Lixus pulverulentus
| Lixus pulverulentus | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
(Scopoli, 1763) | ||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Lixus pulverulentus в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Lixus pulverulentus е вид бръмбар от семейство Хоботници (Curculionidae). Среща се в западна Палеарктика, включително и в България.[1][2]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Lixus pulverulentus е разпространен в западна Палеарктика – в почти цяла Европа[3], най-северната част на Африка и в югозападна Азия.[1]
В България е често срещан в периода май – юни, до около 500 m надморска височина.[2]
Външен вид
[редактиране | редактиране на кода]Това един от най-едрите хоботници у нас, достигащ дължина 10 – 15 mm. Подобно на другите видове от род Lixus – тялото му е силно издължено, почти цилиндрично. Кутикулата му е черна, плътно покрита с микроскопични жълти до оранжеви люспички (видоизменени космици), които лесно опадват, откривайки черния цвят на кутикулата.
.jpg)
Главата е конусовидна, с дълъг цилиндричен хобот, който е малко по-дълъг при женските.[4] Антенките са прикрепени приблизително по средата на хоботчето; третото им членче (първото на флагелума) е 2 – 2,5 пъти по-дълго, отколкото широко. Следващите членчета (без главичката на антенката) дълги приблизително колкото и широки.[2]
Преднегръбът е без пръстеновидно прищъпване отпред, грубо и неравномерно точкуван. Страните му са почти прави, съвсем слабо изпъкнали. Предният ръб на преднегръба, зад всяко око, има издатина, а под нея ръбът е дъговидно извит назад.[5][2]
Елитрите с успоредни страни, на върха заоблени и без издатина (мукрон). Точкуването на елитрите е подредено повече или по-малко в редици; точките постепенно намаляват размера си към задния край на елитрите; междините между точките оформят вълнообразни изпъкнали напречни ребра, най-ясно изразени в предната част на елитрите.[5][2]
Краката със сравнително дълги бедра, без зъбчета.
Жизнен цикъл
[редактиране | редактиране на кода]Ларвата и имагото са растителноядни.
В България имагото се среща в периода май – юли, на други места може да е активно по друго време. Храни се с разнообразие от растения – Cirsium, Centaurea, Silybum, Malva и др.[2][4]
Женската снася яйцата си върху стъблата на хранителните растения на ларвата.[6] Това са тревисти или храстовидни растения от сем. Слезови (Malvaceae), например Градинска ружа (Alcea rosea), Горски слез (Malva sylvestris).[4] Ларвата се развива в стъблото, прогризвайки дълги до около 30 cm тунелчета от долу нагоре.[7] Отвън растението изглежда нормално. Често заедно с хоботника се срещат и ларви на сечковци от род Agapanthia, с които се конкурират. Ларвата на сечкото се развива в по-долните части на стъблото и тъй като е по-подвижна и по-голяма, обикновено забавя развитието на хоботника.[7]
Ларвата какавидира в стъблото.[7][6] От нея излиза имаго, което може да започне второ поколение, а в северна Африка могат да образуват и три поколения годишно.[4]
Имагото от последното поколение презимува, оставайки в изсъхналото стъбло или в почвата.[6]
Поведение
[редактиране | редактиране на кода]
Подобно на много други хоботници, когато се почувства застрашен, Lixus pulverulentus изпада в състояние на танатоза („вцепенение“), при което често пада от растението на земята, където е труден за откриване – неподвижен и скрит сред тревата.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Catalogue of Palaearctic Coleoptera. Volume 8. Curculionoidea II. Brill, 2013. ISBN 978-90-04-25916-4. с. 466.
- ↑ а б в г д е Ангелов, Павел. Фауна на България. Т. 7. Coleoptera, Curculionidae. Част 2 (Brachyderinae, Brachycerinae, Tanymecinae, Cleoninae, Myorrhininae). София, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 180.
- ↑ PESI portal – Lixus (Dilixellus) pulverulentus (Scopoli, 1763) // Посетен на 15 май 2022.
- ↑ а б в г Hoffmann, Adolphe. Faune de France 59 – Coleopteres curculionides, vol. 2. 1954. с. 510 – 511. Архив на оригинала от 2022-03-31 в Wayback Machine.
- ↑ а б Lompe, Arved. Käfer Europas: subgenus Dilixellus, version 4.1.1 // Посетен на 15 май 2022.
- ↑ а б в bladmineerders.nl: Lixus pulverulentus // Посетен на 15 май 2022.
- ↑ а б в Арзанов, Ю. Описание преимагинальных стадий и биологии долгоносика Lixus (Dilixellus) pulverulentus (Scopoli, 1763) // Кавказский энтомологический бюллетень 13 (1). 2017. DOI:10.23885/1814-3326-2017-13-1-53-57. с. 53 – 57.