Адолф фон Арним-Бойценбург | |
![]() | |
1-ви Министър-председател на Прусия | |
Мандат | 19 март – 29 март 1848 г. |
---|---|
Наследник | Готфрид Лудолф Кампхаузен |
Лична информация | |
Роден | |
Починал |
Бранденбург, Прусия |
Националност | Германец |
Родства | Фридрих Абрахам Вилхелм фон Арним-Бойценбург (баща) |
Образование | Гьотингенски университет |
Професия | Юрист Политик |
Адолф фон Арним-Бойценбург в Общомедия |
Адолф Хайнрих Граф[1] Арним-Бойценбург (на немски: Adolf Heinrich von Arnim-Boitzenburg) е пруски юрист, политик и първи министър-председател на Прусия.
Адолф Хайнрих фон Арним-Бойценбург е роден на 10 април 1803 г. в Берлин, Прусия, в семейството на пруския посланик в Дрезден и Копенхаген граф Фридрих Абрахам Вилхелм фон Анрим-Бойценбург (Friedrich Abraham Wilhelm von Arnim-Boitzenburg; 1767 – 1812) и Георгина Шарлота Августа фон Валмоден-Гимборн (1770 – 1859), дъщеря на хановерския фелдмаршал Йохан Лудвиг фон Валмоден-Гимборн (1736 – 1811). Внук е на военния министър Фридрих Вилхелм фон Анрим-Бойценбург (1739 – 1801) и баронеса Фридерика (Фреда) Антоанета фон Крам (1747 – 1817).
След раздялата на наследственото имущество той получава най-голям дял от завещанието. След това се записва в Гьотингенския университет, където следва право, и след дипломирането си постъпва като юрист в Държавната служба.
През 1833 г. заема поста, президент на Щралзундското правителство като и на Ахен и Мерзебург, след това. От 1840 г. е назначен за началник-президент на Познанската провинция.
С идването на 1837 г. фон Арним става член на Държавния съвет, а през 1842 г. заменил фон Рохов в Министерството на вътрешните работи. След като отменил полицейско-шпионската система, той се популяризирал сред народа си, но за кратко време дължащо се на дейностите на пресата и изгонването на Баденските депутати, Гекер и Ицщайн (1845).
От 1847 г. в съединена лантага той си спечелва уважение, благодарение на неговата красноречивост, като се старае да придаде на правителството либерална посока. След Мартенската революция обаче по премахването на Боделшвинга, царят му връчил управлението на министерството, но през март той подава оставка след несъгласието по политиката водена от братовчед му барон Александер фон Арним, който в това време е назначен за министър на външните работи.
Избран за член на Германската национална система по-късно, той напълно се отказал от правомощията на политик, като се застъпил за интересите на благородството на земята, участващ в заседанията на Юнкерския парламент. В началото на 1849 г. дори е член на Долната камара, принадлежаща към крайно дясната политическа партия, като се присъединил към желанието на либералните бюрократи в Конституционните заседания. В тази посока, той е действал още през първите си година на служба в [Законодателна власт|Горната камара]], на която става наследствен член през 1854 г.
През 1858 г. едва след падането на Мантойфел, Арним се склонил към феодалната реакция, и благодарение на влиянието си в Горната камара не се съгласил относно усилващата конституция. От 1862 до 1866 г. да оправдае поведението си, той публикувал книгата Das Recht des Herrenhauses bei Festsetzung des Staatshaushalts (Берлин 1862 г.).
В последните си години на живот, Анрим се оттегля от политическата сцена, като умира на 8 януари 1868 г. в имението си Бойценбурге.
Адолф Хайнрих фон Арним-Бойценбург се жени на 4 август 1830 г. за Анна Каролина фон дер Шуленбург (* 17 ноември 1804, Волфсбург; † 1 януари 1886, Берлин), дъщеря на граф Ханс Гюнтер Вернер фон дер Шуленбург (1777 – 1806) и фрайин Каролина Якобина София фон Фризен (1781 – 1856). Те имат 10 деца;[2]
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Арним-Бойценбург, Адолф Хайнрих фон“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
—