Герасим III Константинополски | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1797 г.
|
Религия | православие |
Герасим III Константинополски (на гръцки: Γεράσιμος Γ΄) е вселенски патриарх в годините от 1794 до 1797 година.
Роден е на Кипър в началото на XVIII век. През 1762 година е избран за митрополит на Виза, а през 1767 година патриарх Самуил I Хандзерис го поставя начело на Патриаршеската академия.[1] През 1782 година е избран за никомидийски митрополит, а през 1791 година за деркоски митрополит.
На 3 март 1794 година е избран за вселенски патриарх, като наследява Неофит VII. По време на своето патриаршество поставя възрастови граници за ръкополагането на духовници, като забранява ръкополагането на дякони под 25 години и презвитери под 30 години. С патриаршеския си печат той потвърждава принадлежността на митрополията на Алепо към Антиохийската патриаршия.
На 18 април 1797 година подава оставка и се оттегля в Тарабия, където умира малко по-късно.
? | → | Митрополит на Виза и първопреосвещен екзарх на Черно море (1762 – 1783) |
→ | ? |
? | → | никомидийски митрополит (1783 – 1791) |
→ | ? |
Ананий Деркоски | → | деркоски митрополит (1791 – 3 март 1794) |
→ | Макарий Баласакис |
Неофит VII | → | вселенски патриарх (3 март 1794 – 18 април 1797) |
→ | Григорий V |