Валерий Брайнин

Валерий Брайнин
Вале́рий Бори́сович Бра́йнин
руски композитор и музиколог
Роден
27 януари 1948 г. (77 г.)
Националност Русия
Работилмузиколог, музикален педагог, поет
Семейство
БащаБорис Брайнин
МайкаАся Пасек

Вале́рий Бори́сович Бра́йнин (също Ви́лли Бра́йнин и Бра́йнин-Па́ссек) е руско-немски поет и преводач,[1] есеист, културолог, музиколог, музикален педагог, изобретател,[2][3][4] композитор.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Вале́рий Бори́сович Бра́йнин' е роден на 27 януари 1948 г. в гр. Нижни Тагил, СССР.

Син на австрийския политемигрант Борис Брайнин (псевдоним Sepp Österreicher, 1905 – 1996), който произхожда от известната виенска еврейска фамилия Brainin.

Родът Брайнин е дал много известни личности на световната наука и култура: еврейският писател Рувим Брайнин (1862 – 1939), американският поет Фриц (Фредерик) Брайнин (1913 – 1992), австрийският поет и журналист Харалд Брайнин (1923 – 2006), цигуларят Норберт Брайнин от квартет „Амадеус“, австрийската психоаналитичка и писателка Елизабет Брайнин.

Майката на Валерий Брайнин – Ася Брайнина (по баща Пасек, 1919 – 2005) е детска лекарка.

В. Брайнин получава многостранно образование – теория на музиката, композиция, лингвистика и математика.

Музикалното му творчество обхваща оркестрова, камерна и театрална музика.

Научна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Брайнин е автор на музикално-педагогическия метод „Развитие на музикалния интелект у децата“, базиращ се на идеи от семиотиката, теория на информацията, структурната лингвистика на детската психология (Ж. Пиаже, Л. Виготски), а също така на идеи, инспирирани от практическите методи за развитието на музикалния слух и музикалното мислене: „абсолютен“ солфеж (солфеж с абсолютните имена на тоновете), релативна солмизация (солфеж с относителните имена на тоновете) (John Curven, Agnes Hundoegger, Золтан Кодай, Карл Орф, Рихард Мюних), метод „Стълбицата“ на Борис Тричков,[5][6] а така също ритмична солмизация (Galin–Paris–Cheve,[7] Edvin Gordon).

Основната цел на метода на Брайнин е развитието на музикалното възприятие у потенциалния слушател на сериозна музика, а също и на професионалния музикант. Известната композиторка София Губайдулина казва, че Брайнин намира един великолепен начин за проникване в детската психика и развива конкретен метод, който „да извади“ таланта и възможностите, заложени у детето.[8] Брайнин работи също така в областта на микрохроматиката и в областта на цветния слух.

Брайнин е известен със своите публикации, посветени на постмодернизъма. Той е включващо авторът на философската концепция „Нова класика“.[9][10][11] [12] [13]

Педагогическа и обществена дейност

[редактиране | редактиране на кода]

В. Брайнин е известен детски педагог по пиано. Сред учениците му има много лауреати на национални и международни конкурси. [14] [15] [16] [17][18] [19] Въпреки това, неговата основна дейност му е „Развитие на музикалния интелект у децата“. В периода 1974 – 1990 преподава в Музикален колеж в Тираспол и в Московското средно музикално училище „Гнесини“ (сега Руска академия за музика „Гнесини“); гост професор във Висшето музикално училище във Виена (1992), Висшето музикално училище „Моцартеум“ в Залцбург (1993) и др.

Инициатор, организатор и координатор на Международния музикален конкурс Classica Nova™ [20] [21] за музика на 20. век, първото издание на който, е посветено на Дмитрий Шостакович – Хановер, 1997 г. – признава [22] в книгата за рекорди на Гинес като най-големия музикален конкурс.

В.Брайнин е президент на руската секция на ISME (Международно общество за музикално образование на ЮНЕСКО) [23] и артистичен директор на Музикално училище „Брайнин“ в Хановер, Бакнанг, Халтерн-ам-Зее, Бикенбах – Германия.[24]

Литературна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Като поет и преводач публикува в различни списания – „Дружба народов“, „Знамя“, „Огонек“, „Новый мир“ (Русия), „Partisan Review“ (САЩ) и др.

  • Брайнин-Пассек, В. К нежной варварской речи. Стихотворения. Составитель Михаил Безродный. Предисловие Юрия Арабова. – СПб.: Алетейя, 2009. – 94 c. – (Серия „Русское зарубежье. Коллекция поэзии и прозы“). ISBN 978-5-91419-277-5

В периода 1991 – 2000 г. редовно сътрудничи с есета на радио „Свободна Европа“ и Би Би Си.

