Херман Майер
Тази статия е за австрийския скиор. За швейцарския архитект вижте Херман Майер (архитект).
| Херман Майер | |
| австрийски скиор | |
 2006 г. | |
| Роден |
7 декември 1972 г.
|
|---|---|
| Награди | златен скиор (2004)[1] |
| Уебсайт | www.hm1.com |
| Херман Майер в Общомедия | |
| Олимпийски игри | ||
|---|---|---|
|
Нагано 1998 | Гигантски слалом |
|
|
Нагано 1998 | Супер-Г |
|
Торино 2006 | Супер-Г |
|
Торино 2006 | Гигантски слалом |
| Световни първенства | ||
|
|
Бормио 2005 | Гигантски слалом |
|
|
Вейл 1999 | Спускане |
|
|
Вейл 1999 | Супер-Г |
|
|
Санкт Мориц 2003 | Супер-Г |
|
|
Санкт Антон 2001 | Спускане |
|
|
Санкт Антон 2001 | Супер-Г |
Херман Майер (на немски: Hermann Maier) е легендарен[2] австрийски състезател по ски алпийски дисциплини, двукратен олимпийски шампион от Олимпиадата в Нагано през 1998 година, трикратен световен шампион от Вейл 1999 и Бормио 2005. Носител на олимпийски сребърен и бронзов медал и на два сребърни и един бронзов медала от световни първенства.[3] Печели четири пъти Големия кристален глобус за победител в Световната купа – през 1998, 2000, 2001 и 2004 година.[2][4] Майер е един от най-популярните и авторитетни скиори. Получава прозвището „Херминатора“ заради силния си характер и „почти пълната свръхчовешка роботизация“. Стилът му на каране е „агресивен, силов, ефектен и на ръба на безумието“.[2] Има 54 победи за Световната купа, като по този показател заема второто място в историята на алпийските ски след Ингемар Стенмар, който има 86.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Когато е петнадесетгодишен Херман Майер е изключен от ски академията, в която тренира, като безперспективен. Работи като помощник-зидар през лятото и като ски-инструктор през зимата. На 23 години успява да пробие в националния отбор на Австрия и дебютира в състезание за Световната купа.[2]
Световна купа
[редактиране | редактиране на кода]Херман Майер дебютира в състезание за Световната купа по ски алпийски дисциплини на 10 февруари 1996 година в Хинтерщодер, Австрия, където заема 26-ото място в гигантския слалом.[3]
В края на следващия сезон, на 21 и 23 февруари 1997, печели второ и първо място на два последователни супер-гигантски слалома в Гармиш-Партенкирхен.[3]
През олимпийския сезон 1997/98 участва в 23 старта за Световната купа, като печели десет и се класира сред първите трима в още девет старта. Печели стартове в четири от петте дисциплини – спускането, супер-Г, гигантския слалом и комбинацията. Отпада в едно състезание, а най-слабото му класиране за сезона е едно десето място в слалома. По този начин печели първата си титла за Световната купа.[3][2]
През следващия сезон участва в 28 старта, от които печели седем и завършва на подиума в още четири.[3]
През сезон 1999/2000 участва в 30 старта, печели десет и се класира сред първите трима в още единадесет. Така печели втората си титла в Световната купа.[2][3]
През 2000/01 участва в 23 старта, печели 13 и заема място на подиума в още две.[3] През този сезон печели третата си титла.[2]
С тринадесет спечелени гигантски слалома подред Майер изравнява рекорд на Ингемар Стенмарк.[5]
Пропуска целия сезон 2001/02.[3] Причина за това е катастрофа, в която Херман Майер, карайки мотоциклет на връщане от тренировка, се сблъсква с автомобил. Лекарите успяват да избегнат ампутацията на крака му, а Майер се възстановява и се завръща към спорта, въпреки че след катастрофата прогнозите са да не може да участва повече в състезания.[2]
Първото състезание за сезон 2002/03, в което участва, е на 14 януари в Аделбоден. През този сезон печели единствено супер-гигантския слалом в Кицбюел, две седмици след връщането му в спорта след контузията. През следващия сезон участва в 30 състезания, печели пет и заема още четири пъти място сред първите трима.[3] Така печели четвъртата си и последна титла в генералното класиране за Световната купа.[2]
