Борис Лятошински

Борис Лятошински
Бори́с Миколáйович Лятоши́нський
Роден
Починал
15 април 1968 г. (73 г.)
ПогребанКиев, Украйна
НаградиОрден „Ленин“
Червено знаме на труда (СССР)
Музикална кариера
Стилопера, симфония
Инструментицигулка
Активност1920 – 1968
Участник в„Съюз на композиторите на СССР“, Muzychne tovarystvo imeni Mykoly Leontovycha
Подпис
Уебсайт
Борис Лятошински в Общомедия

Борис Николаевич Лятошински (на украински: Бори́с Миколáйович Лятоши́нський, на руски: Бори́с Николаевич Лятоши́нский)[1][2] е украински композитор, диригент и педагог. Водещ представител на новото поколение украински композитори от ХХ век, той е удостоен с редица отличия, включително почетното звание Народен артист на Украинската ССР и две Сталински награди.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Борис Лятошински с родителите си и сестра си Нина, заснети в началото на ХХ век

Роден е на 3 януари 1895 г. в Житомир, Руска империя (дн. Украйна).[3] Родителите му са музикални и добре образовани, а синът им получава основното си образование у дома. Борис има по-голяма сестра Нина.[4] Семейство Лятошински живее в малки и големи градове на Украйна по време на детството на Борис.

В дома на Лятошински полската литература и история са на особена почит. Като момче Борис чете много, особено историческите и романтичните произведения на Хенрик Сенкевич и Стефан Жеромски. Той подписва ранните си музикални композиции с псевдонима „Борис Якша Лятошински“, използвайки името на полски рицар, участвал в битката при Грюнвалд. Най-ранните му произведения включват мазурки, валсове и шопеново скерцо и почти не приличат на композициите, които пише по-късно в живота си.[5] Наличието на полска страна в семейството на Лятошински води до това, че полските теми са централни за голяма част от творчеството му. Житомир е културен и административен център на регион, отдавна обитаван от етнически поляци, а първият му учител по музика е от полски произход.[5]

Лятошински завършва Житомирската гимназия през 1913 г. и постъпва в Юридическия факултет на Киевския университет. През 1914 г. за първи път среща бъдещата си съпруга Маргарита Царевич.[4]

След дипломирането си Лятошински е назначен да преподава музика в Киевската консерватория.[6] През 1910-те години Лятошински написва 31 произведения в различни музикални жанрове.[7] През 30-те години на ХХ век той пътува до Таджикистан, за да изучава народна музика и да композира балет за живота на местните хора.[8] От 1935 до 1938 г. и от 1941 до 1944 г. преподава оркестрация в Московската консерватория.[3]

По време на войната Лятошински е евакуиран и преподава във филиала на консерваторията в Саратов, където работи върху аранжименти на украински песни и организира транспортирането на украински музикални ръкописи на безопасно място.[6][9] Племенницата на композитора, Ия Сергеевна Царевич, е отгледана в къщата на композитора от петгодишна възраст. Тя си спомня, когато германските войски използват киевската къща на Лятошински на улица „Ленин“ като щаб. Тъй като всички вещи в къщата са застрашени от изчезване, тъстът на Лятошински използва ръчна количка, за да отнесе всички документи на композитора в семейната дача във Ворзел, извън Киев, където те са съхранявани до края на войната.

Основните творби на Лятошински са неговите опери „Златният пръстен“ (1929) и „Щорс“ (1937), пет симфонии, увертюрата върху четири украински народни теми (1926), сюитите „Тарас Шевченко“ (1952) и „Ромео и Жулиета“ (1955), симфоничната поема „Гражина“ (1955), неговия „Славянски“ концерт за пиано (1953) и завършването и оркестрацията на концерта за цигулка на Райнхолд Глиер (1956). Докато е жив, много от неговите композиции са изпълнявани рядко или никога. Запис на неговите симфонии от 1993 г. за първи път представя музиката му на световната публика.

Въпреки че музиката му е критикувана от съветските власти, които официално забраняват композиции като неговата Втора симфония, Лятошински никога не се е придържал към стила на социалистическия реализъм. Музиката му е написана в модерен европейски стил и умело включва украински теми. Ранният му музикален стил е повлиян от семейството, учителите му (включително Глиер) и от Маргарита Царевич. Наличието на полска страна в семейството на Лятошински води до това, че полските теми са централни за много от неговите творби. Той черпи вдъхновение за ранните си композиции и от други композитори като Чайковски, Глазунов и Скрябин.[10] Музикалният му стил по-късно се развива в посока, предпочитана от Шостакович. Съветски и украински композитори, които са учили при Лятошински и са повлияни от него, включват Мирослав Скорик и Валентин Силвестров.

Лятошински умира на 15 април 1968 г. в Киев.

Памет и наследство

[редактиране | редактиране на кода]
Паметникът на Лятошински в Житомир

Лятошински е един от най-уважаваните и влиятелни украински композитори на ХХ век[11] и ключова фигура на модерната школа в украинската музика, чиито произведения последователно демонстрират неговото майсторство в композицията и оркестрацията.[12] Според The New Grove Dictionary of Music and Musicians той е един от тримата украински творци от първата половина на ХХ век, получили международно признание, и най-завършеният украински композитор след смъртта на Дмитрий Бортнянски през 1825 г.[3]

На 28 октомври 2018 г. Лутеранската църква „Св. Екатерина“ в Киев е домакин на концерт „Под есенните звезди“, включващ хорови творби на Лятошински, първата колекция от хоровото наследство на композитора, създадена след обявяването на независимостта на Украйна.[13]

В къща Уварови, Ворзел, има постоянна изложба за Лятошински.[14]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ B. N. Lyatoshinsky, Ukrain [sic Composer] // Central New Jersey Home News. 16 April 1968. Архивиран от оригинала на 21 May 2022. Посетен на 20 May 2022.
  2. ↑ Ukrainian Composer Passes at 76 // The Sault Star. 16 April 1968. Архивиран от оригинала на 21 May 2022. Посетен на 20 May 2022.
  3. ↑ а б в Baley 2001.
  4. ↑ а б Народний артист УРСР Лятошинський Борис Миколайович // Osvita. 30 October 2010. Посетен на 26 April 2022.
  5. ↑ а б Savchuk Gomon, с. 172.
  6. ↑ а б Gruzin 2009.
  7. ↑ Oliynyk 2012.
  8. ↑ Lyatoshynsky Grisenko, с. 6, 1986.
  9. ↑ Tassie, Gregor. Gregor Tassie celebrates the significant contribution to classical music of Ukrainians // Seen and Heard International. Посетен на 30 April 2022.
  10. ↑ Samokhvalov 1973, с. 11.
  11. ↑ Cummings, Robert. Boris Lyatoshynsky: Symphonies // Classical Net Review. Classical Net. Посетен на 1 May 2022.
  12. ↑ Wytwycky, Wasyl. Liatoshynsky, Borys // Internet Encyclopaedia of Ukraine. Canadian Institute of Ukrainian Studies. Посетен на 2 May 2022.
  13. ↑ Golynska, Olga. У Києві презентують CD-антологію хорових творів Бориса Лятошинського // Music. 26 October 2018. Посетен на 2 May 2022.
  14. ↑ Kostura, Danuta. Борис Лятошинський і Ворзель // Ukrainian People's Council of Priirpinia. Посетен на 10 November 2023. (на украински)

Цитирана литература

[редактиране | редактиране на кода]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Borys Lyatoshynsky в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​