Вашингтон (линеен кораб, 1940)

„Вашингтон“ USS Washington (BB-56)
Линейният кораб „Вашингтон“
Флаг	САЩ
Клас и тип	Линеен кораб от типа „Норт Каролина“
Производител	Philadelphia Naval Shipyard във Филаделфия, САЩ.
Служба
Заложен	14 юни 1938 г.
Спуснат на вода	1 юни 1940 г.
Влиза в строй	15 май 1941 г.
Изведен от експлоатация	27 юни 1947 г., утилизиран през 1961 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	37 486 t (стандартна); 44 379 t (пълна)
Дължина	217,8 m (по КВЛ) 222,1 m (максимална)
Ширина	33 m
Газене	10 m
Броня	пояс: 168 – 305 mm; горна палуба: 37 mm; главна палуба: 140 mm; противоосколъчна палуба: 16 – 19 mm; барбети: 292 – 406 mm; кули ГК: 249 – 406 mm; кули 127 mm оръдия: 50 mm; траверси: 282 mm; бойна рубка: 373 – 406 mm
Задвижване	4 парни турбини General Electric; 8 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox; 4 гребни винта; 121 000 к.с.
Скорост	28 възела (52 km/h)
Далечина на плаване	17 450 морски мили при 15 възела ход
Екипаж	1880 души
Въоръжение
Артилерия	3x3 406 mm; 10x2 127 mm Зенитна артилерия: 4x4 28 mm; 12x1 12,7 mm картечници
Самолети	2 катапулта; 3 хидросамолета OS2U „Кингфишър“
„Вашингтон“ в Общомедия

Вашингтон (на английски: USS Washington (BB-56), „Вашингтон“) е линеен кораб на САЩ.^[1] Той е вторият кораб от типа „Норт Керълайна“ и е построен във Филаделфийската военна корабостроителница, носи името на едноименния щат. В първите месеци след влизането на Съединените щати във Втората световна война на 7 декември 1941 година охранява конвои с доставки за Съветския съюз. В началото на 1942 г. „Вашингтон“ е сред двадесетте първи американски кораба оборудвани с радар. През лятото на 1942 година е прехвърлен на Тихоокеанския театър, където изиграва решаваща роля за американската победа в морската битка при Гуадалканал. Тук той, на 15 ноември 1942 г., потопява японския линкор „Киришима“. „Вашингтон“ на протежение на войната не понася бойни загуби, макар да получава повреди от действията на противника. Той е торпилиран при Гуадалканал и е поразен от един 5-дюймов снаряд, който преминава през неговата радарна антена, без да се взриви, и без да предизвика съществени разрушения. Участва във военните действия срещу Япония до края на войната, след което е използван за превоз на войници от Европа до Съединените щати. През 1947 година е прехвърлен в резерва, а през 1960 година е бракуван и рециклиран.

История на службата

Поръчката за построяване на линейния кораб ВВ-56 е дадена на корабостроителницата на флота във Филаделфия. Залагането му е на 14 юни 1938 г. на слип №3. Спуснат е на вода на 1 юни 1940 г. „Кръстница“ на кораба става Вирджиния Маршал, потомка на първия главен съдия на САЩ – Маршал. Линкорът е окомплектован с екипаж на 15 май 1941 г. След няколко месеца учения влиза в състава на 6-а дивизия линкори на Атлантическия флот. След влизането на САЩ във войната „Вашингтон“ е прехвърлен в Скапа Флоу за усилване на британския флот. В прехода от Портланд, от 26 март до 4 април, участват „Вашингтон“, самолетоносача „Уосп“, крайцерите „Уичита“ и „Тъскалуса“. По време на прехода, на 27 март, на борда на „Вашингтон“ има инцидент – пада зад борда и загива командващия линейните сили на атлантическия флот адмирал Уилкокс. От 28 април до 5 май „Вашингтон“ влиза в далечното прикритие на арктическия конвой PQ-15. По време на похода получава повреди от взрива на дълбочинните бомби на потъващия разрушител „Паджаби“. Ремонтира се на вода в Хвал-Фьорде (Исландия). От 1 до 6 юли прикрива конвой PQ-17. От 21 юли до 23 август е на ремонт в Ню Йорк. Преминава в Тихия океан и на 15 септември е включен в състава на TF.17^[2][3].

