Герт Йонке

Герт Йонке Gert Jonke
Герт Йонке през 2008 г.
Роден	8 февруари 1946 г. Клагенфурт, Австрия
Починал	4 януари 2009 г. (62 г.) Виена, Австрия
Професия	писател
Националност	Австрия
Жанр	роман, пиеса, стихотворение
Награди	„Награда Ингеборг Бахман“ (1977) „Голяма австрийска държавна награда за литература“ (2001)
Уебсайт	Страница в IMDb
Герт Йонке в Общомедия

Герт Йонке (на немски: Gert Jonke) с цяло име Герт Фридрих Йонке е австрийски поет, романист и драматург

Биография

Герт Йонке завършва хуманитарна гимназия и консерваторията на провинция Каринтия в родния си град Клагенфурт. След като отбива военната си служба, изучава от 1966 г. германистика, история, философия и музикология във Виенския университет, а също слуша лекции в Академията за кино и телевизия.

През 1970 г. е сътрудник в отдела за радиодрама на Зюддойчер рундфунк. През 1970 г. заминава със стипендия за Западен Берлин, където остава пет години. Следва едногодишен престой в Лондон и продължителни пътувания в Близкия Изток и Южна Америка. След 1978 г. Йонке се установява във Виена и става писател на свободна практика.

През 1977 г. получава литературната „Награда Ингеборг Бахман“, а през 1987 г. – „Австрийската награда за художествена литература“.

Герт Йонке умира от рак на 4 януари 2009 г. на 62-годишна възраст и е погребан с почест във Виенското централно гробище.^[1]

В памет на писателя провинция Каринтия и град Клагенфурт учредяват през 2010 г. литературната награда „Герт Йонке“, която се присъжда на всеки две години. Лауреат на наградата през 2017 г. става Паул Ницон.

Библиография

Поезия и проза

• Geometrischer Heimatroman, 1969
• Beginn einer Verzweiflung, 1970
• Glashausbesichtigung, 1970
• Musikgeschichte, 1970
• Die Vermehrung der Leuchttürme, 1971
• Die Hinterhältigkeit der Windmaschinen oder Ein Schluck Gras löscht jeden Durst im Inland und im Ausland auch, 1972
• Im Inland und im Ausland auch, 1974
• Schule der Geläufigkeit, 1977
• Der ferne Klang, 1979
• Die erste Reise zum unerforschten Grund des stillen Horizonts, 1980
• Erwachen zum großen Schlafkrieg, 1982, 2011
• Schwarzbuch, 1984 (zusammen mit Sepp Schmölzer)
• Der Kopf des Georg Friedrich Händel, 1988
• Sanftwut oder Der Ohrenmaschinist 1990
• Opus 111, 1993
• Stoffgewitter, 1996
• Das Verhalten auf sinkenden Schiffen, 1997 (zusammen mit Ilse Aichinger)
• Es singen die Steine, 1998
• Himmelstraße – Erdbrustplatz oder Das System von Wien, 1999
• Insektarium, 2001
• Chorphantasie, 2003
• Redner rund um die Uhr, 2003
• Klagenfurt, 2004 (zusammen mit Siegfried Gutzelnig)
• Strandkonzert mit Brandung. Georg Friedrich Händel. Anton Webern. Lorenzo da Ponte, 2006
• Alle Stücke, 2008
• Alle Gedichte, 2010

Пиеси

• Damals vor Graz, 1989
• Die Hinterhältigkeit der Windmaschinen
• Sanftwut oder Der Ohrenmaschinist, 1990
• Der Ohrenmaschinist, 1993/94
• Opus 111, 1993
• Gegenwart der Erinnerung, 1995
• Es singen die Steine, 1998
• Insektarium, 1999
• Die Vögel, 2002
• Chorphantasie, 2003
• Redner rund um die Uhr, 2004
• Seltsame Sache, 2005
• Die versunkene Kathedrale, 2005
• Sanftwut oder Der Ohrenmaschinist, 2006
• Freier Fall, 2008 ^[2]
• Platzen Plötzlich, 2008

Радиодрама

• Der Dorfplatz, 1969
• Damals vor Graz, 1970
• Glashausbesichtigung, 1970
• Es gab Erzählungen, Erzählungen und Erzählungen, 1971
• Die Schreibmaschinen, 1972
• Wiederholung eines Festes, 1975
• Schule der Geläufigkeit, 1976
• Klavierstück, 1976
• Hörfunkenflug, 1979
• Im Schatten der Wetterfahne, 1986
• Sanftwut oder Der Ohrenmaschinist, 1992
• Opus 111, 1993

Награди и отличия

• 1977: „Награда Ингеборг Бахман“
• 1980: „Марбургска литературна награда“ (поощрение)
• 1984: „Награда „манускрипте““
• 1987: „Австрийска награда за художествена литература“
• 1988: Preis der Frankfurter Autorenstiftung
• 1990–1993: Robert Musil|Robert-Musil-Stipendium
• 1991: Internationaler Bodensee-Kulturpreis
• 1993: Würdigungspreis der Stadt Wien
• 1993: „Награда Антон Вилдганс“
• 1997: „Награда Ерих Фрид“
• 1997: „Награда Франц Кафка“
• 1998: „Берлинска литературна награда“
• 2001: „Голяма австрийска държавна награда за литература“
• 2003: Nestroy-Theaterpreis Bester Autor von Chorphantasie
• 2005: „Награда Клайст“
• 2005: „Награда Артур Шницлер“
• 2006: Nestroy-Theaterpreis Bester Autor von Die versunkene Kathedrale
• 2008: Nestroy-Theaterpreis Bester Autor von Freier Fall

Източници

1. Das Grab von Gert Jonke, knerger.de
2. Freier Fall: Die Liebe im Feuer der Apokalypse

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Герт Йонке
• ((de)) Биографични данни за Герт Йонке в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Герт Йонке в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Герт Йонке в Немската дигитална библиотека^{[неработеща препратка]}
• ((de)) Герт Йонке в Австрийската национална библиотека^{[неработеща препратка]}
• ((de)) Герт Йонке в Австрия-форум
• ((de)) Герт Йонке в Die LYRIKwelt
• ((de)) Герт Йонке в Personensuche
• ((en)) Герт Йонке в Internet Movie Database