Хари Оберхолсер Harry Church Oberholser | |
американски орнитолог | |
Роден | |
---|---|
Починал | 25 декември 1963 г.
|
Погребан | Акрън, САЩ |
Учил в | Колумбийски университет Университет „Джордж Вашингтон“ |
Научна дейност | |
Област | орнитология, биология, музейно дело |
Хари Оберхолсер в Общомедия |
Д-р Хари Чърч Оберхолсер (на английски: Harry Church Oberholser) е американски орнитолог и биолог, автор, а в по-късен етап и редактор на редица книги, статии и публикации, посветени на птиците на Америка, Африка и Азия.
Хари Оберхолсер е роден на 25 юни 1870 г. в Бруклин, Ню Йорк, в семейството на Джейкъб и Лавера Оберхолсер.[1] Образованието си получава в различни частни училища, като през 1880 г. е приет в Колумбийския университет. На 20-годишна възраст той напуска университета по здравословни причини, без да се дипломира. През 1891 г. започва работа в магазина на баща си в Устър, щата Охайо, където остава четири години до назначаването си на държавна длъжност в Министерство на земеделието на САЩ. По-късно учи в университета „Джордж Вашингтон“, където през 1914 г. получава бакалавърска, впоследствие магистърска, а през 1916 г. защитава и докторска степен. На 30 юни 1914 сключва граждански брак с Мария Форест Смит.
Оберхолсер е голям почитател на бейзбола, като в продължение на години не пропуска първия мач на любимия си отбор „Вашингтон Сенатърс“ (1891 – 1899). Интересува се от същността на диамантите, от фондовата борса и от политиката.[2]
Почива на 25 декември 1963 г. в Кливланд, щата Охайо на 93 години.[3]
По времето когато работи за своя баща, Оберхолсер написва първия си орнитоложки доклад под името „Предварителен списък на птиците в окръг Уейн, щата Охайо“. Докладът е публикуван през 1896 г. в бюлетина „Bulletin of the Ohio Agricultural Experiment Station“. Този „предварителен списък“ обобщава събираната в продължение на четири години информация касаеща 183 вида, наблюдавани от автора, птици. Според анализаторите на неговата работа, дори на този ранен етап тя е енциклопедична, с почти изчерпателно внимание към детайла – отличителен белег, който ще характеризира публикациите му за бъдеще.[2]
Професионална си кариера д-р Оберхолсер започва на 1 февруари 1895 г., когато е назначен за секретар в отдела за икономическа орнитология към Министерство на земеделието на САЩ (впоследствие променено на „Бюро за биологични изследвания“ (1896), а по-късно на „Служба за рибите и дивите животни“ (1940) към Министерство на вътрешните работи.) Работата му там продължава 46 години, като през това време заема различни позиции – орнитолог, биолог и редактор.[3]
От началото на 1904 г., в допълнение към основната си работа, д-р Оберхолсер преподава курсове по зоология и орнитология в няколко колежа, изнася серия от лекции за опазване на птиците, извършва широки орнитологични изследвания в САЩ и Канада. В периода между 1904 и 1910 година е преподавател по зоология в Билтморската гимназия по горско стопанство в Ашвил, Северна Каролина, а от 1920 до 1935 г. и в Американския университет във Вашингтон, окръг Колумбия. През 1907 г. е избран за почетен вицепрезидент на Националното Одюбон общество в окръг Колумбия. След преместването си в Кливланд продължава активното си участие в местното Одюбон общество.[2]
През 1920 г. създава „Федерална програма за опръстеняване на птиците“, с основна цел – опръстеняване и изучаване на птиците. В периода между 1917 и 1926 година извършва теренни проучвания на водолюбивите птици живеещи в района на Минесота, Айова, Вирджиния и Ню Джърси. Негова е заслугата за реализиране на програмата „Преброяване на американските водоплаващи птици“ от 1928 г. Данните от нея служат като основа за създаване и приемане на единна федерална политика по управление на тези видове. Наред с това д-р Оберхолсер работи и по стартираната през 1881 г. от проф. Уелс Кук програма за картографиране миграцията на птиците от Северна Америка.[4] Събраните сведения биват използвани от Американски съюз по орнитология за създаване на „Списък за обследване разпространението на птиците“.
В периода на своята кариера д-р Оберхолсер членува в 40 американски и международни научни и природозащитни организации – от Академия на науките в щатите Индиана и Охайо, до сходни асоциации в Европа, Индия и Южна Африка и Австралия.[3] Работел е и като сътрудник към Американския орнитоложки съюз. Тези контакти му позволяват да събере огромна по обем частна библиотека, съставена от различни орнитологични монографии, брошури и периодични издания от цял свят. Голяма част от личната колекция на д-р Оберхолсер понастоящем се намира в специален отдел на Университетската библиотека на Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн.
