Гуидочо Коцарели

Гуидочо Коцарели
	Гуидочо Коцарели
италиански художник
Роден	1450 г. Сиена, Сиенска република
Починал	1517 г. (67 г.) Сиена, Сиенска република
Кариера в изкуството
Направление	Сиенска школа
	Гуидочо Коцарели в Общомедия

Гуидòчо Коцарèли, също Гуидочо ди Джовани ди Марко Коцарели (на италиански: Guidoccio Cozzarelli; * 1450, Сиена, Сиенска република, † 1517, пак там) е италиански художник от Сиенската школа.

Характеристика

Коцарели принадлежи към тези сиенски художници, чието творчество не е изучено достатъчно пълно. По-рано част от произведенията на Гуидочо се приписват на неговия учител Матео ди Джовани и сега благодарение на новите технически и визуални изследвания неговите произведения се отделят от тези на Пиетро Ориоли. Объркването се обяснява с това, че тези двама художници, Коцарели и Ориоли, дълго работят заедно в ателието на Матео ди Джовани и това налага силен отпечатък върху тяхното творчество, особено върху по-ранното.

Творчество

В ателието на Матео Гуидочо Коцарели работи от 1470 до 1483 г. Той се залавя за най-различни дейности – изписва олтарни картини, традиционни изображения „Мадоната с Младенеца и светци“, занимава се с книжна миниатюра, изписва таволети и касони. През 1481–1483 г. полага мрамора на пода на Сиенската катедрала, изобразявайки чрез техника на интарсия „Либийската сибила“. Освен Коцарели в тези творби участва и Матео ди Джовани за Самианската сибила, Нерочо де Ланди за Хелеспонтската сибила и Бенвенуто ди Джовани за Албунейската сибила.

В неговото творчество, подобно на повечето сиенски художници от края на XV век – нач. на XVI век, се усеща бягство от сиенската традиция и в частност може да се забележи влияние на умбрийската живопис и Пиеро дела Франческа, връзката с чието изкуствот е очевидна в склонността на Гуидочо към изобразяване на открито небе и широка пейзажна панорама. Това е видно още в една от най-ранните негови картини: „Кръщение Христа със св. Йероним и св. Бернардин“ (1470, Синалунга, църква „Св. Бернардин“)^[1].

Произведения

Повечето съхранявани в различни музеи и частни колекции произведения на Коцарели представляват отделни части от олтари:

предели – „Сцени от живота на Мария“ (Буонконвенто, Музей на религиозното изкуство).
„Оплакване на Христа“ (Алтенбург, Музей „Линденау“);
детайли или части от олтари – „Свети Лукия и Агата“ (ок. 1480 г., частна колекция);
„Св. Винсент Ферарски“ и „Св. Августин“ (ок. 1500 г., Алтенбург, Музей „Линденау“): дървено пано с антични теми, снети от касон – „Легенда за Клоелия“ (Ню Йорк, Музей на изкуството „Метрополитън“);
„Завръщането на Одисей“ (Екуел, Музей на изкуството на Ренесанса);
„Тарквиний и Лукреция“ (Екуел, Музей на изкуството на Ренесанса)^[1].

Към такива несамостоятелни произведения се отнасят и „Кръщение Христово“ (1486, Москва, Музей „Пушкин“), „Благовещение и Пътешествие във Витлеем“ (1480–1490, Маями, Университетски музей).

Точно установена хронология на творчеството на Гуидочо Коцарели не съществува, затова датировката на неговите произведения носи в голямата си част приблизителен характер. Известни са две негови таволети, съхранени днес в Библиотека „Пиколомини“ в Сиена^[2].

Литература

B. Berenson, Essays in the study of Sienese Painting, New York, 1915.
P. D'Ancona, La miniature italienne, Paris, 1925.
V. Lusini, Il duomo di Siena, Siena, 1939.
C. Brandi, Quattrocentisti senesi, Milano, 1949.
Diana Norman. Painting in Late Medieval and Renaissance Siena. (1260—1555). — Yale University Press, 2003.
Giulietta Dini. Five Centuries of Sienese Painting (From Duccio to the Birth of the Baroque). — Thames & Hudson. 1998.

Източници

↑ ^а ^б Diana Norman, Painting in Late Medieval and Renaissance Siena (1260–1555). Yale University Press, 2003.
↑ Giulietta Dini, Five Centuries of Sienese Painting (From Duccio to the Birth of the Baroque). Thames & Hudson, 1998.

Външни препратки

Anna Padoa Rizzo, COZZARELLI, Guidoccio, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 30, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1984

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Коццарелли, Гвидоччо“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[Norman-1] а ^б Diana Norman, Painting in Late Medieval and Renaissance Siena (1260–1555). Yale University Press, 2003.

[2] Giulietta Dini, Five Centuries of Sienese Painting (From Duccio to the Birth of the Baroque). Thames & Hudson, 1998.

[1]

[2]