставени на носа – на бившата допълнителна палуба за излитане.
Коментари
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Всички неуточнени данни са приведени към момента на влизане в строй.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
- Авианосцы. Выпуск 3: „Союзники и враги авиации Гранд Флита“ Г. СМИРНОВ, В. СМИРНОВ, инженеры. Научный консультант напитан III ранга А. ГРИГОРЬЕВ Под редакцией командующего авиацией ВМФ, Героя Советского Союза генерал-полковника авиации А. А. Мироненко, Героя Советского Союза вице-адмирала Г. И. Щедрина. опубликовано в журнале „[Моделист-Конструктор“ № 12 – 1981
- Авианосцы. Выпуск 4: „Рождение авианосца“ Г. СМИРНОВ, В. СМИРНОВ, инженеры. Научный консультант напитан III ранга А. ГРИГОРЬЕВ Под редакцией командующего авиацией ВМФ, Героя Советского Союза генерал-полковника авиации А. А. Мироненко, Героя Советского Союза вице-адмирала Г. И. Щедрина. опубликовано в журнале „Моделист-Конструктор“ № 01 – 1982
- Авианосцы. Выпуск 5: „Выпуск 5: Британские плавучие гаражи“ Г. СМИРНОВ, В. СМИРНОВ, инженеры. Научный консультант напитан III ранга А. ГРИГОРЬЕВ Под редакцией командующего авиацией ВМФ, Героя Советского Союза генерал-полковника авиации А. А. Мироненко, Героя Советского Союза вице-адмирала Г. И. Щедрина. опубликовано в журнале „Моделист-Конструктор“ № 02 – 1982
- Jenkins, C. A. HMS Furious/Aircraft Carrier 1917–1948: Part II: 1925–1948. Т. 24. Windsor, UK, Profile Publications, 1972. OCLC 10154565.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- FURIOUS light battlecruiser – aircraft carrier (1917) ((en))
- Furious на сайта на Кралския ВМФ на Великобритания ((en))
- Furious на сайта FleetAirArmArchive.net ((en))
- Фотогалерия за HMS Furious на сайта на ВМФ на САЩ ((en))
- Фотогалерия за HMS Furious на сайта Maritimequest ((en))
- Ships That Mother Seaplanes: Craft of the "Hush-hush" Fleet May Play a Part in First Trans-Atlantic Flight // Popular Science (February). 1919. с. 80. ((en))
- Data on her original design and technical specifications ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Фюриъс (линеен крайцер, 1916)
| |||||||||||||||||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Furious (1917) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |