Алфред Кер Alfred Kerr | |
германски писател и театрален критик | |
Роден |
25 декември 1867 г.
|
---|---|
Починал | 12 октомври 1948 г.
|
Погребан | Хамбург, Федерална република Германия |
Религия | атеизъм |
Националност | Германия, Великобритания |
Учил в | Хале-Витенбергски университет |
Работил | писател, журналист, театрален критик |
Литература | |
Период | 1898 – 1948 |
Семейство | |
Съпруга | Ингеборг Тормелен (1917 – 1918) Юлия Вайсман (1920 – 1948) |
Деца | Джудит Кер, Майкъл Кер |
Алфред Кер в Общомедия |
Алфред Кер е германски писател, театрален критик и журналист.
Той е един от най-влиятелните критици от периода на натурализма до 1933 г. и публикува в множество немски ежедневници и списания като „Breslauer Zeitung“, „Der Tag“, „Neue Rundschau“, „Pan“ и „Berliner Tageblatt“. Известен е с точния си, неформален и ироничен стил.
Роден е като Алфред Кемпнер в Бреслау в Прусия, Германска империя (днес Вроцлав в Полша) на 25 декември 1867 г. Баща му Емануел Кемпнер е 6-о поколение еврейски търговец на вино и държи популярни за времето си винарни във Вроцлав. Майка му Хелене Кемпнер се грижи за домакинството и децата с помощта на френски гувернантки.
Алфред Кер израства във Вроцлав. Посещава най-старата гимназия „Св. Елизабет“ в града, основана през 1293 г. Започва да следва „Германистика“, „Френски език“ и „Философия“ в университета във Вроцлав през 1886 г. Мести се в Берлин, където продължава образованието си през 1887 г. Удостоен е с научна степен от университета в Хале през 1894 г.
През 1909 г. променя официално фамилното си име от Кемпнер на Кер.
През 1917 г. се жени за Ингеборг Тормелен, която умира същата година от испански грип. През 1920 г. се жени за Юлия Вайсман, дъщеря на държавния секретар Робърт Вайсман и съпругата му Гертруд. Алфред Кер е с 30 години по-възрастен от съпругата си и нейните родители не одобряват брака. Раждат им се 2 деца – Майкъл (1921) и Джудит (1923).
През 1933 г. семейство Кер внезапно напуска Германия по съвет на познати, които предупреждават Алфред Кер, че е вероятно новото нацистко правителство да му конфискува паспорта заради еврейския му произход.
Живеят няколко месеца в курортното градче Кюснахт близо до Цюрих и после се местят в Париж, след като в Швейцария Кер не успява да намери работа, с която да издържа семейството – швейцарските вестници се стремят към неутралност и никой не иска да отпечатва критика срещу правителството на Хитлер.
Във Франция Кер се надява на по-добри възможности, тъй като говори свободно френски. Очакванията му не се сбъдват и семейството живее в крайна бедност.
Семейство Кер се мести отново – в Лондон през 1936 г., където се установява за постоянно. Финансовата им ситуация не се подобрява значително въпреки неуморните опити на Алфред Кер да намери издател за своите статии. Той приема британско гражданство през 1947 г.
През август 1933 г. нацисткото правителство на Хитлер лишава Алфред Кер от германско гражданство. Още през май 1933 г. неговите книги са публично изгорени от националсоциалистите като вредни за германския дух, заедно с творби на Хайнрих Хайне, Курт Тухолски, Ерих Кестнер, Зигмунд Фройд и други. През 1940 г. е обявена награда за залавянето му като особено опасен враг на германската държава.
В началото на октомври 1948 г. Алфред Кер е поканен на културна визита в Германия. Пътуването започва в Хамбург с посещение на постановка на „Ромео и Жулиета“ на 12 октомври 1948 г. Същата вечер в хотелската си стая той получава удар, който го оставя парализиран от едната страна на тялото. Състоянието му се влошава и с помощта на лекар и съпругата си той взима смъртоносна доза приспивателни.
По време на следването си Алфред Кер пише разкази за живота в Берлин за разни ежедневници и списания.
Постепенно съчиненията му започват да се специализират и той се концентрира върху рецензии и театрални критики, които публикува в реномирани вестници. Едновременно с това пише стихове.
От 1895 до 1900 г. е редактор на рубриката „Wo liegt Berlin?“ във вестник „Breslauer Zeitung“, където публикува фейлетони за живота в германската столица.
От 1911 г. е съиздател на културното и литературно списание „Пан“.
Известен е с уверения си стил и строгото назоваване на това, което вижда в пиесите и литературните произведения.
|