Александър Усик
| Александър Усик | |
_(cropped).jpg) Александър Усик през 2022 година | |
| Информация | |
|---|---|
| Националност |  Украйна |
| Роден | |
| Категория | полутежка - тежка |
| Височина | 190 см |
| Тегло | 96 кг |
| Стил | обратен гард |
| Гард | обратен |
| Размах | 78 in (198 см) |
| Треньор | Джеймс Али Башир |
| Активни години | активен |
| Резултати | |
| Световен шампион | абсолютен в полутежка категория |
| Мачове | 23 |
| Победи | 23 |
| Победи с нокаут | 14 |
| Загуби | 0 |
| Загуби с нокаут | 0 |
| Равенства | 0 |
| Александър Усик в Общомедия | |
Александър Усик (на украински: Олександр Усик), роден на 17 януари 1987 г. в Симферопол, е украински боксьор.
Той е бивш абсолютен шампион в полутежка категория за професионалисти и настоящ абсолютен световен шампион в тежка категория, притежаващ и 5-те колана, олимпийски шампион от Лондон 2012 в полутежка категория, световен шампион по бокс (2011) и европейски шампион по бокс (2008).
Усик има 3 деца. Приятел е с украинските легенди в лека категория Василий Ломаченко и Владимир Кличко.
Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Александър Усик е роден в Симферопол, Украинска СССР. На 15 играе футбол в академията на местния СК „Таврия“. През 2002 Усик започва с бокса.
Аматьорски бокс
[редактиране | редактиране на кода]На Световното първенство през 2011 г. побеждава Артур Бетербиев и Теймур Маммадов и печели световната титла в тежка категория, както и олимпийска квота.
На Летните олимпийски игри 2012 в Лондон Усик печели златен медал, побеждавайки Артур Бетербиев, Тервел Пулев и Клементе Русо.
През октомври 2012 г. официално приключва с аматьорския бокс; подписва договор с WSB (Световни серии по бокс) и преминава в полупрофесионалните серии по бокс. Играе сезон за новосъздадения клуб „Украински отомани“.[1]
Професионална кариера
[редактиране | редактиране на кода]Олимпийският шампион Александър Усик взема решение да премине в професионалния бокс и подписва договор с компанията на братя Кличко K2 Promotions на 25 септември 2013 г.[2]
На 11 септември 2013 дебютира срещу Фелипе Ромеро с победа с нокаут. Украинецът прави рекорд 4 – 0, преди да се бие за първата си титла (всички победи са с нокаут).
Първа титла
[редактиране | редактиране на кода]Усик печели интерконтиненталната титла на WBO в полутежка категория след победа с нокаут над южноафриканеца Даниел Бруу. Защитава пояса си, преди да се изправи за световната титла.
Шампион на WBO
[редактиране | редактиране на кода]През юни 2016 Кшищоф Глоуацки е принуден да защитава титлата си срещу Усик. Мачът се състои в Гданск, Полша. Усик печели с единодушно съдийско решение и след това прави две успешни защити.
Договор с Matchroom Boxing
[редактиране | редактиране на кода]Александър Усик подписва промоционален договор с британската промоутърска компания Matchroom Boxing, която го представлява заедно с K2 Promotions.
Критиците
[редактиране | редактиране на кода]На 7 май 2020 г. украинските боксьори Александър Усик и Васил Ломаченко са обвинени в отричане на руската агресия, участие в антиукраински пропагандни дейности на Русия (страната агресор), манипулиране на обществено значима информация. Те също така са наречени противници на независимостта на украинското православие от контролираната Русия.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Василий Ломаченко и Александр Усик попрощались с любительским боксом
- ↑ Александр Усик подписал контракт с компанией братьев Кличко
- ↑ Боксерів Ломаченка і Усика внесено до бази “Миротворець” // Це моя Україна. 7 май 2020. Посетен на 11 януари 2025.
