„Белфаст“ HMS Belfast (C35) | |
Лекият крайцер „Белфаст“ на вечната му стоянка в Лондон. | |
Флаг | Великобритания |
---|---|
Клас и тип | Лек крайцер от типа „Белфаст“ |
Производител | Harland & Wolff в Белфаст, Великобритания. |
Служба | |
Заложен | 10 декември 1936 г. |
Спуснат на вода | 17 март 1938 г. |
Влиза в строй | 3 август 1939 г. |
Изведен от експлоатация | 24 август 1963 г. |
Състояние | Кораб музей |
Основни характеристики | |
ИМО номер | Номер на вимпела: 35 |
Водоизместимост | 10 719 t (стандартна); 13 386 t (пълна) След модернизацията: 15 138 t (пълна) |
Дължина | 187,0 m |
Дължина между перпендикулярите | 176,5 m |
Ширина | 19,3 m (впоследствие 20,2 m) |
Газене | 6,5 m (при пълна водоизместимост); След модернизацията: 7,06 m |
Броня | пояс: 114 mm; траверси: 63 mm; палуба: 51 – 76 mm; кули: 102 – 51 mm; барбети: 51 – 25 mm |
Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 4 водотръбни котли „Адмиралтейски“ тип |
Мощност | 82 500 к.с. (61,5 МВт) |
Движител | 4 гребни винта |
Скорост | 32,3 възела (60 km/h) |
Далечина на плаване | 8000 морски мили при 14 възела ход; Запас гориво: 2250 t мазут впоследствие 1990 t |
Екипаж | 781 души |
Хидроакустическа система (ХАС) | Ехолот тип „758N“ |
Радиоелектронно оборудване | 2 жирокомпасa Адмиралтейски тип |
Девиз | „Pro Tanto Quid Retribuamus“ – За толкова много, как ще се отплатим? |
Кръстен в чест на: | град Белфаст |
Въоръжение | |
Артилерия | 4x3 152 mm; |
Зенитна артилерия | 6x2 102 mm; 2x8 40 mm; 3x4 12,7 mm картечници „Викерс“ |
Противолодъчно въоръжение | „Асдик“ тип 132; 6 дълбочинни бомби Мк-VH на релси на горната палуба; 15 резервни бомби |
Торпедно въоръжение | 2x3 533 mm ТА |
Самолети | 2 хидроплана 1 катапулт[~ 1] |
„Белфаст“ в Общомедия |
Белфаст (на английски: HMS Belfast (C35)) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Един от деветте крайцера на типа „Таун“ (подтип „Белфаст“).
Името си носи в чест на град Белфаст, столицата на Северна Ирландия. Днес е кораб-музей (филиал на Имперския военен музей). Намира се постоянно на стоянка в центъра на Лондон в река Темза, около Тауър Бридж.
През първата половина на XX век крайцерът е важен инструмент за провеждането на колониална политика, служещ както за охрана на собствените търговски пътища, така и за атака над вражеските комуникации, а също и за поддръжка на действията на корабите от другите класове. Британската империя, бидейки колониална такава, изпитва особена нужда от кораби такъв клас.
Лондонското съглашение за ограничаване и съкращаване на морските въоръжения, подписано на 22 април 1930 г. в резултат на конференцията, проведена в столицата на Великобритания установява изрични параметри за крайцерите. Съгласно Част III, Член 15:
„ |
Крайцерите са надводни кораби, освен линейните кораби и самолетоносачите, стандартната водоизместимост на които надвишава 1850 бруто-регистър тона и въоръжени с артилерия калибър над 5,1 дюйма (130 mm). Крайцерите се делят на два подкласа:
|
“ |
Член 16 налага ограничение както за сумарния тонаж (146 800 бруто-регистър тона) и брой (15) на тежките крайцери на Британската империя, така и на сумарния тонаж (192 200 бруто-регистър тона) на леките крайцери.
Проектната далечина на плаване съставлява 10 000 морски мили на ход 16 възела[1] и 12 200 мили на ход двенадесет възела[2].
По време на Втората световна война участва:
На 29 ноември 2011 г. два работника получават незначителни травми след като, по време на ремонтни работи се срутва дървеното скеле[3].
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Belfast (1938) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |