„Аугсбург“ SMS Augsburg | |
![]() Бронепалубният крайцер „Аугсбург“ на котва, 4 август 1914 г | |
Флаг | ![]() ![]() |
---|---|
Клас и тип | Бронепалубен крайцер от типа „Колберг“ |
Производител | Kaiserliche Werft в Кил, Германска империя |
Служба | |
Заложен | 1908 г. |
Спуснат на вода | 10 юли 1909 г. |
Влиза в строй | 1 октомври 1910 г. |
Изведен от експлоатация | утилизиран през 1922 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 4362 t (нормална); 4882 t (пълна) |
Дължина | 130,5 m |
Дължина по водолинията | 130,0 m |
Ширина | 14 m |
Газене | 5,4 m |
Броня | щитове оръдия: 50 mm; на палубата: 20 – 40 mm (по скосовете 50 – 80 mm); гласис: 100 mm; на бойната рубка: 100 mm |
Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 15 водотръбни котли „военноморски тип“ |
Мощност | 19 000 к.с. (14,2 МВт) |
Движител | 4 гребни винта |
Скорост | 26,3 възела (48 km/h) |
Далечина на плаване | 3500 морски мили на ход 14 възела; Запас гориво: 940 t въглища |
Екипаж | 367 души (18 офицера, 349 матроса) |
Кръстен в чест на | град Аугсбург |
Въоръжение | |
Артилерия | 12×1 105-mm; 4×1 52-mm |
Минноторпедно въоръжение | 2×1 450 mm подводни ТА;100 морски мини[~ 1] |
„Аугсбург“ в Общомедия |
Аугсбург (на немски: SMS Augsburg[~ 2]) е немски бронепалубен крайцер[~ 3] от типа „Колберг“, серия на четири еднотипни кораба, в която той е последният кораб. Участник в Първата световна война. Крайцерът е заложен през 1908 г., спуснат е на вода на 10 юли 1909 г., влиза в строй на 1 октомври 1910 г.
„Аугсбург“ е построен от императорската корабостроителница в град Кил. Корпусът е заложен през 1908 г. и с спуснат на вода през юли 1909 г. през октомври 1910 г. „Аугсбург“ влиза в състава на Флота на откритото море (Хохзеефлотте). Той е въоръжен с главна батарея из двенадесет 10,5 см скорострелни оръдия система SK L/45[~ 4]. Максималната му скорост съставлява 25,5 възела (47,2 км/ч).
След влизането си в строй „Аугсбург“ служи в мирно време отначало като кораб за проверка на торпеда, след това като учебен кораб за артилеристи. С началото на войната е насочен в Балтика, където и прекарва цялата война. На 2 август 1914 г. той участва в операцията, която води до първия бой с руския флот. Участва в сраженията в Рижкия залив (през август 1915 г.), операция Албион (през октомври 1917 г.) и в множество малки сблъсъка в хода на войната. През януари 1915 г. се натъква на мина, но е възстановен след няколко месеца.
В края на войната „Аугсбург“ е предаден на Япония, в качеството на военен трофей. Cчита се, че корабът е продаден от японците за скрап през 1922 г. През 2017 г., в хода на експедиция на Руското географско дружество на остров Матуа, е намерен потънал немски съд, от който е извадена неголяма табелка с надпис AUGSBURG. Изказано е предположението, че намереният кораб има някаква връзка с SMS Augsburg.[1][2][3]
„Аугсбург“ е предназначен за замяна на небронирания крайцер „Шпербер“. Корпусът му е заложен според контракта „Ерзац Шпербер“[~ 5] през 1908 г. в кайзеровата корабостроителница (Kaiserliche Werft) в гр. Кил. На 10 юли 1909 г. корпусът е спуснат на вода, след което започват работите по дострояването на кораба. На 1 октомври 1910 г. корабът влиза в състава на Хохзеефлотте[4]. Той е с 130,5 м дължина, 14 м ширина, има газене от 5,45 м, водоизместимост от 4882 т при пълно бойно натоварване. Двигателната му установка се състои от две установки парни турбини система Парсънс, задвижващуи четири 2,25 м гребни винта. Индикаторната им мощност съставлява 19 хил. к.с. (13 974 кВт). Парата за машините се образува в петнадесет водотръбни парни котела военноморски тип, за гориво на които се използват въглища. „Аугсбург“ развива скорост от 25,5 възела (47,2 км/ч). Крайцерът може да носи 940 тона въглища, което му осигурява далечина на плаване от 3500 морски мили (6500 км) на скорост от 14 възела (26 км/ч). Екипажът на крайцера се състои от 18 офицера и 349 матроса[5].