Архивът на В. Брайнин се съхранява в Университета в Бремен.

Научните трудове и есеистиката му са преведени и публикувани в Австрия, Италия, Германия, Нидерландия, Франция, РЮА и др.[25]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ В.Брайнин-Пассек на интернет страницата на „Век на превода“ ((ru))
  2. ↑ ru-patent.info[неработеща препратка]
  3. ↑ В. Брайнин. Патент „Способ развития музыкального слуха и устройство для его осуществления“
  4. ↑ Патент RU № 2075785 C1
  5. ↑ Тричков, Б. Стълбицата. Български метод за съзнателно нотно пеене. София: Издателство Култура, 1940.
  6. ↑ www.ubc-bg.com, архив на оригинала от 19 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100719064234/http://www.ubc-bg.com/bg/composer/178, посетен на 30 юни 2010 
  7. ↑ Chevé, E., Paris, N. Méthode élémentaire de musique vocale. Paris, 1846.
  8. ↑ С.Губайдулина. Предговор към „Курса на музикален език“ на В. Брайнин (1991, факсимиле) (1-ва страница), (2-ра страница).
  9. ↑ В.Брайнин-Пассек. О постмодернизме, кризисе восприятия и новой классике. „Новый мир искусства“, Санкт-Петербург, ноябрь 2002, архив на оригинала от 11 септември 2014, https://web.archive.org/web/20140911145327/http://www.worldart.ru/files/28.pdf, посетен на 3 юли 2010 
  10. ↑ Valeri Brainin. Über die Postmoderne und die neue Klassik. „Neue Musikzeitung“, Regensburg, November 2002 (Anfang)
  11. ↑ Valeri Brainin. Über die Postmoderne und die neue Klassik. „Neue Musikzeitung“, Regensburg, November 2002 (Fortsetzung)
  12. ↑ Л.Долгачёва. Новая классика – быть или не быть? Интервью с Валерием Брайниным. „Культура“, Москва, 1997 (начало)
  13. ↑ Л.Долгачёва. Новая классика – быть или не быть? Интервью с Валерием Брайниным. „Культура“, Москва, 1997 (край)
  14. ↑ www.mariamazo.com, архив на оригинала от 19 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090219171732/http://mariamazo.com/vita_cv_en.html, посетен на 29 юни 2010 
  15. ↑ brainin.org
  16. ↑ yuliamusayelyan.com, архив на оригинала от 28 август 2008, https://web.archive.org/web/20080828000554/http://www.yuliamusayelyan.com/html/about.php, посетен на 29 юни 2010 
  17. ↑ brainin.org
  18. ↑ brainin.org
  19. ↑ www.brainin.org
  20. ↑ Уеб сайт на международния конкурс Classica Nova
  21. ↑ Classica Nova на уеб сайта на Немския патентното ведомство
  22. ↑ Гинес Световни рекорди Сертификат
  23. ↑ Уеб сайт РОСИСМЕ, архив на оригинала от 4 юни 2010, https://web.archive.org/web/20100604233429/http://russ.isme.org/, посетен на 13 февруари 2021 
  24. ↑ brainin.org
  25. ↑ brainin.org
  • Who is Who in der Bundesrepublik Deutschland ((de)) Архив на оригинала от 2022-03-31 в Wayback Machine.
  • Tichomirova E. Russische zeitgenössische Schriftsteller in Deutschland. Ein Nachschlagewerk. Hg. von E. Tichomirova unter Mitwirkung von U. Scholz. München: Verlag Otto Sagner, 1998
  • Maria Gorecki Nowak. The American Bibliography of Slavic and East European Studies 1994. Publisher: M. E. Sharpe, 1997. ISBN 1-56324-751-8
  • Чупринин С. Новая Россия. Мир литературы. Энциклопедический словарь-справочник. В 2 томах. Том 1. Москва, Вагриус, 2002, ISBN 5-7905-1662-9
  • Померанцев И. Радио „С“: Книга радиосюжетов. Москва: МК-Периодика, 2002, ISBN 5-94669-019-1 (с. 199)
  • Крымский альбом 2003. Историко-краеведческий и литературно-художественный альманах. Т. 8. Феодосия-Москва, 2004 (с. 199)
  • Огрызко В. В. Русские писатели. Современная эпоха. Лексикон. Москва, Литературная Россия, 2004, ISBN 5-78090-062-9
  • Чупринин С. Русская литература сегодня. Зарубежье.. Москва, Время, 2008, ISBN 978-5-9691-0292-7.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни