Андрей Петрович Рябушкин | |
руски живописец, график, иконописец и илюстратор | |
Портрет на Андрей Рябушкин от Василий Мате | |
Роден |
село Станичная Слобода, Тамбовска губерния, Руска империя |
---|---|
Починал |
имение Дидвино край Петербург, Руска империя |
Националност | руснак |
Стил | Реализъм |
Академия | Императорска художествена академия |
Учители | Василий Перов, Иларион Прянишников, Евграф Сорокин |
Направление | историческа живопис |
Повлиян | Василий Перов |
Повлиял | Борис Кустодиев, Константин Юон, Александър Дейнека |
Награди | 1889 – малък златен медал |
Андрей Рябушкин в Общомедия |
Андрей Петрович Ря̀бушкин е руски художник, автор на произведения от различни жанрове – илюстрации, графики, икони, религиозни картини, декоративни пана и живописни работи.
Той е главно исторически живописец, а основната му тема са Москва и московският бит от XVII век.[1] Създава картини, в които в поетична форма и със свойственото му природно чувство за декорация представя бита на Древна Русия.[2]
Андрей Рябушкин е роден на 17 октомври 1861 година в село Станичная Слобода, Тамбовска губерния, в селско семейство. Баща му Петър Василиевич и по-големият му брат Фьодор са иконописци и в детството си той често им помага.[1] На 14-годишна възраст момчето осиротява и остава с по-големия си брат.
Способностите му на художник са забелязани от госта им Андрей Преображенски, студент по живопис в Москва. Той увещава брат му и през 1875 година завежда Андрей в Москва, където го записва в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура. Оттук нататък, до края на живота му, Преображенски многократно му помага.[3] В училището учи при художниците Василий Перов, Иларион Прянишников и Евграф Сорокин.[1][4] Първите му произведения, рисувани в училището, са „Нападението на пиратите“ (1881), „Великденски Заговезни“ (1881), „Лятна вечер на село“ (1881) и други. Те свидетелстват за интереса на младия художник към темите, свързани с живота в руското село.[3]
През 1880 година рисува малък ескиз „Селска сватба в Тамбовска губерния“, закупена от Павел Третяков. Този пръв успех го окриля и скоро Андрей решава да не завършва училището, а да постъпи в Художествената академия в Санкт Петербург.[5] Още повече любимият му учител Перов е починал и нищо вече не го задържа в Москва.[3] Така изкуството му се превръща в перфектно съчетание между московската и петербургската школа. То обединява пристрастието на художника към битовия жанр, импресионистичната свобода на четката и балансирането на цветове и линии.[1]
През 1882 година се записва в Петербургската художествена академия и остава там до завършването си, като взема участие във всички полагащи му се конкурси.[5] Голяма роля в сериозната му професионална подготовка изиграва Павел Чистяков, един от най-известните художници-преподаватели в Русия. Живописният етюд на Андрей „Наивник“ е един от най-добрите образци, създадени в академията. В наши дни той се намира в Научноизследователския музей на Художествената академия.[3]
В тези години Рябушкин работи усилено над изпълнението на академичните програми по сюжети от библейски теми, антична митология и римска история.[3] Въпреки това той остава чужд на академичната рутина, но възприема темите и елементите на художественото майсторство, които може да му даде академията. Работи над картините си по свой начин, без да принуждава моделите да позират в продължение на часове. Вместо това прави бързи моливни скици и довършва картината по памет.[5]
Едновременно с това Рябушкин се увлича от създаване на илюстрации за популярните по това време списания „Всемирна илюстрация“ и „Нива“ и „Исторически вестник“, които помагат и в издръжката му.[3][4] Предлага рисунки с изображения на типичния руски бит от онова време. Това са сцени от живота на обикновените хора, пейзажи, архитектурни паметници, а след това и исторически илюстрации.[6]
През 1889 година за курсовата си работа „Ангел извежда апостол Павел от тъмницата“ получава малък златен медал, който му открива възможността да работи над конкурсна картина за голям златен медал. На следващата година започва работа над конкурсната картина „Голгота“ или „Снемане от кръста“, за която рисува около 50 подготвителни ескиза.[6] При създаването на окончателното си платно обаче, той дръзко нарушава правилата, като не ползва старите си ескизи, одобрени от преподавателите, а рисува всичко отново. Като резултат Рябушкин е лишен от големия златен медал при завършването си.[5] Разстроеният художник вече се канел да нареже огромното платно (129 cm) на части, които да използва за други свои работи, когато Павел Третяков откупува картината, по препоръка на Репин. Президентът на академията решава да компенсира наказанието, като му предоставя от свои лични средства сума, каквато се полага на златен медалист, за двугодишно пребиваване зад граница.[2]
След завършване на академията Рябушкин се отказва от предложеното му пътешествие извън Русия. За сметка на това много обикаля страната, като посещава старинни руски градове – Новгород, Углич, Ярославъл, Ростов, Псков, Киев, Тула, Рязан, Кострома, Нижни Новгород, Подмосковието, плува по Волга, посещава езерото Селигер. В тях изучава местните старини, копира фрески, рисува орнаменти и етюди на тема средновековна архитектура. По-късно част от тези етюди намират място в живописните му творби. В музеите изучава старинни платове, битови предмети, костюми и оръжия. С увлечение чете литература по история на Русия, летописи и народни сказания.[1][2]
Тъй като остава необвързан и без семейство, той приема поканата на приятеля си И. Ф. Тюменев и се заселва в имението му край Петербург, недалеко от Любан. Тук, в специално построена за него малка къща с ателие, продължава самостоятелното си творчество. През 1901 година се мести в имението Дидвино, принадлежащо на неговия близък приятел В. В. Беляев.[3] Там живее съвсем скромно в малко ателие, построено по негови скици и рисунки.[6]
Живописта на тези две платна е все още в тъмни краски и напомнят творбите на передвижниците. Но се появява нещо ново – липса на някакво разгърнато действие или драматични стълкновения. Тези две произведения са единствените, приети на изложба на передвижниците.[2]
Творчеството на Рябушкин е свързано главно с историческия бит в Русия, като рисува не историческите събития, а случки от ежедневието на хората.[1] Повишеният интерес към епохата на 17 век довежда Рябушкин до решението да направи серия исторически картини, портрети на различни типове хора, представящи различни слоеве от обществото.[3]
Тези три картини са наградени с почетни дипломи на Световното изложение в Париж през 1900 година. Рябушкин получава голяма известност, ценят го както Иля Репин и Василий Поленов, така и „мирискусниците“ (членовете на обединението „Мир искусства“), на изложбите на които понякога показва свои работи. По-късно се включва в обединението „36 художника“.[2]
Работите на Рябушкин оказват силно влияние върху творчеството на такива художници като Борис Кустодиев, Константин Юон, Александър Дейнека, както и на много други. В техните картини намира отражение празничната цветност и умението да се пресъздаде реалността на събитията от миналото, с невероятна автентичност и колорит, толкова характерни за Рябушкин.[7]
В последните години от живота си Рябушкин се увлича от създаването на илюстрации към руските билини (народни епически песни), връщайки се към темата за селото. Към този период се отнасят картините „За вода“ (1898), „На село“ (1902) „На село по обед“ (1903) и други.[3]
В последните години Рябушкин заболява тежко от туберкулоза. Лекарите го съветват да замине на лечение в Швейцария, накъдето потегля през 1903 година. Но пътуването се оказва безрезултатно и той се връща в Русия. Андрей Рябушкин умира на 27 април (10 май) 1904 година, само на 42 години, в имението Дидвино, близо до Петербург, където живее през последните си три години.[1][2][3]