Въоръжение на крайцера са двенадесет 105 мм скорострелни оръдия система SK L/45 на единични лафети.Две оръдия са в редица на носа, осем по бордовете, по четири на всеки борд и две в редица на кърмата.[6]. През 1916 – 17 г. оръдията са заменени с шест оръдия SK L/45 калибър 15 см. Също така крайцерът носи четири противовъздушни оръдия SK L/55 калибър 5,2 см, които през 1918 г. са заменени с две противовъздушни оръдия SK L/45 калибър 8,8 см. Освен артилерийското въоръжение крайцерът носи два 450-мм подводни торпедни апарата. През 1918 г. на палубата му е поставена двойка торпедни апарати калибър 50 см. Крайцерът също така може да носи сто морски мини. Дебелината на стените на рубката съставлява 100 мм, палубата е прикрита от тънка бронеплоча с 40 мм дебелина[5].
След влизането си в строй „Аугсбург“ се използва като кораб за проверка на торпеда. През 1912 г. корабът е подготвен за подготовка на артилеристи[7]. На 20 май 1914 г. крайцерът посещава град Дънди. Лорд-мер лично приветства капитан Фишер и неговия екипаж, „демонстрирано е велико дружелюбие“[8]. През август 1914 корабът получава назначение в Балтика[7], където преминава под командата на контраадмирал Роберт Мишке (Robert Mischke). На 2 август „Аугсбург“ поставя минно поле в руския залив Либау, като в същото време „Магдебург“ (SMS Magdeburg) обстрелва пристанището. Руската армия е принудена да изостави Либау. Минното поле, поставено от „Аугсбург“, е недостатъчно обозначено и затруднява действията на немците повече, отколкото усилията на противника. Впоследствие „Аугсбург“ и другите леки кораби на балтийските сили провеждат серия обстрели по руските позиции. На 17 август „Аугсбург“, „Магдебург“, три разрушителя и минният заградител „Дойчланд“ се натъкват на двойка мощни руски броненосни крайцера „Адмирал Макаров“ и „Громобой“. Руският командващ погрешно предполага, че в германската ескадра присъстват германските броненосни крайцери „Роон“ (SMS Roon) и „принц Хайнрих“ (SMS Prinz Heinrich) отказва се от атака и двете ескадри се оттеглят[9].
През септември леките сили в Балтика са усилени от 4-та бойна ескадра, състояща се от старите линкори тип „Брауншвейг“ и „Вителсбах“ и големият броненосен крайцер „Блюхер“ (SMS Blücher). На 3 септември обединените германски сили предприемат операция в Балтика. В хода на операцията „Аугсбург“ засича руските крайцери „Палада“ и „Баян“. „Аугсбург“ се опитва да подмами руските крайцери по-близо до „Блюхер“, но те не захапват стръвта и отстъпват. На 7 септември „Аугсбург“ и торпедния катер V25 се насочват в Ботническия залив и потопяват руски параход при Раумо. На 9 септември германския флот се връща в портовете[10]. В нощта на 24 по 25 януари „Аугсбург“ навлиза в руско минно поле при остров Борнхолм и се натъква на мина. Екипажът успява да съхрани кораба на вода и той е отбуксиран в порта за ремонт[11].
„Аугсбург“ се връща към служба през април 1915 г. и е включен в мащабната операция против Либау. Германското командване планира превземането на порта в качеството на отвличаща маневра във връзка с главното германо-австрийско настъпление по линията Горлице-Тарнув. Операцията изисква поддръжката на флота и командването отделя корабът на бреговата отбрана „Беовулф“, три броненосни крайцера, три леки крайцера (включая „Аугсбург“) и голям брой торпедни катери и минни заградители. Вдобавък, за усилване, в Северно море е изпратена 4-та разузнавателна ескадра, състояща се от четири леки крайцера и двадесет и един торпедни катера. През май германската армия превзема Либау, който впоследствие става предна база за германския флот[12]. През същия месец германският флот предприема нова операция: „Аугсбург“ и „Любек“ (SMS Lübeck) трябва да поставят минно поле при входа на Финския залив. Обаче нападението на подводница срещу крайцера „Тетис“ (SMS Thetis) принуждава германско военноморско командване да отмени операцията[13].
