Гунар Исаксен Gunnerius Ingvald Isachsen | |
норвежки изследовател | |
![]() Гунар Исаксен, 1921 | |
Роден |
3 октомври 1868 г.
|
---|---|
Починал | 19 декември 1939 г.
Аскер, Норвегия |
Националност | ![]() |
Учил в | Норвежка военна академия |
Научна дейност | |
Област | География, топография |
Гунар Исаксен в Общомедия |
Гунар Ингвалд Исаксен (на норвежки: Gunnerius Ingvald Isachsen) е норвежки военноморски офицер (майор), полярен изследовател и морски топограф.
Роден е на 3 октомври 1868 година в Дрьобак, Норвегия, в семейството на морски капитан. След завършване на средното си образование през 1888 г. отива да учи в Норвежката военна академия. Практическите занятия в Академията се провеждат на известния кораб „Фрам“, използван през 1893 – 1896 г. от Фритьоф Нансен в експедиция към Северния полюс. През 1891 г. завършва морската академия със звание лейтенант и служи във военноморския флот.
Силно заинтересован от полярните изследвания през 1898 г. взема курсове в морската обсерватория във Вилхелмсхафен, Германия, и в Института по морски изследвания в Берген, Норвегия, които го подготвят като отличен морски топограф.
От 1898 до 1902 г. взима участие като топограф в арктическата експедиция на Ото Свердруп на кораба „Фрам“ в Канадския арктичен архипелаг.
От май до септември 1899 г. самостоятелно изследва част от остров Елсмиър на юг от Бей фиорд ( ) – полуостровите Ронес ( ) и Свенсен ( ). През май 1900 г. самостоятелно изследва част от североизточния бряг на остров Амунд Рингнес. От април до юни 1901 обикаля островите Амунд Рингнес (6500 км2) и Елеф Рингнес (13400 км2) и открива протока Хенриксен ( , между Амунд Рингнес на север и остров, Корнуол на юг) и протока Хасел ( , между Амунд Рингнес и Елеф Рингнес). На юг от Елеф Рингнес открива остров Кинг Кристиан (645 км2, ) и протока Дейниш Стрийт между тях и п-в Исаксен ( , северозападната част на Елеф Рингнес) с нос Исаксен ( ).
От 1906 до 1910 г. ръководи топографска и батиметрична експедиция на Шпицберген, финансирана от принца на Монако Албер I.
През лятото на 1906 г. пръв пресича северозападната част на остров Западен Шпицберген и открива платото Холтедал (1340 м). Изследва и планините на остров Земя принц Карл (височина до 1084 м). През 1907 и 1910 г. картира северозападната част на архипелага.
Между двете си полярни експедиции през 1903 – 1905 участва във Френския чуждестранен легион в Алжир.
През 1911 г. посещава Русия и Япония. Същата година закупува ферма в Централна Норвегия, където живее до края на живота си. През 1914 пожар във фермата му унищожава всичките му книги, документи и карти, събрани по време на полярните му пътешествия. До 1917 г. работи като държавен служител на заплата. През 1914 г. е делегат на норвежкото правителство за подписване на договора за Шпицберген, а през 1919 – на Парижката мирна конференция.
През 1922 г. извършва топографски картирания на Фарьорските о-ви и в Исландия, през 1923 и 1924 участва в експедиция в Източна Гренландия, а в периода 1926 – 1927 – в специална китоловна експедиция в морето Рос.
През 1923 г. е назначен за директор на Норвежкия морски музей в Осло, а от 1929 – 1930 е китоловен инспектор на правителството в Антарктика.
Женен е 2 пъти – през 1903 и 1916 г., като от първия си брак има 3, а от втория – 5 деца.
Умира на 19 декември 1939 година от сърдечен удар във фермата си в Аскер на 71-годишна възраст.
Неговото име носят:
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gunnar Isachsen в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|