Гниляне (град)

Вижте пояснителната страница за други значения на Гниляне.

---

Гниляне Gjilani/Gjilan
Централната част на града през 2008 година
Гниляне 42.466667, 21.466667
Страна	Косово
Окръг	Гнилянски
Община	Гниляне
Площ	515 km²
Надм. височина	483 m
Население	73 125 души (2010)
Пощенски код	38250
Телефонен код	(+381) 0280
Официален сайт	kk.rks-gov.net/gjilan
Гниляне в Общомедия

Гниляне, 1925 г.

Гниляне или Гиляни (срещат се и формите повлияни от албански Гиляне и Геляни, на албански: Gjilani или Gjilan; на сръбски: Гњилане или Gnjilane) е град в източната част на Косово. Градът е център на едноименната община, както и на Гнилянски окръг.

Географско положение, граници и размер – Релефът

Територията на община Гниляне се намира в югоизточната част на Република Косово. Площта ѝ е 515 km², с 4,73% на национално ниво и с броя на хората (при преброяването през 1991 г. според оценката – 110 464 жители) той има дял от 5,5% генерал на Косово. Според прогнозите, Gjilan / Gnjilane има 135 000 жители и участва с 6,42% от общия брой на населението. сброят на 57 населени места, в които има само едно градско селище (само Гниляне с гъстота на населението от 54 095 жители – един от седемте най-големи градски центъра на Република Косово и едноименното седалище на общината), участва с 63 селища или с 4,36% от общия брой населени места в Република Косово (1445 г.).^[1]

Подходящото географско положение направи тази територия комуникационна с по-широкия регион от древността, средновековието и по-късно до разширяването, модернизирането и асфалтирането на много съществуващи пътища, но и тези, построени и построени по-късно.

Територията на община Гилан / Гниляне като географско пространство и като пространствомного важна е долината и потокът на река Морава и Бинса, която улесни връзките с космоса на запад, долината Прешево на изток и най-широката област с балканския интериор.

Релефът от юг граничи с естествената, но не и етническата граница на Канадските планини и долината Прешева; от север и североизток има естествената граница на планините Галапи и планините на Жегок; от раждането и на запад с равнините и долината на река Морава.^[1]

История

Произходът на името на косовския град е спорно. Според албански източници то произлиза от името на албанско семейство Гинай (Gjinaj), което се заселило по тези места през 1772 година, след като се преместило от Ново бърдо. Най-вероятен остава славянският произход на името, което подсказва, че то произлиза от гнило място. В 19 век в паланката има българско училище, в което преподава Йосиф Ковачев.^[2]

В края на 1915 година в района се провежда Косовската операция през Първата световна война. В резултат от нея сръбската армия понася окончателно поражение, нейните части се изтеглят в Албания, а Косово е освободено от своята първа сръбска окупация. Край града са погребани 76 български войници и офицери от Първата световна война.^[3]

По време на Втората световна война районът на Гниляне е под българско управление.

По времето на обединена Югославия там има завод за радиатори и тютюнева фабрика. На 30 октомври 1972 година в града е осъществен показен противобългарски съдебен процес срещу българския гимназиален учител от местното икономическо училище Петър Захаров, открито отхвърлял поне от 1969 година Македонизма освен в града и в Лесковац, Ниш и Цариброд, заявявайки истината за българския произход на местните славянски жители на Македония и техните език и култура и наричайки СР Македония в състава на Титова Югославия фикция и временно и искуствено решение, заради което е осъден на 8 години затвор за „вражеска пропаганда“ по член 118 - ти от Наказателния кодекс на СР Сърбия.^[4]

Население

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Година	Население
1948	8613
1953	9250
1961	12 681
1971	21 258
1981	35 229
1991	51 912
2010	73 125

Известни личности

• Джердан Шакири
• Алберт Буняку
• Агим Рамадани
• Ниязи Рамадани

(Kосонски писатели, поети)

Побратимени градове

• Лютербак, Франция
• Ипер, Белгия
• Кукъс, Албания

Бележки

1. Prof.dr.Tefik Basha. Pozita gjeografike, kufijtë dhe madhësia-Релефът. n-10.
2. Иширков, Анастас. Пътуване из Македония и Поморавия, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 116.
3. Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
4. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 442.

Литература

• 1. Баша, Тефик, Община Гилан, Албански Енциклопедичен речник, Тирана, 2009 г.
• 2. Чаволи, Риза, Регионална география на Косово, Прищина, 1997 г.
• 3. статистическа служба на Косово; Прищина, 2009 г.
• 4. Халими-Статовчи, Дрита, Гилан, структура и функции като регионален център, Косово, космическа служба по история, Прищина, 1974 г.
• 5. Косово веднъж и днес, Белград, 1973 г., стр. 673.
• 6. Рушити, Лимон, Териториален отдел и Административно регулиране на Косово, 1878 – 1941 г., Прищина, 2004 г.
• 7. Selmani, Aliriza, Gjilan с околностите 1908 – 1912, Prishtina, 1998.
• 8. Станкович, Богомир, Комора на Косово в революцията 1941 – 1945 г., Ниш, 1975 г.
• 9. Urosevic, Atanasije, Gornja Morava и Izmornik (Naselje i poreklo stanovnishtva), Белград, 1935 г.