13,5″ морско оръдие Mark V BL 13.5-inch Mk V | |
13,5" оръдия на линейния кораб HMS Thunderer | |
История на производството | |
---|---|
Производител | Vickers Limited, Великобритания |
Година на производство | 1909 г. |
История на службата | |
Години на експлоатация | от 1912 г. |
На въоръжение в | Великобритания |
Войни и конфликти | Първа световна война; Втора световна война |
Характеристики на оръдието | |
Калибър, mm | 343 |
Дължина на ствола, mm/калибра | 15 431/45 |
Тип затвор | Бутален затвор |
Маса на оръдието със затвора, kg | 7610 (оръдие без затвора) |
Начална скорост на снаряда, m/s | 824 |
Принцип на зареждане | Разделно зареждане |
Скорострелност, изстрела/минута | 1,5 |
Характеристики на артилерийската установка | |
Обща маса на АУ, kg | 600 000 |
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | -3°/+20° |
Ъгъл на завъртане, ° | -150° / +150° |
Максимална далечина на стрелбата, m | 21 780 при 20° (L); 21 710 при 20° (H) |
13,5″ морско оръдие Mark V в Общомедия |
13,5 инчово морско оръдие Mk V е британско корабно оръдие с калибър 343 mm. Оръдието е разработено през 1910 г. от фирмата „Викерс“. С 13,5" оръдия от типа Mark V (по 10 оръдия в пет двуоръдейни кули на всеки) са въоръжени 12 линейни кораба от типовете „Орион“, „Кинг Джордж V“, „Айрън Дюк“ и (с по 8 оръдия в 4 кули) линейните крайцери „Лайън“, „Принцес Роял“, „Куин Мери“ и „Тайгър“. В годините на Втората световна война три оръдия от дадения тип са поставени на железопътни платформи.
Каналът на ствола оръдието има дължина от 45 калибра (с 5 калибра по-малко в сравнение с 305-мм оръдие Mark XI образец 1905 г.) или 15 435 мм, дължината на нарезната част е 12 943 мм. Общата дължина на оръдието със затвора е 15 898 мм, стволът на оръдието тежи 76 тона.
В боекомплекта на оръдията влизат 567-кг фугасни и 635-кг бронебойни снаряди, теглото на заряда от нитроглицерин-пироксилинов бездимен барут към снарядите е равен, съответствено, на 132,9 кг и 134,7 кг. Началната скорост на снаряда при дулния срез съставлява 824 м/с. Каналите на оръдията след всеки изстрел се продухват със свеж въздух и въглероден диоксид. Насочването на оръдията по вертикала се осъществява с помощта на издигането на люлеещата се част от ствола от цапфите, а по хоризонтала – чрез завъртането на цялата кула по вертикалната ос с помощта на механизмите за хоризонтално насочване. Ъглите на насочване се задават на наводчика от артилерийския офицер от поста за управление на огъня.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „13,5″ морское орудие Mark V“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |