Гъскоподобни

Гъскоподобни
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
подтип:Гръбначни (Vertebrata)
инфратип:Челюстни (Gnathostomata)
мегаклас:Костни риби (Osteichthyes)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
инфраклас:†Elpistostegalia
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
надклас:Четирикраки (Tetrapoda)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
надразред:Динозаври (Dinosauria)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
подразред:Тероподи (Theropoda)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
инфраразред:Tetanurae
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
подклас:Съвременни птици (Neornithes)
подклас:Същински птици (Neognathae)
надразред:Galloanserae
надразред:Anserimorphae
разред:Гъскоподобни (Anseriformes)
Научно наименование
Wagler, 1831
Разпространение
Обхват на вкаменелости
Гъскоподобни в Общомедия
[ редактиране ]

Гъскоподобните (Anseriformes) са древна група птици образувала се в края на Палеоцена. В наши дни са известни над 180 вида, които са включени в този разред. Те се разделят най-често на 4 семейства, като понякога дървесните патици и полуципокраките са обединявани с патици. Големи или средни по размер птици, много рядко дребни, размерите се колебаят между 250 гр. и 15 кг. Оперението е твърдо, плътно, гъсто с голямо количество пух, равномерно покриващо цялото тяло. В много от видовете е изразен полов диморфизъм в окраската и размерите на тялото. Тялото е плътно и набито, шията е дълга и включва от 16 до 25 прешлена, крилете са най-често дълги и заострени, опашката е къса. Човката обикновено е сплесната, широка, покрита с тънка чувствителна кожица, преминаваща към върха и в твърдо рогово уплътнение. Краката са с 4 пръста, три от които са съединени с кожена плавателна ципа и насочени напред, а четвъртият назад и разположен малко по-високо.

Семейства

[редактиране | редактиране на кода]

Разпространение

[редактиране | редактиране на кода]

Разпространени са по всички континенти с изключение на Антарктида. Обитателите на части с по-студен климат извършват регулярни сезонни миграции. Изборът им на местообитание е тясно свързан с водните басейни, като езера, реки, морета, океани и др.

В България се срещат единствено представители на семейство Патицови (Anatidae), които са разделени в 14 (някои учени считат, че са 15) рода и 40 вида. За справка виж списъка на видовете гъскоподобни в България

Размножаване

[редактиране | редактиране на кода]

Повечето от видовете са моногамни, като двойките се образуват или за цял живот или само в размножителния период. Гнездят най-често на земята, но някои представители предпочитат дупки, хралупи и др. Яйцата биват обикновено между 3 и 15. В мътенето на яйцата, участие взема най-често само женската, но се срещат видове при които и двамата родителя мътят. Яйцата биват много често покривани с пух от гърдите на майката, който ги предпазва от охлаждане и нежелателни погледи по време на храненето ѝ. Срещано явление е и гнездовият паразитизъм, подобно на кукувиците. Малките се излюпват покрити с пух, и достатъчно развити за да се хранят и движат самостоятелно.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Летят бързо, стремително с чести махове, някои видове могат да развият до 90 км/ч. По време на прелети се издигат на значителна височина. На земята се придвижват бавно и тромаво, плуват добре, като повечето видове умеят и да се гмуркат. Основно са растителноядни, като в храносмилателната им система не се отличава с висока ефективност, което ги принуждава да поемат големи количества храна за да си набавят нужната енергия.

Допълнителни сведения

[редактиране | редактиране на кода]

Разред Гъскоподобни е с важно стопанско значение, някои видове, като домашната патица, домашната гъска и мускусната патица се използват за месо, яйца и пух, а други са частично одомашени и биват отглеждани като декоративни птици, например Ням лебед, Черен лебед, Мандаринка.

Много от видовете са ловни обекти, в България това са 8 вида:

Класификация

[редактиране | редактиране на кода]
Каролинка
Сива гъска
Разред Гъскоподобни

Източници

[редактиране | редактиране на кода]