Вентура Салимбени Ventura Salimbèni | |
![]() | |
Роден | |
---|---|
Починал | 23 ноември 1613 г.
Сиена, Сиенска република |
Погребан | Сиена, Италия |
Националност | ![]() |
Кариера в изкуството | |
Направление | Сиенска школа |
Повлиял | Федерико Барочи, Доменико Бекафуми, Чиголи |
Вентура Салимбени в Общомедия |
Вентура ди Аркàнджело Салимбèни (на италиански: Ventura di Arcangelo Salimbeni), известен като Бевилàкуа (Bevilacqua; * 20 януари 1568, Сиена, Сиенска република, † 1613 пак там) е италиански художник-маниерист и гравьор, един от последните представители на Сиенска школа от периода на Куатроченто.
Салимбени е роден в Сиена. Учи живопис заедно със своя полубрат Франческо Вани при баща им Арканджело Салимбени в ателие в родния им град Сиена.[1]
Вероятно прекарва известно време в Северна Италия, а след това се премества в Рим през 1588 г., за да работи, заедно с всички останали, по изписването на Ватиканската библиотека на папа Сикст V.
През 1590 и 1591 г. получава поръчка от кардинал Бонифаций Бевилакуа Алдобрандини за някои картини в Църквата на Иисус и в Базилика „Санта Мария Маджоре“, и двете разположени в Рим. Влиянието на маниеристичните художници Кавалер д'Арпино и Андреа Лили е очевидно в тези му творби.
Салимбени се завръща в Сиена през 1595 г. Тук той става един от последните майстори на Маниеристичната школа, в този период на преход към Бароковия стил. По време на престоя си в Сиена той е силно повлиян от гениалния стил на Федерико Барочи, както може да се види в драпериите, подчертани от резки промени на светлината и вълнообразни повърхности, присъстващи в Раждането на Богородица (1607 - 1608 г.) в църквата „Сан Доменико“ във Ферара.
В периода между 1589 и 1594 г. Салимбени прави в Рим няколко офорта, седем от които оцеляват. Те са сред най-добрите италиански отпечатъци за периода. Най-ранният и най-голям е „Кръщение Христово“ от 1589 г., който той създава в сътрудничество с по-опитния Амброджо Брамбила.
От 1595 до 1602 г. завършва живописни цикли за сиенските църкви като Оратория на Светата Троица. известни са неговите подробни подготвителни скици и много от тях днес се намират в Уфици във Флоренция и в Де Янг в Сан Франциско. Около 1600 г. започва да рисува сцени от живота на Свети Хиацинт в сиенската църква „Санто Спирито“. Тези творби показват в сградите и пейзажа на заден план перспектива, която може да бъде проследена до стила на сиенския маниеристичен художник Доменико Бекафуми. Също така за църквата „Санто Спирито“ Салимбени завършва многобройни живописни цикли. През тези години той продължава да създава картини за други италиански църкви, например във Флоренция. Във флорентинската базилика „Сантисима Анунциата“ той изписва фрески на няколко люнета със сцени от историята на Сервитския орден между 1605 и 1608 г. В Катедралата „Сан Салваторе“ рисува Йоан Кръстител.
Също през 1600 г. той има поръчка за създаването на фреските Възкресението на Христос и Умираща Света Клара, посетена от папата, и двете за свода на параклиса „Сан Масимо“ в Базилика „Санта Мария дели Анджели“ в Асизи.
На Салимбени през 1603 г. са поръчани други фрески, свързани със сцени на светците Кирико и Джулита в едноименната църква в Сиена, една от най-старите в града. Както преди за църквата „Света Троица“, и тук той работи заедно с художника Алесандро Казолани.
Това е период, пълен с нови задачи за сиенския художник. Три други картини са изпълнени от него за църквата „Сан Лоренцо“ в Сан Пиетро ди Монталчино: Доставянето на ключовете (1599), Диспутът на Евхаристията (1600) и Разпятието (1604).
По същото време той участва и в създаването на две творби в базиликата „Сан Пиетро“ в Перуджа: Видението на Григорий Велики и Наказанието на Давид. Папският легат, кардинал Бонифаций Бевилакуа, поръчал тези работи, е толкова ентусиазиран от резултата, че го награждава с Ордена на Златната шпора, най-престижния на Светия престол. В същото време той е упълномощен да се нарича „Кавалер Бевилакуа".
Между 1607 и 1609 г. работи в Пиза, където рисува платно, озаглавено „Възнесение Богородично“ за църквата „Сан Фредиано“ в Пиза и преди всичко допринася за новата живописна украса на галерията на катедралата в Пиза с картината „Вечният в слава“ и Архангелите (сега поставени в южната пътека) и Падането на манна. През 1612 г. той създава Житие на Свети Галган за църквата „Сантучо“ в Сиена, със светеца отшелник и гора на заден план.
Последното му произведение на изкуството е картината с маслени бои Сватбата на Богородица за Епархийската семинария във Фолиньо, през 1613 г., сега изложена в Музея на епархийския капитул във Фолиньо.
В своя артистичен живот той се вдъхновява от Федерико Барочи, Доменико Бекафуми и богатата и хармонична палитра на Чиголи. Сред неговите ученици са Алесандро Казолани и Рутилио Манети.
По време на престоя си в Рим от 1589 до 1594 г. той също гравира някои офорти, от които само седем са достигнали до наши дни. Те със сигурност са сред най-изисканите италиански произведения от периода. Първият в хронологичен ред и по размер е Кръщението на Христос от 1589 г., изпълнено в сътрудничество с по-опитния Амброджо Брамбила.[2]
През 1634 г. Бернардино Капители прави посмъртно негов портрет.
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ventura Salimbeni в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|