4 Веста

4 Веста
	4 Веста
Откриване A
Открит от	Хайнрих Вилхелм Олберс
Дата	29 март 1807 г.
Категория	Основен пояс; (Семейство Веста)
Орбитални параметри C; Епоха 14 юли 2004 г. (юлиански ден 2453200,5)
Ексцентрицитет (e)	0,089
Голяма полуос (a)	353 323 Gm; (2,362 АЕ)
Перихелий (q)	321 956 Gm; (2,152 АЕ)
Афелий (Q)	384 689 Gm; (2,571 АЕ)
Орбитален период (P)	1325,768 дни; (3,63 години)
Средна орбитална скорост	19,38 km/s
Инклинация (i)	7,133°
Дължина на възходящия възел (Ω)	103,936°
Параметър на; перихелия (ω)	150,271°
Средна аномалия (M)	69,905°
Физически характеристики
Размери	468,3 km
Маса	2,701×1020 kg
Плътност	5 g/cm³
Повърхностна гравитация	0,30 m/s²
Втора космическа скорост	0,39 km/s
Период на въртене	0,2226 дни
Спектрален клас	V-клас астероид
Абсолютна величина	3,20
Албедо	0,423
Средна повърхностна температура	~162 K
	4 Веста в Общомедия

4 Веста е третият по големина астероид в основния пояс с размери приблизително 530 на 468 km. Открит е на 29 март 1807 г. от немския астроном Хайнрих Вилхелм Олберс и носи името на богинята на домашното огнище от римската митология Веста. Името е предложено от математика Карл Фридрих Гаус. До откриването на следващия астероид 5 Астрея минават 28 години.

Физически характеристики

Високото албедо го прави най-яркия астероид и единствения видим понякога с невъоръжено око.

В зората на Слънчевата система вътрешността на Веста вероятно е била разтопена, позволявайки диференциация на вътрешните слоеве. Кората му се състои от базалтови скали, формирани под действието на вулканизъм в далечното минало на астероида, докато за вътрешността му се счита, че се състои предимно от желязо и никел.

За скалистите и железните метеорити са счита, че са остатъци от тела от ранната Слънчева система, разрушени вследствие на сблъсъци, като скалистите метеорити са части от силикатната им кора, а железните – части от ядрата им.

Снимки на телескопа Хъбъл от 1996 г. разкриват обширен кратер на повърхността на астероида с диаметър от 430 km. За сблъсъка, образувал кратера, се смята, че е породил и V-клас астероидите. През 2001 г. за астероида 1929 Кола е установено, че произхожда от вътрешността на кората на Веста, както и точното му местонахождение преди сблъсъка, който го е изхвърлил на самостоятелна орбита.

Ефектът на Ярковски поражда разместване на орбитите на астероидите от семейство Веста. Някои от членовете се станали близкоземни астероиди като 9969 Браил, като някои от по-малките попадат на Земята като метеорити. За Веста се счита, че е източник на ХЕД метеоритите.

Космическият апарат „Дон“ (на английски: Dawn, в превод „зора“), изстрелян на 27 септември 2007 г., е роботизиран космически кораб, изпратен от НАСА за космическо изследване към два от най-масивните членове на астероидния пояс: астероида 4 Веста и планетата джудже 1 Церера. „Дон“ изследва Веста между 2011 и 2012 и Церера през 2015 г. Той е първият апарат, посетил едно от двете тела. Веста, снимана от „Дон“.

Външни препратки

Информация за 4 Веста (орбитална диаграма; ефемерида) в базата данни за малки тела на JPL/НАСА
((en)) Изгледи от Слънчевата система: Веста
((en)) Снимки на телескопа Хъбъл
((en)) Още снимки на Хъбъл
((en)) Снимки на Кекската обсерватория
Астрономически календар. Актуална информация за видимостта на ярки астероиди Архив на оригинала от 2009-12-31 в Wayback Machine..

Астероиден пояс

... | 3 Юнона | 4 Веста | 5 Астрея | ...