Волфганг Хилбиг

Волфганг Хилбиг Wolfgang Hilbig
Роден	31 август 1941 г. Мойзелвиц, Тюрингия, Германия
Починал	2 юни 2007 г. (65 г.) Берлин, Германия
Професия	писател
Националност	Германия
Жанр	стихотворение, роман, разказ, есе
Награди	„Награда Ингеборг Бахман“ (1989) „Награда Георг Бюхнер“ (2004)

Волфганг Хилбиг (на немски: Wolfgang Hilbig) е германски писател, автор на стихотворения, романи, разкази и есета.

Биография и творчество

Волфганг Хилбиг е роден в Тюрингия през 1941 г. в разгара на Втората световна война. По време на Битката при Сталинград баща му е обявен за безследно изчезнал.

След осемгодишно училищно образование в родното си градче Мойзелвиц Хилбиг изучава професията на стругар. Отбива военната си сужба в Националната народна армия на ГДР. После работи като машинен техник, изкопчия и монтьор към открития рудник за кафяви каменни въглища в Мойзелвиц.

През 1967 г. неговото предприятие го праща в Кръжок на пишещи работници в Лайпциг. Но само след една година талантливият самоук е изключен, понеже рецитираните от него стихотворения остават напълно неразбрани.

Преди това насилственото смазване на Пражката пролет хвърля Хилбиг в дълбока душевна криза.

През лятото на 1968 г. участва в неразрешено от властите литературно четене на туристически кораб в язовир край Лайпциг, което довежда до нови политически репресии за неколцина поети, но също така разкрива поетическото дарование на Хилбиг.

След като по неволя живее при пишещи приятели в Лайпциг, през 1970 г. Хилбиг се завръща в родното си градче и там работи като огняр в държавно предприятие.

Дълго време не го публикуват. Когато през 1979 г. стихосбирката му „Отсъствие“ („Abwesenheit“) излиза в Западна Германия, Хилбиг е арестуван за два месеца и после освободен, без да му е повдигнато обвинение. Преселва се в Източен Берлин, където също си намира работа като огняр.

Под влияние и съдействието на Франц Фюман през 1979 г. става писател на свободна практика и на редуване живее в Източен Берлин и Лайпциг.

През 1985 г. успява с туристическа виза да напусне ГДР и да се пресели в Западна Германия.

От 1994 до 2002 г. е женен за писателката Наташа Водин и живее със семейството си в Берлин.

За творчеството си Хилбиг е удостоен с редица литературни отличия, сред които изпъкват наградите „Ингеборг Бахман“ (1989) и „Георг Бюхнер“ (2004).

Член е на Немската академия за език и литература в Дармщат, Свободната академия на изкуствата в Лайпциг, Саксонската академия на изкуствата^[1] и Баварската академия на изящните изкуства.^[2]

На 2 юни 2007 г. Волфганг Хилбиг умира в Берлин от рак на 65-годишна възраст.^[3]

Библиография

Поезия

• Abwesenheit, Gedichte, 1979
• Die Versprengung, Gedichte, 1986
• Bilder vom Erzählen, 2001,
• Gedichte Band 1 der Werke (Gesamtausgabe), 2008

Романи и разкази

• Unterm Neomond, Erzählungen, 1982
• Der Brief. Drei Erzählungen, 1985
• Die Territorien der Seele, Fünf Prosastücke, 1986
• Die Weiber, 1987
• Eine Übertragung, Roman, 1989
• Über den Tonfall, Drei Prosastücke, 1990
• Alte Abdeckerei, Erzählung, 1990
• Die Kunde von den Bäumen, 1992
• Grünes grünes Grab, Erzählungen, 1993
• „Ich“, Roman, 1993
• Die Arbeit an den Öfen, 1994
• Das Provisorium, Roman, 2000
• Der Schlaf der Gerechten, Erzählungen, 2002

Сборници и други

• Die Arbeiter, 1976
• Stimme Stimme, 1983
• Das Meer in Sachsen, Prosa und Gedichte, 1991
• Zwischen den Paradiesen, Lyrik und Prosa. Mit einem Essay von Adolf Endler, 1992
• Abriß der Kritik, 1995
• Erzählungen, 2002
• Der Geruch der Bücher, Prosa und Gedichte. Gelesen vom Autor. Hörbuch-CD, 2002
• Dichtung des 20. Jahrhunderts: Meine 24 sächsischen Dichter, Hrsg. Gerhard Pötzsch, 2009

Награди и отличия

• 1983: „Награда Братя Грим“
• 1988: Stipendium Künstlerhaus Edenkoben
• 1987: „Кранихщайнска литературна награда“
• 1989: Förderpreis der Akademie der Künste, Berlin
• 1989: „Награда Ингеборг Бахман“
• 1992: „Берлинска литературна награда“
• 1993: „Бранденбургска литературна награда“
• 1994: „Бременска литературна награда“
• 1996: Stadtschreiber zu Rheinsberg
• 1996: Literaturpreis der Deutschen Schillerstiftung Weimar
• 1997: „Награда Лесинг“, Саксония
• 1997: „Награда Фонтане“ на град Берлин
• 1999: „Награда Ханс Ерих Носак“
• 2001/2002: Stadtschreiber von Bergen-Enkheim
• 2002: „Награда Петер Хухел“ за поезия
• 2002: „Награда Валтер Бауер“
• 2002: „Награда Георг Бюхнер“
• 2007: Erwin-Strittmatter-Preis (Brandenburgischer Literaturpreis Umwelt)^[4]

Бележки

1. Sächsische Akademie der Künste: Verstorbene Mitglieder, архив на оригинала от 21 юни 2011, https://web.archive.org/web/20110621053831/http://www.sadk.de/gedenken.html, посетен на 14 декември 2018 
2. Bayerische Akademie der Schönen Künste: Nekrolog, архив на оригинала от 21 януари 2011, https://web.archive.org/web/20110121221058/http://www.badsk.de/nekrolog/nekh.html, посетен на 14 декември 2018 
3. „Büchner-Preisträger Wolfgang Hilbig gestorben“. In: Die Welt am 2. Juni 2007
4. Preismitteilung beim Land Brandenburg, архив на оригинала от 4 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110704145109/http://www.mugv.brandenburg.de/cms/detail.php/lbm1.c.200108.de, посетен на 13 декември 2018 

Външни препратки

• Никога не се научих да живея, разговор с Волфганг Хилбиг^{[неработеща препратка]}, в-к Култура, 24 юни 2003 г.
• ((de)) Биографични данни за Волфганг Хилбиг в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Волфганг Хилбиг в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Волфганг Хилбиг в Немската дигитална библиотека^{[неработеща препратка]}
• ((de)) Волфганг Хилбиг в библиотеката на FU-Berlin
• ((de)) Волфганг Хилбиг в Literatur Port
• ((de)) Волфганг Хилбиг в Perlentaucher
• ((de)) Волфганг Хилбиг в архива на Akademie der Künste, Berlin
• ((de)) Волфганг Хилбиг в Die LYRIKwelt
• ((de)) Волфганг Хилбиг в Personensuche