През 2004/05 участва в 26 състезания, печели три и се класира сред първите трима в още седем.[3]
През 2005/06 участва в 26 състезания, от които печели три.[3]
През 2006/07 участва в 24 състезания, като има едно трето място.[3]
През 2007/08 участва в 23 състезания, като печели едно второ място.[3]
През 2008/09 участва в 18 състезания, печели едно първо и едно второ място. Последното състезание, в което Херман Майер участва е супер-гигантският слалом в Оре на 12 март 2009.[3]
В кариерата си Херман Майер печели стартове във всички дисциплини без слалома. 96 пъти е на почетната стълбичка, а броят на победите му в стартове за Световната купа е 54 (петнадесет в спускането, 24 в супер-Г, четиринадесет в гигантския слалом и една в комбинацията).[3]
На 13 октомври 2009 обявява края на кариерата си вследствие на контузия в коляното, получена през март 2009.[4]
Световни първенства
[редактиране | редактиране на кода]Херман Майер участва на шест световни първенства между 1999 и 2009 година – във Вейл/Бийвър Крийк, Санкт Антон, Санкт Мориц, Бормио, Оре и Вал д'Изер.[3]
Във Вейл през 1999 печели спускането и супер-гигантския слалом, и отпада в гигантския слалом.[3]
В Санкт Антон през 2001 печели сребърния медал в спускането и бронзовия в супер-Г. Остава четвърти в гигантския слалом.[3]
В Санкт Мориц през 2003 печели сребърния медал в супер-гигантския слалом и остава осми в спускането.[3]
В Бормио през 2005 печели титлата в гигантския слалом, остава на четвърто място в супер-Г и на седемнадесето в спускането.[3]
В Оре през 2007 завършва седми в супер-гигантския слалом, тринадесети в спускането и на 21-во място в гигантския слалом.[3]
Във Вал д'Изер през 2009 заема шестото място в спускането и осемнадесетото в супер-гигантския слалом.[3]
Олимпийски игри
[редактиране | редактиране на кода]Херман Майер участва на две зимни олимпийски игри – в Нагано през 1998 и в Торино през 2006.[3]
В Нагано печели златените медали в супер-гигантския и гигантския слалом. Отпада в спускането.[3] Отпадането в спускането е свързано с ужасно падане, довело до много натъртвания. На фона на това падане титлите са невероятно постижение.[2]
В Торино печели сребърен медал в супер-гигантския слалом и бронзов в гигантския. Завършва шести в спускането.[3]
Майер не участва на Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити през 2002 година, защото все още се възстановява от катастрофата с мотоциклета си.[6]
След края на спортната кариера
[редактиране | редактиране на кода]На 9 септември 2011 в музея „Мадам Тюсо“ във Виена е открита статуя на Херман Майер.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ derstandard.at
- ↑ а б в г д е ж з и к л Херминатора зазида ските // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 15 октомври 2009. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 7 декември 2011.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ Херман Майер на сайта на ФИС
- ↑ а б Елеонора Тарандова. Херман Майер обяви край на кариерата си // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 13 октомври 2009. Посетен на 7 декември 2011.
- ↑ Алпийците сковани от проклятието „Зьолден“ // 24 Часа. Медийна група България, 23 октомври 2011. Посетен на 7 декември 2011.
- ↑ Второто завръщане на Херман Майер // ski.bg. Българска Федерация Ски, 3 декември 2008. Посетен на 7 декември 2011.
- ↑ Херман Майер с восъчна фигура в музея „Мадам Тюсо“ // sportal.bg. MSKey Group media network, 8 септември 2011. Посетен на 7 декември 2011.[неработеща препратка]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Херман Майер на сайта на ФИС
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Херман Майер, Кнут Окресек. Херман Майер: Състезанието на моя живот. M Books, 2011. ISBN 9789549232660. (на немски)
|
