Виталий Гинзбург
| Виталий Гинзбург Вита́лий Ла́заревич Ги́нзбург | |
| руски физик | |
 | |
| Роден |
4 октомври 1916 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Религия | атеизъм[1] |
| Националност |  Русия |
| Учил във | Физически факултет на Московския университет Московски държавен университет |
| Научна дейност | |
| Област | Физика |
| Работил в | Физически институт Лебедев |
| Награди |  Нобелова награда за физика (2003) |
| Виталий Гинзбург в Общомедия | |
Виталий Лазаревич Гинзбург e руски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2003 г. Научните му интереси са в областта на теоретичната физика и астрофизиката.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 4 октомври 1916 г. в Москва, Руска империя. Завършва физическия факултет на Московския държавен университет „Ломоносов“ през 1938, защитава кандидатска (1940) и докторска (1942) дисертации в същия университет. Оттогава работи във физическия институт „Лебедев“ на Руската академия на науките.
Умира на 8 ноември 2009 г. в Москва на 93-годишна възраст.
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Сред по-важните му научни приноси са феноменологична теория на свръхпроводимостта, разработена от него и Лев Ландау през 1950, теория на разпространение на електромагнитните вълни в плазма (като йоносферата), теория за произхода на космическите лъчи.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- О науке, о себе и о других. 3-е изд., доп. М.: Физматлит, 2003, 544 с.
- О физике и астрофизике: статьи и выступления. 2-е изд., перераб. и доп. М.: Наука, 1992, 528 с.
- Теоретическая физика и астрофизика. Дополнительные главы. 2-е изд., перераб. М.: Наука, 1980, 505 с.
- Теория распространения радиоволн в ионосфере. М., Гостехиздат, 1949, 358 с.
- в съавт. с Альперт Я. Л., Фейнберг Е. Л. Распространение радиоволн. М., Гостехиздат, 1953, 884 с.
- в съавт. с Агранович В. М., Кристаллооптика с учетом пространственной дисперсии и теория экситонов. М.: Наука, 1960, 376 с.
- в съавт. със Сыроватский С. И. Происхождение космических лучей. М.: Издательство АН СССР, 1963, 385 с.
- Распространение электромагнитных волн в плазме. 2-е изд., перераб. М.: Наука, 1967, 685 с.
- в съавт. с Рухадзе А. А. Волны в магнитоактивной плазме. 2-е изд., перераб. М.: Наука, 1975, 254 с.
- в съавт. с Цытович В. Н. Переходное излучение и переходное рассеяние. М.: Наука, 1984, 360 с.
- в съавт. с Андрюшин Е. А. Сверхпроводимость. М.: Педагогика, 1990, 112 с.
- в съавт. с Левин Л. М. и др. Сборник задач по общему курсу физики. В 5 кн. Под ред. Д. В. Сивухина. Кн. II. Термодинамика и молекулярная физика. 5-е изд. стер. М.: Физматлит, 2006, 176 с.
- в съавт. с Левин Л. М. и др. Сборник задач по общему курсу физики. В 5 кн. Под ред. Д. В. Сивухина. Кн. IV. Оптика. 5-е изд. стер. М.: Физматлит, 2006, 272 с.
- в съавт. с Левин Л. М. и др. Сборник задач по общему курсу физики. В 5 кн. Под ред. Д. В. Сивухина. Кн. V. Атомная физика. Физика ядра и элементарных частиц. 5-е изд. стер. М.: Физматлит, 2006, 184 с.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Frank Close. Vitaly Ginzburg obituary // Гардиан, 15 ноември 2009 г. Ginzburg was a vehement atheist, and strongly opposed the growing role of the Russian Orthodox church in state affairs after the 1991 Soviet collapse.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Автобиография на Виталий Гинзбург на сайта на Нобеловия комитет ((en))
- Б.В. Комберг, В.Г. Курт, Академик Виталий Лазаревич Гинзбург – Нобелевский лауреат по физике 2003 г., ЗиВ, №2/2004 ((ru))
- Putin wants control of Russian scientists – Интервю за Telegraph (руска версия)
| |||||||||||||||||||||||
|
