Дейвид Хърбърт Лорънс

Дейвид Хърбърт Лорънс David Herbert Lawrence
английски писател
Паспортна снимка на Д. Х. Лорънс
Роден	Дейвид Хърбърт Ричардс Лорънс 11 септември 1885 г. Истуд, Обединено кралство Великобритания и Ирландия
Починал	2 март 1930 г. (44 г.) Ванс, Трета френска република
Погребан	САЩ
Учил в	Нотингамски университет Лондонски университет
Работил	писател, поет, драматург, художник, есеист
Литература
Псевдоним	Lawrence H. Davison
Период	от 1907 г.
Жанрове	роман, новела, поезия, пътепис, есе, литературна критика
Течение	модернистична литература
Известни творби	„Любовникът на лейди Чатърли“
Повлиян	Джоузеф Конрад, Херман Мелвил, Уолт Уитман, Лев Шестов, Томас Харди, Шопенхауер, Фридрих Ницше, Джордж Елиът
Повлиял	Олдъс Хъксли, Антъни Бърджес, Колм Тоибин, Тенеси Уилямс, Дилън Томас, Октавио Пас, Дорис Лесинг, Чарлз Буковски, Анаис Нин
Семейство
Баща	Артър Джон Лорънс
Майка	Лидия Бърдсол
Съпруга	Фрида фон Рихтхофен
Уебсайт	Страница в IMDb
Дейвид Хърбърт Лорънс в Общомедия

Дейвид Хърбърт Лорънс, по-известен като Д. Х. Лорънс (на английски: David Herbert Lawrence), е британски писател, поет, есеист и художник. Автор на „Белият паун“ (1911), „Любовникът на лейди Чатърли“ (1928) и други.

Биография и творчество

Произход и детство

Родният дом на Лорънс. Днес музей.

Д. Х. Лорънс на 21-годишна възраст, 1906 г.

Дейвид Хърбърт Лорънс е роден на 11 септември 1885 г. в град Истуд, Нотингамшър, в централна Англия. Той е четвърто дете на пропил се миньор. Майка му, Лидия Бърдсол, е бивша учителка, доста по-начетена от мъжа си. Детството на Лорънс минава в бедност и караници между родителите му. Вдъхновен от майка си, с която е в силна емоционална връзка и дори превъплъщава в г-жа Морел в първата си творба, „Синове и любовници“, той проявява интерес към изкуствата. Той завършва Нотингамския университет и по-късно преподава в начално училище в Кройдън, Южен Лондон (1908-1911). Майката на Лорънс умира през 1910 г. от рак – той ѝ помага като ѝ дава свръхдоза приспивателни. Тази сцена той пресъздава в творбата си „Синове и любовници“.

Началото на ХХ век

През 1909 г. няколко поеми на Лорънс биват показани от Джеси Чеймбърс, детската му любов, на Форд Мадокс Форд, който ги публикува в „Английско ревю“. Появата на първата му творба, „Белият паун“ (1911), утвърждава Лорънс като писател. През 1912 г. среща Фрида Уийкли (по баща фон Рихтхофен), жена на професор Ърнест Уийкли, и се влюбва в нея. Фрида напуска мъжа и трите си деца, и заедно с Дейвид избягват в Бавария, а после в Австрия, Германия и Италия, като се женят през 1914 г. През 1913 г. излиза „Синове и любовници“, основаваща се на детството му и включва описание на Джеси в образа на Мириам за разлика от по-ранните творби, където я наричат „Мюриъл“ .

През Първата световна война Дейвид и жена му са подложени на постоянен тормоз от властите поради германското потекло на съпругата и неговите антивоенни възгледи. Биват заподозрени в шпионаж в полза на германците (по-точно, че подават сигнали на германските подводници) и официално изгонени от Корнуол през 1917 г. Принудени от бедността, често сменят жилищата си и Лорънс едва оживява след тежък грип. Семейство Лорънс емигрира от Англия през 1919 г., когато започват номадските му години.

Творчество през 20-те години на XX век

Най-добрата му творба, „Любовникът на Лейди Чатърли“, излиза неофициално във Флоренция през 1928 година. Разказва за любовната афера между богата, омъжена жена и работник в имението на мъжа ѝ. Книгата е забранена едновременно в Англия и Америка и обявена за порнография. В Англия се появява в нецензуриран вид през 1960 г. след съдебен процес, на който за свидетели на защитата са призовани Е. М. Форстър, Хелън Гарднър и Ричард Хогарт. Други произведения на Лорънс от 20-те са „Изгубеното момиче“, която започва да пише още в Италия, занимавайки се с любимата си тема – момиче се омъжва за мъж от много по-ниско потекло, пренебрегвайки съветите на приятелите си, защото намира в него топлота и разбиране, както и „Влюбена жена“ (1920 г.), отчасти отнасяща се за семейството на Лорънс, Джон Мидълтън и неговата жена Катрин Мансфийлд по времето, когато споделят една къща в Англия през 1914-15 г. Книгата е продължение на „Дъгата“. Други две негови работи от 20-те години са „Наказанието на Аарон“ (1922) и „Кенгуру“ (1923). Те показват известно влияние на Ницше, в частност идеята за „свръхчовека“, докато „Култ към змията“ (1926) дава ясна картина на Мексико и древните религии на ацтеките. Документалните разработки на Лорънс включват „Движенията в Европейската история“ (1921), „Психоанализ и безсъние“ (1922), „Учения в класическата американска литература“ (1923) и „Апокалипсис“ (1931).

Четвъртият му роман, „Дъгата“ (1915), е забранен за неприличния си характер – съдържа псувни и свободно се говори за секс. Забраната му пречи да издаде каквото и да е занапред. Дори рисунките му биват конфискувани от художествена галерия. Джон М. Мъри и Катрин Мансфийлд предлагат на Лорънс място за текстовете му в техните „малки списания“. Лейди Отолайн Моръл, жена на либерален член на Парламента, е най-големият покровител на Лорънс. Чрез нея той печели връзки с няколко важни личности, сред които Олдъс Хъксли, Е. М. Форстър и Бертран Ръсел, с когото обаче по-късно се скарва жестоко.

Лорънс, творбите и туберкулозата

През 20-те години Олдъс и Лорънс пътуват из Италия и Франция. През годините от 1922 до 1926 той и Фрида напускат Италия и се местят многократно – първо в Цейлон, после Австралия, Ню Мексико и Мексико. Тези години дават на Лорънс достатъчно материал за няколко от романите и разказите му. През 1924 г. нюйоркската вип личност Мейбъл Додж Луън подарява на Лорънс и Фрида имението Киова в Таос, в замяна на оригиналния ръкопис на „Синове и любовници“. След тежко боледуване в Мексико, Лорънс разбира, че има животозастрашаваща туберкулоза. След 1925 г. Лорънс ограничава пътуванията си към Европа.

Той умира от туберкулоза във Ванс, Франция, на 2 март 1930 г. Фрида (която умира през 1956 г.) се връща обратно в ранчото Киова и построява параклис в памет на Лорънс, където помества праха от кремацията му. През 1950 г. тя се омъжва за Ангелино Равали, бивш италиански пехотен офицер, с когото започва връзка още през 1925 г. Лорънс също така получава посмъртно признание за експресионистките си картини, рисувани през 20-те години.

Библиография

Романи

Издание на Women in Love от 1937 г.

• The White Peacock (1911)
• The Trespasser (1912)
• Sons and Lovers (1913)
  Синове и любовници: Трагедията на днешното поколение, изд.: „Звезда“, София (1940), прев. Ставри Флоров
  Синове и любовници, изд.: „Профиздат“, София (1990), прев. Лидия Александрова
• The Rainbow (1915)
  Дъгата, изд.: ИК „Колибри“, София (2010), прев. Венцислав К. Венков
• Women in Love (1920)
  Влюбени жени, изд.: „Сиела“, София (2005), прев. Борис Дамянов
• The Lost Girl (1920)
• Aaron's Rod (1922)
• Kangaroo (1923)
• The Boy in the Bush (1924)
• The Plumed Serpent (1926)
  Пернатата змия, изд.: ИК „Колибри“, София (2013), прев. Венцислав К. Венков
• Lady Chatterley's Lover (1928)
  Любовникът на Леди Чатърлей, изд.: „Д. Маджаров“, София (1934), прев. И. С.
  Любовникът на Леди Чатърлей, изд.: „Богас“, София (1990), прев.
  Любовникът на Леди Чатърлей, изд.: „Инфомедия Груп“, София (2012), прев. Иван Шекерджиев
• The Escaped Cock (1929), по-късно препубликуван под заглавието The Man Who Died

