Артър Аш | |
Arthur Ashe | |
Президентът Роналд Рейгън (вдясно) поздравява Артър Аш през 1982 г. | |
Информация | |
---|---|
Държава | САЩ |
Роден | |
Починал | 6 февруари 1993 г.
|
Височина / Тегло | 185 cm / 73 kg |
Кариера | |
Професионална | 1969 |
Оттеглил се | 1980 |
Пари от наградни фондове | $ 1 584 909 |
Сингъл | |
Победи-загуби | 699–228 |
Титли от Големия шлем | 3 |
Титли от ATP | 44 |
Най-висока позиция | 2 (10 май 1976) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | Шампион 1970 |
Ролан Гарос | 1/4 финал 1970, 1971 |
Уимбълдън | Шампион 1975 |
ОП на САЩ | Шампион 1968 |
Двойки | |
Победи-загуби | 315–173 |
Най-висока позиция | 15 (30 август 1977) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | Шампион 1977 |
Ролан Гарос | Шампион 1971 |
Уимбълдън | Финал 1971 |
ОП на САЩ | Финал 1968 |
Отборно | |
Купа Дейвис | САЩ Шампион 1963, 1968, 1969, 1970 |
Информацията е актуална към 9 септември 2024 | |
Артър Аш в Общомедия |
Артър Робърт Аш – младши (на английски: Arthur Robert Ashe, Jr.) е американски тенисист.
Артър Робърт Аш – младши Вилас е роден на 10 юли 1943 г. в Ричмънд, Вирджиния.
Артър Аш е първият афроамерикански тенисист, който печели 3 титли от турнири за Големия шлем. Заради професионалните му постижения в тениса Аш е определен за най-добър американски спортист през 1969 г. В чест на Аш централният корт в Ню Йорк, на който се играят мачовете за Откритото първенство на САЩ, носи неговото име. В наши дни това е съоръжението за тенис, което има най-голям капацитет от 22 547 зрители.
Артър Аш дебютира през 1960 г., когато тъкмо е навършил пълнолетие. Впуска се в първия си аматьорски турнир за титлата на щата Ню Джърси. В кариерата си Аш има спечелени и 7 титли от университетски турнири по тенис на корт.
В компютърната класация на ATP той достига номер 2 в света, през май 1976 г.[1]
Той е сред 2-та чернокожи тенисисти, които са спечелили турнири от Големия шлем (другият е французинът Яник Ноа). През 2005 г. спортното списание „Tennis magazine“ включва Артър Аш сред най-добрите 20 тенисисти на столетието.
През 1985 г. е включен в Международната тенис зала на славата.
Артър Аш почива в събота, 6 февруари 1993 г. в Ню Йорк от СПИН, с който е заразен чрез преливане на кръв през 1988 г.
година | турнир | съперник | резултат |
---|---|---|---|
1968 | ОП САЩ | Том Окер | 14 – 12, 5 – 7, 6 – 3, 3 – 6, 6 – 3 |
1970 | ОП Австралия | Дик Крийли | 6 – 4, 9 – 7, 6 – 2 |
1975 | Уимбълдън | Джими Конорс | 6 – 1, 6 – 1, 5 – 7, 6 – 4 |
година | турнир | съперник | резултат | ||
---|---|---|---|---|---|
1966 | ОП Австралия | Рой Емерсън | 4 – 6, 8 – 6, 2 – 6, 3 – 6 | ||
1967 | ОП Австралия | Рой Емерсън | 4 – 6, 1 – 6, 4 – 6 | ||
↓ Оупън ера ↓ | |||||
1971 | ОП Австралия | Кен Розуол | 1 – 6, 5 – 7, 3 – 6 | ||
1972 | ОП САЩ | Илие Настасе | 6 – 3, 3 – 6, 7 – 6, 4 – 6, 3 – 6 |
|