В нощта на 15 ноември, в състава на TF.64, приема участие в нощния бой при Гуадалканал. Американското съединение в състав „Вашингтон“, линкора „Саут Дакота“ и четири разрушителя се срещат в бой с японско съединение в състав линкор, четири крайцера и 9 разрушителя. „Вашингтон“ практически от упор разстрелва японския линкор „Киришима“, водейки огъня си по данни, получавани от радиолокационна станция^[4][3].

В началото на 1943 г. „Вашингтон“ продължава да действа в района на Соломоновите острови. В периода юни-юли преминава ремонт в Пърл Харбър, след което е придаден към бързоходното авионосно съединение TF.58. В неговия състав, в края на 1944 г., взема участие в рейда над Маршаловите острови, обстрела над Науру. През януари 1944 г. бомбардира атолите Тароа и Куаджалин. На 1 февруари се сблъсква с линкора „Индиана“, ремонтът отнема 3 месеца.

През лятото на 1944 г., в състава на TF.58, участва в превземането на Марианските острови и сраженията във Филипинско море. В края на войната участва в десанта на Иво Джима, рейда против японските острови, води обстрели на позициите на японците на Окинава. През юли 1945 г. преминава ремонт в корабостроителницата Пюджет Саунд и на 2 септември успява да участва в церемонията по подписването на капитулацията на Япония в Токийския залив^[5][3].

На 17 октомври пристига във Филаделфия. В рамките на операцията „Вълшебно килимче“, в периода ноември-декември 1945 г., превозва от Великобритания 1664 демобилизирани военнослужещи. Всичко за времето на войната получава 13 бойни звезди. На 27 юни 1947 г. е изваден в резерва. На 1 юни 1960 г. е изключен от списъците на флота и на 24 май 1961 г. е продаден за скрап^[3][6].

Източници

1. www.navsource.org
2. Dulin, Garzke, US Battleships 1995, с. 41.
3. Линкоры Второй мировой 2005, с. 169.
4. Dulin, Garzke, US Battleships 1995, с. 44.
5. Dulin, Garzke, US Battleships 1995, с. 46.
6. Dulin, Garzke, US Battleships 1995, с. 47.

Литература

• Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. М., Коллекция, Яуза, Эксмо, 2005. ISBN 5-699-14176-6.
• Сулига С. Линкоры типа Норт Кэролайн. Москва, Цитадель, 1998. ISBN 5-00-002182-7.
• Приложение к журналу „Моделист-конструктор“ № 1 Корабли второй мировой войны. ВМС США, часть 1 2004.
• Тази статия съдържа текст от намиращия се в обществено достояние „Речник на американските бойни кораби“ (на английски: Dictionary of American Naval Fighting Ships). Записът може да бъде намерен тук.
• Convoys To North Russia, 1942 // London Gazette. 1950-10-17. с. 5139 – 5145.
• Blair, Clay. Hitler’s U-boat War: The Hunters, 1939 – 1942. New York: Random House, 1996. ISBN 0-394-58839-8.
• Davies, Lawrence E. „35-000-Ton Addition To Navy Launched.“ The New York Times, 2 June 1940, 1.
• Friedman, Norman. U.S. Battleships: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland: Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-715-1.
• Garzke, William H., and Robert O. Dulin. Battleships: United States Battleships in World War II. Annapolis, Maryland: Naval Institute Press, 1976. ISBN 0-87021-099-8.
• Hornfischer, James D. Neptune’s Inferno, The US Navy at Guadalcanal. Bantam Books, 2011. ISBN 978-0-553-80670-0.
• Jackson, Robert (Editor). 101 Great Warships. Amber Books, London, 2008. ISBN 978-1-905704-72-9.
• Muir Jr., Malcolm. „Gun Calibers and Battle Zones: The United States Navy’s Foremost Concern During the 1930s.“ Warship International no. 1 (1980): 24 – 35. ISSN 00430374
• Whitley, M.J. Battleships of World War Two: An International Encyclopedia. Annapolis, Maryland: Naval Institute Press, 1998. ISBN 1-55750-184-X.

Външни препратки

• NORTH CAROLINA battleships (1941) ((en))
• www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
• ship.bsu.by Архив на оригинала от 2020-10-09 в Wayback Machine. ((ru))
• С.Сулига – Линейните кораби тип „Северна Каролина“ ((ru))
• Американските линкори през Втората световна война ((ru))
• Описание на главния калибър на линейните кораби от типа „Северна Каролина“ ((en))
• NAVSOURCE Photo Gallery: Numerous photos of BB-56 USS WASHINGTON ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Вашингтон (линеен кораб, 1940)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Washington (BB-56) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​