Владимир Арнолд
| Владимир Арнолд Владимир Игоревич Арнольд | |
| съветски, руски и френски математик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Учил в | Московски държавен университет |
| Научна дейност | |
| Област | Математика |
| Работил в | Московски държавен университет Независим московски университет Математически институт „В. А. Стеклов“ към РАН Университет Пари-Дофин |
| Награди | Ленинска награда (1965, заедно с Колмогоров) Награда „Крафорд“ (1982) Награда „Лобачевски“ (1992) Награда „Харви“ (1994) Dannie Heineman Prize for Mathematical Physics (2001) Награда „Волф“ (2001) Shaw Prize (2008) |
| Уебсайт | www.mi.ras.ru/~arnold |
| Владимир Арнолд в Общомедия | |
Владимир Арнолд (на руски: Влади́мир И́горевич Арно́льд) е съветски, руски и френски математик, един от най-големите съвременни математици. Най-известното му постижение е Теоремата на Колмогоров-Арнолд-Мосер, отнасяща се до стабилността на интегрируемите Хамилтонови системи. Има основни заслуги в теорията на динамичните системи, топологията, алгебричната геометрия, класическата механика и др.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]През 1959 се дипломира в Московския държавен университет, където работи до 1986 (професор от 1965). След това работи в Математическия институт „В. А. Стеклов“ в Москва, а по-късно започва работа и в Парижкия университет „Пари-Дофин“.
През 1990 е приет за член на Академията на науките на СССР (от 1991: Руска академия на науките). Още студент, на 20 години, дава решение на 13-ата задача на Хилберт, заедно със своя преподавател в Московския университет Андрей Колмогоров[1].
Арнолд е известен със своя стил на писане, който съчетава математическата строгост с физическа интуиция, както и лесен за възприемане стил на преподаване. Има ясно изразено предпочитание към геометричния подход в решаването на математически задачи, например при обикновените диференциални уравнения.
Като професор във Франция Арнолд е яростен противник на школата на Бурбаки – течение във френските математически среди от средата на 20 век, отличаващо се с придаване на допълнителна абстрактност на математиката. Според него това е основна причина за влошаване на преподаването по математика във Франция и в другите държави[2][3].
Носител е на Ленинската награда (1965, заедно с Колмогоров), наградата „Крафорд“ (1982)[4], наградата „Харви“ (1984)[5] и наградата „Волф“ (2001)[6].
Астероидът 10031 Владарнолда, открит от руската астрономка Людмила Георгиевна Карачкина през 1981, е наречен на негово име[7].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ DicoMaths – XIIIè problème de Hilbert, архив на оригинала от 25 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120125021726/http://www.bibmath.net/dico/index.php3?action=affiche&quoi=.%2Fh%2Fhilbert13eme.html, посетен на 13 февруари 2021
- ↑ ВЕСТНИК РОССИЙСКОЙ АКАДЕМИИ НАУК, том 72, № 3, с. 245 – 250 (2002), архив на оригинала от 30 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070930232014/http://vivovoco.rsl.ru/VV/PAPERS/NATURE/BURBAKI.HTM, посетен на 16 юли 2007
- ↑ On teaching mathematics by V.I. Arnold // Архивиран от оригинала на 2017-04-28. Посетен на 2007-05-12.
- ↑ The Crafoord Prize 1982 // Архивиран от оригинала на 2007-09-27. Посетен на 2007-07-16.
- ↑ The Harvey Prize, архив на оригинала от 27 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110727092218/http://www.admin.technion.ac.il/harvey/, посетен на 16 юли 2007
- ↑ THE WOLF FOUNDATION PRIZE IN MATHEMATICS
- ↑ JPL Small-Body Database Browser
Избрана библиография
[редактиране | редактиране на кода]- V. I. Arnold, Mathematical Methods of Classical Mechanics, Springer-Verlag (1989), ISBN 0-387-96890-3
- V. I. Arnold, Geometrical Methods In The Theory Of Ordinary Differential Equations, Springer-Verlag (1988), ISBN 0-387-96649-8
- V. I. Arnold, Ordinary Differential Equations, The MIT Press (1978), ISBN 0-262-51018-9
- V. I. Arnold, A. Avez, Ergodic Problems of Classical Mechanics, Addison-Wesley (1989), ISBN 0-201-09406-1
- V. I. Arnold, Teoriya Katastrof (Catastrophe Theory, in Russian), 4th ed. Moscow, Editorial-URSS (2004), ISBN 5-354-00674-0
- V. I. Arnold, Yesterday and Long Ago, Springer (2007), ISBN 978-3-540-28734-6.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Владимир Арнолд- ((en)) Страница на проф. Арнолд на сайта на санктпетербургското отделение на Математическия институт „В. А. Стеклов“
- ((ru)) Страница на проф. Арнолд на сайта на Математическия институт „В. А. Стеклов“
- ((ru)) Биография на проф. Арнолд на сайта на Независимия московски университет
- ((en)) On Teaching Mathematics Архив на оригинала от 2017-04-28 в Wayback Machine., text of a talk espousing Arnold's opinions on mathematical instruction
- ((en)) Владимир Арнолд в Mathematics Genealogy Project
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vladimir Arnold в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
