STS-63 | |
![]() | |
Данни за кораба | |
---|---|
Име на кораба | „Дискавъри“ |
Полет на совалка № | 67 |
Полет на „Дискавъри“ № | 20 |
Стартова площадка | КЦ Кенеди, стартова площадка 39B |
Старт | 3 февруари 1995 05:22:04 UTC |
Кацане | 11 февруари 1995 11:51:40 UTC |
Място на кацане | КЦ Кенеди, писта 15 |
Продължителност на полета | 8 денонощия 6 часа 29 минути 36 секунди |
Брой обиколки | 129 |
Изминато разстояние | 4 816 454 км |
Височина на орбитата | 394 км |
Апогей | 341 км |
Перигей | 306 км |
Наклон на орбитата | 51,6° |
Период | 91 мин |
Маса | при старта: ? кг при кацането: ? кг полезен товар: 8641 кг |
NSSDC ID | 1995-004A |
NORAD ID | 23469 |
Данни за екипажа | |
Членове на екипажа | 6 |
Снимка на екипажа | |
![]() от ляво надясно седнали: Джанис Вос, А. Колинс, Уитърби, В. Титов, прави: Харис, Фоул | |
Свързани космически мисии | |
Предишна | Следваща |
STS-66 ![]() |
STS-67 ![]() |
STS-63 в Общомедия |
STS-63 e шестдесет и седмата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и двадесети полет на совалката Дискавъри. Това е първата мисия, пилот на която е жена – Айлин Колинс.
Пост | Астронавт |
---|---|
Командир | Джеймс Уитърби трети космически полет |
Пилот | Айлин Колинс първи космически полет |
Специалист на мисията 1 |
Майкъл Фоул трети космически полет |
Специалист на мисията 2 |
Джанис Вос втори космически полет |
Специалист на мисията 3 | Бърнърд Харис втори космически полет |
Специалист на мисията 4 | Владимир Титов (РКА) четвърти космически полет |
Пост | Астронавт |
---|---|
Специалист на мисията | Сергей Крикальов (РКА) за В. Титов |
Основната цел на мисия STS-63 е извършване на среща и приближаване до руската космическа станция „Мир“. Това се прави с цел проверка на летателните техники, комуникации и навигация във връзка с предстоящото първо скачване на совалка със станцията (мисия STS-71).
Допълнително са планирани 20 експеримента в лабораторията Spacehab-3, извеждане и повторно прибиране на борда на спътника Spartan-204, както и едно излизане в открития космос.
Част от експериментите са:
Първият ден от полета преминава в серия от маневри, които да доведат совалката до височината на орбита на орбиталната станция „Мир“. Планът предвиждал совалката да се доближи до не по-близо от 10 метра от станцията, а след това да направи обиколка около нея. Въпреки възникналите проблеми с маневрените двигатели совалката доближава станцията на 11,3 м. Полетът в това състояние продължава около 10 минути, след което совалката се отдалечава на около 122 м и прави обиколка около станцията по време на която са направени много снимки.
На третия ден от полета е освободен за автономен около 40-часов полет спътникът SPARTAN-204 (от английски: The Shuttle Pointed Autonomous Research Tool for AstroNomy-204). Спътникът е оборудван с ултравиолетов спектрограф за заснемане на далечни небесни обекти за изследване състава на околозвездното пространство. На 9 февруари SPARTAN-204 е прибран обратно на борда чрез дистанционния манипулатор на совалката.
Малко след това специалистите на мисията Майкъл Фоул и Бърнърд Харис излизат в открития космос, по време на което основната задача е изпробване на модернизирани костюми за космически разходки с подобрена термоизолация. Това е двадесет и деветата космическа разходка в историята на Спейс шатъл, а Б. Харис става първият афроамериканец, осъществил такава.
№ | Участници | Начало | Край | Продължителност |
---|---|---|---|---|
1 | Майкъл Фоул и Бърнърд Харис | 9 февруари 1995 11:56 UTC | 9 февруари 1995 16:35 UTC | 4 часа 39 минути |
|
|