Бернхард III (Саксония-Майнинген)

Бернхард III
Bernhard III. Friedrich Wilhelm Albrecht Georg von Sachsen-Meiningen
херцог на Саксония-Майнинген
Роден
Починал
16 януари 1928 г. (76 г.)
ПогребанФедерална република Германия
Религиялутеранство
Учил вХайделбергски университет
Управление
Период1914 – 1918
Герб
Кралски монограм на Бернхард III
Кралски монограм на Бернхард III
Семейство
РодСаксония-Майнинген
БащаГеорг II (Саксония-Майнинген)
МайкаШарлота Пруска (1831 – 1855)
Братя/сестриФридрих фон Саксония-Майнинген
Ернст фон Саксония-Майнинген
Мария Елизабет фон Саксония-Майнинген
СъпругаШарлота Пруска (1860–1919) (18 февруари 1878 – неизв.)
Бернхард III в Общомедия

Бернхард III Фридрих Вилхелм Алберт Георг фон Саксония-Майнинген (на немски: Bernhard III Friedrich Wilhelm Albrecht Georg Herzog von Sachsen-Meiningen; * 1 април 1851, Майнинген; † 16 януари 1928, Майнинген) от ернестинската линия на Ветините, е последният херцог на Саксония-Майнинген (1914 – 1918).[1] Той е филолог и генерал-фелдмаршал на пруската армия.

Живот

[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-големият син на херцог Георг II фон Саксония-Майнинген (1826 – 1914) и първата му съпруга принцеса Шарлота Пруска (1831 – 1855), дъщеря на принц Албрехт Пруски (1809–1872) и принцеса Мариана Нидерландска (1810 –. 1883). Баща му Георг II се жени втори път през 1889 г. за принцеса Феодора фон Хоенлое-Лангенбург (1839 – 1872). Така той е полубрат на Ернст (1859 – 1941) и Фридрих (1861 – 1914).[2]

През 1867 г. Бернхард е лейтенант в пехотата на Саксония-Майнинген. През 1869 г. започва да следва класическа филология в Хайделберг. Той участва с баща си във Френско-пруската война (1870 – 1871). След това продължава следването си в Лайпциг. През 1873 г. учи в пруската войска в Берлин. Той се интересува от новогръцки език, автор е и преводач на произведения, между тях на Шилер. Между 1873 и 1894 пътува в Гърция и Мала Азия.[3]

Бернхард III се жени на 18 февруари 1878 г. в Берлин за принцеса Шарлота Пруска (* 24 юли 1860, Потсдам; † 1 октомври 1919, Баден-Баден), дъщеря на германския кайзер и пруски крал Фридрих III (1770 – 1840) и Виктория, принцеса на Великобритания и Ирландия (1840 – 1901). Сестра е на по-късния германски кайзер Вилхелм II.[4] Бернхард е изместен в генералния щаб и с Шарлота се настаняват в жилище в дворец Шарлотенбург.

През 1889 г. той става генерал-майор, 1891 г. генерал-лейтенант. През декември 1893 г. наследственият принц Бернхард и наследствената принцеса Шарлота живеят в резиденцията си в „Големия дворец“ в Майнинген.

Бернхард става генерал на пехотата и от 1896 до 1903 г. е командващ генерал. През 1909 г. има ранг генерал-фелдмаршал, прекратява военната си кариера през 1912 г. и се мести в Майнинген.[3] През 1912 г. става почетен доктор по археология на Вроцлавския университет.

На 25 юни 1914 г., след смъртта на баща му, той става на 63 години херцог на Саксония-Майнинген. След началото на Първата световна война Бернхард III оставя управлението на съпругата си Шарлота и отива на фронта, за да наблюдава войската на Майнинген и военните съоръжения. Той абдикира на 10 ноември 1918 г. по време на Ноемврийската революция, един ден след кайзер Вилхелм II. Брат му Ернст се отказва от управлението на 12 ноември.

Бернхард живее след смъртта на съпругата му († 1919) в дворец Алтенщайн в Бад Либенщайн и в Майнинген. Той умира на 16 януари 1928 г. в Майнинген на 76 години и е погребан на 21 януари 1928 г. до съпругата му в парка на дворец Алтенщайн в Бад Либенщайн.[3][5]


  • Бернхард III с годеницата му Шарлота, ок. 1877
    Бернхард III с годеницата му Шарлота, ок. 1877
  • Херцог Бернхард III, 1899
    Херцог Бернхард III, 1899
  • Дворецът Алтенщайн
    Дворецът Алтенщайн
  • Гробът в дворец Алтенщайн
    Гробът в дворец Алтенщайн

Деца

[редактиране | редактиране на кода]

Бернхард III и Шарлота Пруска Шарлота имат една дъщеря:[6]

  • Феодора Виктория Августа Мария Мариана (* 12 май 1879, Потсдам; † 26 август 1945, дворец Нойхоф), омъжена на 24 септември 1898 г. в Бреслау/Вроцлав за принц Хайнрих XXX Ройс-Кьостриц (* 25 ноември 1864, дворец Нойхоф; † 23 март 1939, дворец Нойхоф)

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Friedrich-Christian Stahl: Bernhard III. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 113
  • Marlene A. Eilers, Queen Victoria's Descendants (Baltimore, Maryland: Genealogical Publishing Co., 1987), page 161.
  • ~The Book of Kings, London, 1973 Volume I,II,III, McNaughton, Arnold.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Bernhard III., Herzog von Sachsen-Meiningen, geneall.net
  2. ↑ Wettin 6, genealogy.euweb.cz
  3. ↑ а б в Erck, Schneider: Bernhard III. von Sachsen-Meiningen in Meininger Heimatklänge, Ausgabe 1/2009
  4. ↑ Hohenzollern 6, genealogy.euweb.cz
  5. ↑ Erck, Schneider: Bernhard III. von Sachsen-Meiningen in Meininger Heimatklänge, Ausgabe 1/2009
  6. ↑ Bernhard III Friedrich Wilhelm Albert Georg Herzog von Sachsen-Meiningen und Hildburghausen, thepeerage.com

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Бернхард III (Саксония-Майнинген).