Арменци в България

Арменски клуб „Ереван“ в Бургас

По данни от преброяването на Националния статистически институт на България от 2011 г., в България живеят 5615 души с майчин език арменски.^[1]

История

За първите преселници от Армения в българските земи се споменава през 5 век. Второто преселение е през 7 – 9 век в Тракия. Следва третото – в периода 1606 – 1610 г. За първите арменци, заселили се в селището Бургас, се споменава през 1549 г. В пътеписите на дипломати и духовници, обиколили Черноморското крайбрежие, се описва дървен арменски параклис „Сурп Степанос“ още през 1673 г. На неговото място през 1748 г. арменците издигат дървена църква.^[2]

Варна – близо стогодишната сграда на Арменското дружество на бул. „Княз Борис“ 25

През 1894 – 1896 г., близо 22 000 арменци намират спасение в България по време на депортацията си от Османската империя.

Първото арменско училище в Бургас е открито през 1861 година. В Бургас арменците са предимно търговци, златари, градинари, строители и др. В строежа на бургаското пристанище (1900 – 1903) взимат участие около 400 арменци. Участват и като доброволци във войните за Освобождението на България.

На 9 септември 1982 г. Тайната армия за освобождение на Армения (АСАЛА) извършва атентат в Бургас срещу Бора Сюелкан, турски генерален консул в града, като убива неговото административно аташе.

Заселвания

Арменци са се заселвали по-масово на Балканския полуостров от 5 век. От 8 век до 10 век византийските императори заселват в Тракия, Родопите и Македония няколкостотин хиляди арменци – павликяни и тондракити. Арменците – халкидонити по вероизповедание основават Бачковския манастир. Споменатите арменци, както и арменците от апостолическата църква в България от далечното минало – са се деарменизирали. Жената на цар Петър I – Мария (Ирина) Лакапина е внучка на византийския император от арменски произход Роман I Лакапин и майка на цар Борис II и цар Роман.^[3] Тя довежда със себе си в Преслав голяма свита от приближени, част от които арменци.^[4] Синът на цар Симеон I – Иван е женен също за арменка. Арменка е и майката на цар Самуил – Рипсимия.^[5]

През периода на османските завоевания (1363 – 1693 г.), последователни вълни от арменци преселници от Армения, Крим, Полско-литовската държава (Жечпосполита) и Мала Азия достигат до територията на днешна България.

При турския султан Абдул Хамид II са извършени масови убийства и депортации на арменци след въстанието в 1894 – 1896 г. Тогава 20 000 арменци бягат в България. През Балканската война (1912 – 1913 г.), числото на арменците в България достига 35 000 и продължава да расте. След Арменския геноцид в Турция, при който над 1,5 милиона арменци са убити от турците в 1915 г. и до 1922 г. в управлението на Александър Стамболийски още 22 000 арменци се заселват в България. В годините много от българските арменци се разселват по света, но и много остават в България.

След Втората световна война около 5000 души са изселени в СССР, след кампания за организирано изселване в Съветска Армения. Част от тези емигранти се връщат впоследствие. Кампанията е резултат от съветско решение за връщането на арменците от чужбина. Изселването е контролирано и подпомагано активно от различни държавни органи в България.

През 60-те години няколко хиляди български арменци успяват да емигрират от НРБ въпреки твърде строгите ограничения на режима за всякакви пътувания извън страната и се заселват основно в Съединените щати. Тази емигрантска вълна остава слабо позната, тъй като режимът покрива с цензура това излизане отвъд Желязната завеса. Изселването в периода между 1962 и 1969 г. е аномалия на фона на тогавашните реалности на повсеместно ограничаване на пътувания зад граница. Процесът преминава през различни фази, като в определени моменти властите допускат емиграцията, макар и с неохота, а желаещите да емигрират са ограничавани с различни бюрократични процедури. На два пъти изселването е забранявано, като окончателно заминаванията са прекратени през 1969 г. както заради заплахата от масово изселване на арменците от България, наброяващи по това време около 22 000 души, така и поради риска от негативен пропаганден ефект в страната и чужбина.^[6] [1]

Следи на Балканите

Арменските преселници от периода на Средновековието, макар и да се деарменизирали, са оставили следи в топонимията на българското землище:

• Арменица – неотъждествена днес местност в Рила, предадена на Рилския манастир с Рилската грамота на цар Иван Шишман;
• местността Арменци (Ерменлии) до село Бачково;
• река Ермянка или Ерменска, пресичаща село Паталеница, Пазарджишко;
• река Ерменлийска, Никополско;
• Армянска поляна до село Видраре;
• местности: Ерменковото, Ерменски дол (2 топонима) и Ерменско кладенче, Врачанско;
• местности: Ерменкова орница и Ерменски дол, Монтанско;
• местността Ерменлии до село Царимир, Пловдивско;
• пещера Ермен дупка, село Голема Раковица, община Елин Пелин, Софийска област, Смолски район, Средногорско-тракийска област, идентификация БФСп 4921, номер и район на пещерата 304017;
• село Мергеле (1576 г.), Пловдивско;
• местност Ерменлицкото, Златоградско;
• село Ерменлий (Стожер), Добричко;
• село Ерменлуй (днес Драгаш войвода), Плевенско;
• село Ерменлий (с. Богомил от 1934 г., престанало да съществува през 1937/1938 г. с изселването на жителите му в Турция), Варненско;
• село Армените, Габровско;
• местности: Арменските лозя, Армянков трап и Армянова зимница, Габровско;
• село Армянковци, Габровско;
• село Торос (от арменското „Торос“, означаващо „Божи дар“), Луковитско (Селото има и алтернативна славянска етимология ^[7]);
• село Арзан, Пернишко;
• село Зангочево (прозвищно име на днешните Сарая и Гелеменово);
• село Армелино (16 в.) и местност Арменица (1378 г.), Дупнишко;
• село Ерменикьой, днес Елмалъ, Одринско, Турция;
• село Ерменикьой, днес Ихсание, Цариградско, Турция;
• село Долно Арменско (Арменско, днес Алонас) и Горно Арменци (1481 г.), Леринско, Гърция;
• село Арменово, днес Арменохори, Леринско, Гърция;
• град Арменополис, днес Герла (Gherla) (на латински: Armenopolis; на унгарски: Szamosújvár или Ormenyvaros, на арменски: Հայաքաղաք Hayakaghak; на немски: Neuschloss или Armenierstadt – „градът на арменците“) е град в областта Клуж, Румъния;
• село Прошевци (Пършовце), Тетовско;
• село Прочованци и село Турниковци (1570 г.), Вранско;
• село Норча, Прешевско;
• село Норово, махала Торник (1528/9 г.), Крушевско;
• местност Норойца, Нореска река и местност Клачов дол, Охридско;
• махала Армен (1570 г.), Кочанско;
• махала Арменка в Прилеп (1467/8 г.) и село Таронин (1337 г.), Прилепско;
• село Прошко (16 в.), Кумановско;
• село Торнево (1378 г.) и село Карбинци, Щипско;
• множество наименования с корена „джур“ („чур“) и други.

За тези и други топоними подробно вижте П. Голийски и Е. Селян.

Следи от духовната култура

Арменски ръкописи се съхраняват в много известни музеи в различни краища на света и в България, като съхраняваният в НБКМ в София, взет от Бачковския манастир е един от петте известни най-стари арменски ръкописи. Този ръкопис е четириевангелие от 966 г., написан върху тъмен и дебел пергамент. Съдържа 267 страници.

Споделяне съдбата на българите

Арменските преселници на българска земя подпомагат българите по време на османското владичество, Руско-турска война и Балканската война. Началникът на гара Татар Пазарджик – Ованес Съваджъян, спасява от гибел населението на града по време на Руско-турската война.

Арменци като Еранос Ераносян, който помага за спасяването на Каварна, Кристапор Микаелян, Степан Зорян, подпоручик Бедрос Сиремджиян, Оник Торосян, Татул Зармарян от Малгара, Врамшапу Киндерян и др., участват в борбата на българите, останали в Македония, Беломорието и Одринска Тракия, водена от ВМОРО. В Балканската война арменците формират своя част в Македоно-одринското опълчение на Бълагрската армия и се сражават с турците, водени от командирите си български офицери Андраник Озанян и Карекин Нъждех. При Априлското въстание, арменецът Артин Гидиков, възрожденски търговец в Пловдив, спасява живота на 52-ма осъдени български революционери. Неговия внук полковник Бохос Бохосян е близък на полк. Борис Дрангов с който участват в подготовката на Илинденско-преображенското въстание. И двамата офицери, Бохосян и Дрангов, се бият за България в Балканската, в Междусъюзническата и в Първата световна война. Полк. Бохосян е убит начело на войските след завоя на р. Черна, на кота 1050 на 21.XI.1916 г.^[8]

