Ида | |
астероид | |
Изглед на астероида и спътника му | |
Откриване | |
---|---|
Открит от | Йохан Палиса |
Дата | 29 септември 1884, Виена |
Планетарна система | |
Звезда | Слънце |
Орбитални параметри (Епоха JD 2454800.5) | |
Голяма полуос (a) | 2,86253 AU |
Ексцентрицитет (e) | 0,04237 |
Перихелий | 2,74124 AU |
Афелий | 2,98382 AU |
Орбитален период (P) | 4,843 а |
Средна орбитална скорост | 17,596 км/с |
Инклинация (i) | 1,138° |
Дължина на възходящия възел | 324,175° |
Параметър на перихелия (ω) | 107,897° |
Брой естествени спътници | 1 |
Физически характеристики | |
Среден диаметър | 59,8 × 25,4 × 18,6 км |
Радиус (r) | 15,7 км |
Маса (m) | 4,2×1016 кг |
Средна плътност | 2,6 г/см3 |
Втора космическа скорост | 18,72 м/с |
Период на въртене | 4,634 ч |
Ректасцензия на северния полюс (α) | 168,76° |
Деклинация на северния полюс (δ) | −2,88° |
Албедо | 0,2383 |
Видима величина | 9,94m |
Спектрален клас | С-клас астероид |
Повърхностна температура (T) | 200 K |
... | |
243 Ида в Общомедия |
243 Ида (на английски: 243 Ida) е астероид в астероидния пояс, открит от Йохан Палиса на 29 септември 1884 г.[1]
Обикаля около Слънцето за 4 години 306 дни 8 часа, при максимално разстояние от 2,86253 AU. Името идва от Ида – нимфа в древноримската митология.[1]
Около астероида циркулира естествен спътник – Дактил. Диаметърът му е 1,5 km, който обикаля на разстояние около 108 km около Ида за 1,54 дена.