Сборници с разкази

• The Prussian Officer and Other Stories (1914)
• England, My England and Other Stories (1922)
• The Horse Dealer's Daughter (1922)
• The Fox, The Captain's Doll, The Ladybird (1923)
  Лисицата, изд.: София (1938), прев. Димитър Стоевски
• St Mawr and other stories (1925)
• The Woman who Rode Away and other stories (1928)
• The Rocking-Horse Winner (1926)
• The Virgin and the Gipsy and Other Stories (1930)
  Девицата и циганинът, изд.: „Сиела“, София (2014), прев. Весела Кацарова
• Love Among the Haystacks and other stories (1930)

Стихосбирки

Корица на първото издание на Tortoises от 1921 г.

• Love Poems and others (1913)
• Amores (1916)
• Look! We have come through! (1917)
• New Poems (1918)
• Bay: a book of poems (1919)
• Tortoises (1921)
• Birds, Beasts and Flowers (1923)
• The Collected Poems of D H Lawrence (1928)
• Pansies (1929)
• Nettles (1930)
• Last Poems (1932)
• Fire and other poems (1940)
• The Complete Poems of D H Lawrence (1964), ed. Vivian de Sola Pinto and F. Warren Roberts
• The White Horse (1964)

Пиеси

Корица на първото издание на Touch and Go от 1920 г.

• The Daughter-in-Law (1912)
• The Widowing of Mrs Holroyd (1914)
• Touch and Go (1920)
• David (1926)
• The Fight for Barbara (1933)
• A Collier's Friday Night (1934)
• The Married Man (1940)
• The Merry-Go-Round (1941)
• The Complete Plays of D H Lawrence (1965)
• The Plays, edited by Hans-Wilhelm Schwarze and John Worthen, Cambridge University Press, 1999

Есеистика и публицистика

• Study of Thomas Hardy and other essays (1914)
• Movements in European History (1921)
• Psychoanalysis and the Unconscious и Fantasia of the Unconscious (1921/1922)
• Studies in Classic American Literature (1923)
• Reflections on the Death of a Porcupine and other essays (1925)
• A Propos of Lady Chatterley's Lover (1929)
• Apocalypse and the writings on Revelation (1931)
• Phoenix: The Posthumous Papers of D. H. Lawrence (1936)
• Phoenix II: Uncollected, Unpublished and Other Prose Works by D. H. Lawrence (1968)
• Introductions and Reviews, edited by N. H. Reeve and John Worthen, Cambridge University Press, 2004, ISBN 0-521-83584-4
• Late Essays and Articles, edited by James T. Boulton, Cambridge University Press, 2004, ISBN 0-521-58431-0

Пътеписи

• Twilight in Italy and Other Essays (1916)
• Sea and Sardinia (1921)
• Mornings in Mexico and Other Essays (1927)
• Sketches of Etruscan Places and other Italian essays (1932)

Преводи, извършени от Лорънс

• Lev Shestov, All Things are Possible (1920)
• Ivan Alekseyevich Bunin, The Gentleman from San Francisco (1922), tr. with S. S. Koteliansky
• Giovanni Verga, Mastro-Don Gesualdo (1923)
• Giovanni Verga, Little Novels of Sicily (1925)
• Giovanni Verga, Cavalleria Rusticana and other stories (1928)
• Antonio Francesco Grazzini, The Story of Doctor Manente (1929)

Външни препратки

• Произведения на D. H. Lawrence в проекта Гутенберг
• Произведения на Дейвид Хърбърт Лорънс в Моята библиотека
• Дейвид Хърбърт Лорънс в Internet Movie Database