Трудова дейност

Арменците дават своя принос в развитието на българските занаяти и промишленост. След Освобождението те са часовникари, златари, бижутери, фотографи, шивачки, шапкарки, плетачки на дантели, тъкачки на персийски килими. Арменци основават първата килимарска фабрика в Панагюрище, предприятия за свилоточене в Асеновград и Хасково, модерна тютюнева промишленост и нови технологии в текстилната, кожарската, леярската и др. индустрии. Арменец и българин са основатели на първата тъкачна фабрика за коприна в Сливен. Арменците участват в българското земеделие предимно като градинари и лозари. Значение за страната имат и постъпленията на арменски капитали от чужбина, благодарение на които се откриват арменски банки в София и Пловдив. Определено значение за България имат и редица дейци на културата, като композитора Натан Амирханян с псевдоним Князев, който е диригент на Софийската опера, автор на операта „Иванко“, балета „Хаджи Димитър“ и др.

Численост и дял

Преброяване през 2001 г.

Численост и дял на арменците по области, според преброяването на населението през 2001 г.:^[9]

Област	Численост	Дял (в %)
Общо	10 832	0.13
Благоевград	32	под 0.01
Бургас	904	0.21
Варна	2240	0.48
Велико Търново	35	0.01
Видин	29	0.02
Враца	23	под 0.01
Габрово	25	0.01
Добрич	127	0.05
Кърджали	41	0.02
Кюстендил	11	под 0.01
Ловеч	12	под 0.01
Монтана	19	0.01
Пазарджик	175	0.05
Перник	14	под 0.01
Плевен	56	0.01
Пловдив	3140	0.43
Разград	19	0.01
Русе	886	0.33
Силистра	82	0.05
Сливен	223	0.10
Смолян	42	0.02
Софийска	20	под 0.01
София	1672	0.14
Стара Загора	153	0.04
Търговище	10	под 0.01
Хасково	338	0.12
Шумен	357	0.17
Ямбол	147	0.09

Вижте също

• Население на България

Източници

1. Население по местоживеене, възраст и майчин език // www.nsi.bg. НСИ. Посетен на 29 ноември 2015.
2. Църквата „Сурп Хач“ (Свети Кръст) – най-старата християнска култова сграда в Бургас Архив на оригинала от 2015-12-08 в Wayback Machine., burgasnews.com, видяно 7 април 2012
3. Роман е син на Теофилакт Непоносимия, арменец-служител в имперската охрана, роден е в Лакапе, откъдето идва и прозвището му – Лакапин. Роман има 6 деца от брака си с Теодора. Едно от тези деца е Христофор Лакапин, съимператор от 921 до 931, който е баща на Мария (наречена по-късно Ирина).
4. Пламен Павлов, Цар Самуил и „българската епопея“, София – Велико Търново, 2002
5. „Samuel l'Armenien, roi des Bulgares“ (en french). MAR Bclsmp (39): p. 37. 1938.
6. Константинова, Юра, Начев, Ивайло. С ПОГЛЕД КЪМ АМЕРИКА: ИЗСЕЛВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ АРМЕНЦИ ОТ СОЦИАЛИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ. София, Факел, 2020. ISBN 978-954-411-278-3. с. 43-55.
7. Заимов, Йордан. Битолският надпис на цар Иван Владислав, самодържец български. Епиграфско изследване, София 1970
8. 85 години от героичната смърт на полковник Бохос Бохосян
9. Етнически състав на населението в България, 2001 година // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 22 юли 2016.

Външни препратки

– С ПОГЛЕД КЪМ АМЕРИКА: ИЗСЕЛВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ АРМЕНЦИ ОТ СОЦИАЛИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ. Документален сборник Съставители Юра Константинова и Ивайло Начев София: Издателство „Факел“, 283 стр., ISBN 978-954-411-278-3.

• В Общомедия има медийни файлове относно Арменци в България