На 1 юни „Аугсбург“, „Роон“, „Любек“ и седем торпедни катера екскортират минния заградител SMS Albatross, докато той залага минно поле при островчето Богскар. На „Аугсбурге“ държи своя флаг командващият операцията флагман коммодор Йохан фон Карпф. С приключване на минирането Карпф изпраща радиосъобщение в щаба за приключване на операцията и се насочва към порта. Това съобщение е прихванато от руската страна, а руското командване решава да прехване германските кораби. В акцията са изпратени пет руски броненосни крайцера. Малко преди срещата с руската ескадра фон Карпф разделя ескадрата си: „Аугсбург“, „Албатрос“ и три торпедни катера поемат към нос Рихсхоф, другите кораби се насочват към Либау. На 2 юни, след 6.30, дозорните на „Аугсбург“ забелязват руските кораби. Фон Карпф заповядва на „Албатрос“, с неговата по-ниска скорост на хода, да търси убежище в неутралните шведски води, а на „Аугсбург“ и торпедните катери да бягат от противника на висока скорост. В последващото сражение „Албатрос“ ляга на плитчина в шведски води. Руските кораби обръщат, за да встъпят в бой с втората германска ескадра, но боя с „Аугсбург“ и „Албатрос“ силно изчерпва боезапасът на руската ескадра, и тя излиза от боя[14].
В нощта на 29 юни руската подводница „Окунь“ (тип „Касатка“) пуска две торпеда по крайцера „Аугсбург“ но пропуска[15]. През август 1915 г. „Аугсбург“ е придаден към силите, участващи в битката за Рижкия залив. Мощно съединение на Хохзеефлотте, включа осем дредноута и три крайцера се опитва да зачисти Рижкия залив от руските сили. На 16 август „Аугсбург“ взема участие във втората атака, която оглавяват дредноутите „Насау“ (SMS Nassau) и „Позен“ (SMS Posen)[16]. В нощта на 19 август „Аугсбург“ среща две руски канонерки: „Сивуч“ и „Кореец“. „Аугсбург“ и „Позен“ потопяват „Сивуч“ а „Кореец“ успява да избяга. Руските надводни сили се оттеглят към остров Моон, опасността от страна на руските подводните и мини, все още намиращи се в Рижкия залив принуждава немците да отстъпят[17]. На 13 октомври неизвестна подводница стреля с торпедо по „Аугсбург“, но торпедото преминава встрани от целта[18]. През септември 1916 г. „Аугсбург“ участва в опита да се проникне в Рижкия залив през Ирбенския пролив, обаче руснаците оказват упорита съпротива (основна роля изиграва старият броненосец „Слава“), което принуждава немците да отстъпят[19].
През ноември 1917 г. „Аугсбург“ взема участие в операция Албион. „Аугсбург“ е придаден към четвърта разузнавателна група, заедно с леките крайцери „Страсбург“ (SMS Strassburg) и „Колберг“ (SMS Kolberg, систършип на „Аугсбург“) . На 14 октомври 1917 г., в 06.00, трите кораба отплават от Либау, за да прикриват траленето на мини в Рижкия залив. Те са обстреляни от руските 300 мм брегови оръдия и са принудени да се оттеглят. Въпреки това, към 08.45, корабите пускат котва при Михайловската банка и тралчиците започват да прокарват проходи през минните полете[20]. Два дни по-късно „Аугсбург“ се присъединява към дредноутите „Кьониг“ (SMS König) и „Кронпринц“ (SMS Kronprinz) в хода на зачистването на Рижкия залив. Докато линкорите влизат в бой с руските сили, „Аугсбург“ наблюдава за превземането на Аренсбург[21].
Съгласно условията на примирието за края на войната, „Аугсбург“ и остатъкът от германския флот неинтерниран в Скапа Флоу, се връщат в германските пристанища и са разоръжени[~ 6] Съгласно условията на последващия Версайски договор „Аугсбург“ попада в списъка на корабите предназначени за предаване на съюзниците, крайцерът трябва да бъде разоръжен, но оръдията му си остават на борда[~ 7]. На 3 септември 1920 г. „Аугсбург“, под името „Y“, е предаден на Япония в качеството на военна награда. Но японците не намират начин да ползват кораба и той е продаден за скрап в Дордрехт през 1922 г[7].
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Augsburg в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|