Д-р Оберхолсер е признат от своите колеги международен експерт по идентификация на птиците. Една от отговорностите в работата му е идентифицирането на мъртви птици по части от тялото, пера и кости. Тези птици се съхранявали като доказателствен материал за извършени нарушения на федералните закони. В тази връзка д-р Оберхолсер много пъти се явява в съда в качеството си на вещо лице.[2]
Когато достига максималната възраст за пенсиониране на държавен служител – 70 години, той получава нареждане от президента да продължи своята работа по таксономията на птиците за още една година. Пенсионира се на длъжност старши биолог на 30 юни 1941 г.[5] Същата година се установява в Кливлънд, Охайо, където до 1947 г. работи като куратор по орнитология в Кливландския природонаучен музей.[2]
Част от близо 900-те научни статии написани д-р Оберхолсер са публикувани в популярни специализирани списания, сред които: „The Auk“ (на български: „Гагарка“),[5] „The Condor“ (на български: „Кондор“),[6] „The Wilson Bulletin“ (на български: „Бюлетинът на Уилсън“),[7] изданията на Академията за естествени науки във Филаделфия и прочее подобни. Неговите съчинения отразяват специалния му интерес към морфологичните различия между географските популации на птиците и научната номенклатура.[2]
След смъртта на д-р Оберхолсер са издадени следните книги:
Книгата е издадена от Държавния университет в Охайо, а за източник е използвана първата публикация на Оберхолсер от 1896 г. – „Предварителен списък на птиците в окръг Уейн, щата Охайо“.
Историята на тази книга е необичайна: През 1900 г. Американското бюро за биологични изследвания възлага на Оберхолсер да проучи разпространението на птиците и бозайниците на територията на Западен Тексас. Това начинание трае три години и поставя началото на един грандиозен труд, върху който авторът работи буквално до края на живота си. Събираният от Оберхолсер в продължение на 50 години описателен и таксономичен материал е поместен върху 12 000 ръкописни страници. Към него са добавени много илюстрации, фотографии и карти на разпространение на птиците. През 1974 г. трудът му е издаден посмъртно в два тома с името „Птичият свят на Тексас“ от Университета на Тексас в Остин. За да бъде публикуван, първоначалният материал от 3 милиона думи е трябвало да бъде съкратен и редактиран до 1 милион думи. С работата по редактирането и оформлението на книгата се заема Едгар Б. Кинкейд, студент в Тексаския университет.[3] Микрофилми с копия на оригиналния ръкопис се съхраняват в Центъра за американска история „Баркър“ към Университета на Тексас в Остин и в библиотеката на Смитсоновия институт във Вашингтон, окръг Колумбия.[3]
Книгата „The Bird Life of Texas“ съдържа общо 1069 страници, включва тридесет и шест акварелни и тридесет и шест черно-бели рисунки на птици, тридесет и девет снимки, 480 карти на разпространение, две страници-карти и три диаграми.[8] В нея са описани таксони като например: Lampornis clemenciae phasmorus (Oberholser, 1974)[9] – подвид колибри, с пояснение 1974 г., въпреки че Оберхолсер е починал 11 г. по-рано. Причината за това е, че като дата се посочва първата официална публикация съдържаща информация за подвида, а не датата на неговото откриване.
Книгата на д-р Оберхолсер предизвиква полемика сред колегите му орнитолози, като например изказването на д-р Кенет Паркс1. В статията си от 1975 г. „The scientific names in Oberholser's "The bird life of Texas“ (български: Научните наименования в Оберхолсеровата (книга) „Птичият свят на Тексас“) д-р Паркс твърди, че Оберхолсер е допуснал очевидни фактически грешки в таксономията на класифицираните от него птици.[10]
През годините д-р Оберхолсер съставя и въвежда множество таксономични промени в „Списъка на птиците в Северна Америка“ към Американския съюз по орнитология. Той именува 11 нови семейства и подсемейства, 99 рода и подрода, и 560 вида и подвида на птици от цял свят. За да се определи точно таксономията им проучва хиляди екземпляри изпратени му от Бюрото за биологични изследвания, от частни колекции и институции. Д-р Оберхолсер е изключително педантичен към детайла и отразява таксономично всяка, дори минимална отлика в разглеждания от него екземпляр. Според колегата му Джон У. Олдрич именно усърдието, с което описва незначителните морфологични различия между подвидовете в различните географски популации, е причина за съществуващата полемика сред колегите му орнитолози, както и непризнаването на част от класифицираните от него таксоми.[5] По-долу са изброени някои от официално признатите от „Глобалната информационна мрежа за биоразнообразие“ (на английски: Grace Brethren Investment Foundation) и Интегрираната таксономична информационна система (на английски: Integrated Taxonomic Information System) таксони:[11][12]
Подробен списък на таксоните именувани от д-р Оберхолсер е публикуван в електронната „Енциклопедия на живота“ (на английски: Encyclopedia of Life) и може да бъде видян тук
В чест на д-р Оберхолсер и от уважение към неговата работата, редица колеги орнитолози включват името му в наименованието на класифицирани от тях птици, а именно:
Таксонът Pseudocolaptes boissonneautii oberholseri (Cory, 1919) се счита за невалиден.
↑ Д-р Кенет Паркс (1922 – 2007) e американски орнитолог, главен куратор по орнитология в Природонаучния музей „Карнеги“, Питсбърг, Пенсилвания. Той е автор на редица статии и книги на тема орнитология и биология. [3]
|