Венедикт Ерофеев Венедикт Ерофеев | |
руски писател | |
Роден |
24 октомври 1938 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Гробище Кунцево, Русия |
Националност | Русия |
Учил в | Московски държавен университет |
Работил | писател |
Литература | |
Период | 1955 – 1990 |
Жанрове | повест, есе, драма |
Направление | постмодерна литература |
Течение | Модерн |
Известни творби | „Москва-Петушки“ (1970) |
Семейство | |
Баща | Василий Ерофеев |
Майка | Анна Гущина |
Съпруга | Валентина Зимакова Галина Носова |
Деца | Венедикт Венедиктович Ерофеев |
Венедикт Ерофеев в Общомедия |
Венедикт (Веничка) Василиевич Ерофеев (на руски: Венеди́кт Васи́льевич Ерофе́ев) е руски писател, известен с разкрепостения си език, сюрреалистичните си описания на баналната действителност и своя алкохолизъм (неразделна част от темите в творчеството му).
Най-прочутото произведение на Ерофеев е самиздатската постмодерна „поема в проза“ „Москва - Петушки“, написана през 1969-1970 година. Публикувана е за пръв път през 1973 г. в Израел, после – в Париж (1977) и чак през 1989-а – в СССР (списание „Вест“). Сходна е съдбата и на другите текстове на Ерофеев: те излизат първо в чужбина и чак в края на перестройката – в родината му.
Неслучайно Ерофеев често е сравняван с Чарлз Буковски: и двамата са отритнати от обществото и репресирани от държавата, сменят работа след работа и град след град, живеят сред народа, четат много, пият без мярка, пишат „нецензурно“, проникновено и иронично, нехаят за условностите, приживе се превръщат в култови автори.
През 1985 г. Ерофеев приема католицизма в храма „Св. Людовик“ в столицата.
Почива от рак на гърлото. Погребан е на Кунцовското гробище в Москва.
|