Арумъни

Арумъни Armãnji, Rrãmãnji
Общ брой	над 100 000
По места	Гърция: 39 855  Сърбия: 40 054  Румъния: 26 500  България: 10 566  Северна Македония: 9695  Албания: 2 459 (2023г)[1]
Език	арумънски, румънски, гръцки, български, сръбски, македонска литературна норма
Религия	православие
Сродни групи	мъгленорумъни, истрорумъни, румънци
Арумъни в Общомедия

Арумъни (варианти армъни,^[2][3][4][5] аромъни, наричани още власи, цинцари, куцовласи, македонци, каравласи; самоназвание на арумънски: Armãnji, Rrãmãnji, Rrãmenj; на румънски: Aromâni, macedoromâni; на гръцки: Αρμάνοι) са народ, населяващ южните части на Балканския полуостров: Северна Гърция, части от Албания, Северна Македония и България.

Произход на термина

Научният термин „арумъни“ е въведен от Густав Вайганд в неговата книга „Аромъне“ от 1894 г., което е първото задълбочено изследване на европейски учен върху арумъните.

Картографиране и групиране

Към 1992 година арумъните наброяват около 115 хиляди души. Говорят различни диалекти на арумънския език, който е част от групата на балканските романски езици, близък до румънския език. Основно се делят на пет групи – пиндени (от Пинд), грамощани (от Грамоща), фрашероти (от Фрашер), музакири (от Музакия) и москополци (от Москополе).^[6] По вероизповедание са православни.

Според гръцката класификация (1769 – 1997), арумъните се поделят по историко-географски признак на такива в регионите на:^[7][8][9]

1. Аспропотамос
2. Мецовска хора
3. Чумерка
4. Загори
5. Гревена
6. Коница
7. Грамос
8. Москополе
9. Западна Македония
10. Олимп
11. Мъглен
12. Фрашър
13. Континентална Гърция (Ипати, Карпениси и Стратос)
14. Крушево

От село Сирако в Чумерка е родом Йоани Колети, а от съседното Каларити е родом Сотириос Вулгарис, първоосновател на световната модна марка Bulgari.^[10]

Название

Арумъните и мегленорумъните в Южните Балкани.

Влахиня в района на Катерини – Лариса през Първата световна война

Влашко семейство от Македония през Първата световна война

Названието „аромъни“ (Armãnj – Армън) произлиза от латинското Romanus, при което е прибавена приставка „а“, характерна за много думи в аромънския език, започващи със съгласна. Терминът „арумъни“ е въведен от Густав Вайганд през 90-те години на XIX век.

Терминът власи се използва на Балканите като екзоним на романизираните народи, живеещи в този регион. Днес този термин се използва по отношение на аромъните, мъгленорумъните и истрорумъните. Румънците се наричат власи най-често в исторически или пейоративен контекст. В Гърция арумъните, смятащи се за част от гръцката нация (гъркоманите), вече избягват самоназванието арумъни и използват екзонима власи като етноним.

Вижте също

• Арумънска кухня

Източници

• „Изследвания за арумъните“ на Музея на македонската борба в Солун от периода 1994 – 1997. ((el)) Архив на оригинала от 2017-06-05 в Wayback Machine.

Външни препратки

• www.proiectavdhela.ro
• Macedon Armans Council
• Macedon Armans Association from France
• Consiliul A Tinirlor Armanj, webpage about Youth Aromanians and their projects
• Фолклорна асоциация на власите (армани) в Бер, Гърция
• Аромъните-южнодунавски румънци^{[неработеща препратка]} ((ru))
• Народни приказки на цинцарски, обнародвани от Кузман Шапкарев, 1894 г.

Бележки

1. https://shqiptarja.com/uploads/ckeditor/667eb96647c4bcens-2023.pdf
2. Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005 г.
3. Кюркчиев, Т., Николай Кюркчиев, История на армъните (цинцарите) в София, Издателско ателие Аб, С., 2001 г.
4. Барболов, Г., Николай Кюркчиев, История на армъните и взаимоотношенията им с българите, Издателско ателие Аб, С., 2000 г.
5. Кирилова, А., Иваничка Георгиева, Армъните в България, ВаСиЛ, С., 1998 г.
6. Даскалов, Георги, Армъните в ..., стр.19
7. Χαρτογραφώντας τη βλάχικη διασπορά στα Βαλκάνια
8. Карта
9. Карта на влашките села в Пинд
10. History of Bulgary Family