Давид Виняс
| Давид Виняс | |
 Давид Виняс, 1968 г. | |
| Роден | 28 юли 1927 г. |
|---|---|
| Починал | 10 март 2011 г. Буенос Айрес, Аржентина |
| Професия | писател, драматург, сценарист, литературен критик |
| Националност |  Аржентина |
| Активен период | 1955 – 2008 |
| Жанр | драма, исторически роман, документалистика |
| Известни творби | „Собствениците на земята“ ”Мъже на коне” |
| Съпруга | Аделаида Гигли |
| Деца | Мария Аделаида, Лоренцо Исмаил |
| Уебсайт | |
| Давид Виняс в Общомедия | |
Давид Виняс (на испански: David Viñas) е аржентински литературен критик, драматург, сценарист и писател на произведения в жанра драма, исторически роман и документалистика.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Давид Борис Виняс е роден на 28 юли 1927 г. в Буенос Айрес, Аржентина, в семейството на Исмаил Педро и Естер Виняс. По бащина линия е от еврейска фамилия, заселила се в Аржентина през 19 век. Следва изкуство в университета в Буенос Айрес. В университета е президент е на университетската студентска федерация.
След дипломирането си работи като журналист. През 1953 г., заедно с брат си Исмаил Виняс, съпругата си Аделаида Гигли и състуденти, основава списанието „Contorno“, което обединява марксистки и екзистенциални интелектуалци. Публикува литературна критика като прави преглед от приетата от него марксистка социологическа или политическа и антиимпериалистическа перспектива.
Първият му роман „Cayó sobre su rostro“ (Той падна по лице) е издаден през 1955 г. Книгата му „Un Dios cotidiano“ (Един ежедневен Бог) е удостоена с наградата „Герчунов“.
Един от най-известните му романи е „Los dueños de la tierra“ (Собствениците на земята) от 1958 г., в който разказва история от 20-те години на 20 век, когато в Южна Патагония се развива продължителна стачка на работниците и селяните, която завършва с кървава военна репресия. Чрез романа критикува формите на олигархичното насилие развиващо се в страната.
По време на последната аржентинска военна диктатура (1976 – 1983), от 1976 г. той е заточен в различни страни на Америка и Европа, основно в Испания и Мексико. Децата му, Мария Аделаида и Лоренцо Исмаил, са отвлечени и изчезват през този диктаторски период, заради което през 1991 г. отхвърля стипендията „Гугенхайм“. Да 1983 г. преподава литература в Калифорния, Берлин и Дания. От 1984 г. се завръща да живее в Буенос Айрес. Става преподавател по аржентинска литература към Факултета по философия и творческо писане в университета в Буенос Айрес. Ръководи Института за аржентинска литература.
Давид Виняс умира от пневмония на 10 март 2011 г. в Буенос Айрес. Той е кремиран, а прахът му е разпръснат в Буенос Айрес.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Cayó sobre su rostro (1955)
- Los años despiadados (1956)
- Un Dios cotidiano (1957) – награда „Герчунов“
- Los dueños de la tierra (1958)
- Dar la cara (1962)
- En la semana trágica (1966)
- Hombres de a caballo (1967)
Мъже на коне, изд.: „Народна култура“, София (1972), прев. Валентина Рафаилова - Cosas concretas (1969)
- Jauría (1971)
- Cuerpo a cuerpo (1979)
- Prontuario (1993)
- Claudia conversa (1995)
- Tartabul (2006)
Пиеси
[редактиране | редактиране на кода]- Lisandro (1971)
- Tupac-Amaru (1973)
- Maniobras (1974)
- Dorrego (1974)
- Rodolfo Walsh y Gardel ()
Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]- Las malas costumbres (1963)
Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 1958 El jefe – сценарий
- 1960 Sábado a la noche, cine
- 1962 Dar la cara – история
- 1985 Cocaine Wars – история
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
- ((en)) Биография във „Find a Grave“
- ((es)) Биография и библиография в „Busca Biografias“
- ((es)) Биография в „Теория на историята“, проф. Андрес Г. Фрайжомил
- ((es)) Некролот в „Informador“
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
