Анджела Лансбъри Angela Lansbury | |
англо-американска актриса | |
Анджела Лансбъри (1966) | |
Родена | Анджела Бриджид Лансбъри
16 октомври 1925 г.
|
---|---|
Починала | 11 октомври 2022 г.
|
Религия | Епископална църква в САЩ |
Националност | Англия Великобритания САЩ |
Работила | актриса |
Актьорска кариера | |
Активност | 1944 – 2022 |
Оскари | Почетен Оскар: 2013 |
Златен глобус | Най-добра поддържаща актриса: 1945 „Портретът на Дориан Грей“ 1962 „Манджурският кандидат“ Най-добра актриса в сериал – драма: 1984, 1986, 1989, 1991 „Убийство по сценарий“ |
Други награди | Тони: 1966, 1969, 1975, 1979, 2009 |
Семейство | |
Баща | Едгар Лансбъри |
Майка | Мойна Макгил |
Съпруг | Ричард Кромуел (1945 – 1946; развод) Питър Шоу (1949 – 2003; смъртта му) |
Деца | 2 |
Други роднини | Малкълм Търнбул Питър Устинов (брат на съпруга(та)) |
Уебсайт | www.angelalansbury.net |
Анджела Лансбъри в Общомедия |
Дейм Анджела Бриджид Лансбъри, DBE (на английски: Dame Angela Brigid Lansbury) е британска актриса.[1] Известна е с ролята си на Джесика Флечър в сериала „Убийство по сценарий“ (1984 – 1996). Кариерата ѝ продължава повече от седем десетилетия, по-голямата част от която в САЩ. Нейната игра привлича вниманието на международната общност.
Удостоена е с дама командор на Британската империя от 2014 г. заради приноса ѝ към драматургията, благотворителността и филантропията.[2]
Родена е на 16 октомври 1925 г. в Лондон, в семейство от висшата средна класа. Нейната майка, актрисата Мойна Макгил (родена Шарлот Лилиан Макилдоуи), е родена в Белфаст, която редовно се появява на сцената в Уест Енд и която също участва в няколко филма. Баща ѝ, Едгар Лансбъри, е богат английски търговец на дървен материал и политик, член е на Комунистическата партия на Великобритания и бивш кмет на столичен квартал. Неин дядо по бащина линия е лидерът на Лейбъристката партия и антивоенен активист Джордж Лансбъри. Анджела има по-голяма полусестра, Изолда, дъщеря от предишния брак на Мойна с писателя и режисьор Реджиналд Денъм. През януари 1930 г., когато Анджела е на четири години, майка ѝ ражда момчета близнаци, Брус и Едгар, което кара семейство Лансбъри да се премести в къща в Мил Хил, Северна Лондон.[3]
Когато Анджела е на девет години, баща ѝ умира от рак на стомаха. Изправена пред финансови затруднения, майка ѝ се сгодява за шотландския полковник Леки Форбс и се премества в къщата му в Хампстед, а Лансбъри получава образование в гимназията Саут Хампстед от 1934 до 1939 г. Въпреки това тя се смята до голяма степен за самообразована, учейки се от книги, театър и кино. Анджела се превръща във филмов маниак, посещавайки редовно кино прожекции и представяйки себе си в определени персонажи. Харесва свиренето на пиано, изучава за кратко музика в Училището по танци „Ритман“.
През 1940 г. започва да учи актьорско майсторство в Училището за пеене и драматично изкуство „Уебър Дъглас“ в Кенсингтън, Западен Лондон, като за първи път се появява на сцената като чакаща дама в училищната продукция на Мари Шотландска на Максуел Андерсън.[4]
Същата година умира дядото на Анджела и те се преместват да живеят в САЩ, само Изолда остава във Великобритания с новия си съпруг, актьора Питър Устинов. Лансбъри печели стипендия от Американското театрално крило, което ѝ позволява да учи в Школата за драма и радио „Фейгин“ (Feagin School of Drama and Radio). Тя завършва през март 1942 г., по това време семейството ѝ се премества в апартамент на Мортън стрийт в Гринуич Вилидж.[4]
През 1942 г. в Холивуд тя подписва договор с Метро-Голдуин-Майер и получава първите си филмови роли в „Светлина от газената лампа“ (1944) и „Портретът на Дориан Грей“ (1945), печели две номинации за Оскар и награда Златен глобус. Участва в още единадесет филма за Метро-Голдуин-Майер, най-вече в поддържащи роли.
След приключване на договора ѝ през 1952 г. започва да допълва филмовата си кариера с театрални изяви. Въпреки че през този период до голяма степен е възприемана като поддържаща актриса, участвайки във филми като „Кралският шут“ (1956) и „Сини Хаваи“ (1961).
Ролята ѝ във филма „Манджурският кандидат“ (1962) получава широко признание, цитира се като едно от най-добрите ѝ изпълнения и получава номинация за наградата Оскар за най-добра поддържаща актриса. Преминава в музикален театър и най-накрая придобива известност, като играе водеща роля в мюзикъла „Мейм“ на Бродуей (1966), който ѝ носи редица награди.
През 1971 г. играе ролята на г-ца Прайс във филмовия мюзикъл „Копчета и метли“. За работата си получава номинация за Златен глобус.
През 90-те години озвучава г-жа Потс и императрица Мария съответно в анимационните филми „Красавицата и звярът“ и „Принцеса Анастасия“.
През 2018 г. изпълнява ролята на дамата с балоните във филма на Дисни „Мери Попинз се завръща“ и озвучава кмета в „Гринч“.
Анджела Лансбъри почива в съня си в дома си в Лос Анджелис на 11 октомври 2022 г. на 96 години. [5][6][7]
година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
---|---|---|---|---|
1944 | Светлина от газената лампа | Gaslight | Нанси Оливър | Джордж Кюкор |
1961 | Сини Хаваи | Blue Hawaii | Сара Лий Гейтс | Норман Таурог |
1965 | Най-великата история, разказвана някога | The Greatest Story Ever Told | Клаудия | Джордж Стивънс |
1978 | Смърт край Нил | Death on the Nile | Саломе Отърборн | Джон Гилермин |
1982 | Последният еднорог | The Last Unicorn | Мама Фортуна | Джулс Бас |
1991 | Красавицата и Звяра | Beauty and the Beast | Госпожа Потс | Гари Трусдейл |
1997 | Принцеса Анастасия | Princess Anastasia | Мария Фьодоровна | Дон Блът |
1997 | Фантазия 2000 | Fantasia 2000 | Себе си | Дон Хан |
2001 | Вълшебната Коледа на Мики | Mickey's Magical Christmas | Госпожа Потс | Тони Крейг |
2005 | Бавачката Макфий | Nanny McPhee | Леля Аделайд | Кърк Джоунс |
2011 | Пингвините на Мистър Попър | Mr. Popper's Penguins | Г-жа Селма Ван Гънди | Марк Уотърс |
2013 | Джъстин и рицарите на честта | Justin y la espada del valor | Вещицата | Мануел Сицилия |
2018 | Гринч | The Grinch | Кмет Макгеркъл | Скот Мосиер |
2018 | Мери Попинз се завръща | Mary Poppins Returns | жената с балоните | Роб Маршъл |
|