Джим Харисън Jim Harrison | |
Джим Харисън, 1981 г. | |
Роден | 11 декември 1937 г. |
---|---|
Починал | 26 март 2016 г. |
Професия | писател, поет, сценарист, журналист |
Националност | САЩ |
Активен период | 1965 – 1983 |
Жанр | драма, лирика, криминален роман, детска литература, мемоари, документалистика |
Известни творби | „Легенди за страстта” |
Повлиян от
| |
Съпруга | Линда Кинг (1959 – 2015) |
Деца | 2 |
Уебсайт | |
Джим Харисън в Общомедия |
Джим Харисън (на английски: Jim Harrison) е американски журналист – литературен критик, сценарист, поет и писател на произведения в жанра социална драма, лирика, криминален роман, детска литература, мемоари, научна литература и документалистика.[1][2][3][4][5]
Джеймс „Джим“ Харисън е роден на 11 декември 1937 г. в Грейлинг, Мичиган, САЩ. Има двама братя и две сестри. В детството си ослепява с едното око при инцидент. Завършва гимназия през 1956 г. в Хаслет, Мичиган. През 1959 г. се жени за Линда Кинг, с която имат две дъщери.[2][3][4]
Получава бакалавърска степен през 1960 г. и магистърска степен през 1964 г. по Сравнително литературознание от Мичиганския държавен университет. След дипломирането си, в периода 1965 – 1966 г. работи като асистент по английска филология в университета „Стоуни Брук“, след което се посвещава на писателската си кариера.[3][4][5]
Първата му книга, стихосбирката Plain Song (Обикновена песен), е издадена през 1965 г., и е последвана от още много поетични творби.[2] Критиците определят поетичното му творчество като отличителна амалгама от земен стил и философско изследване, и експериментиране с поетични форми.[4][5]
Първият му роман „Вълк“ е издаден през 1971 г. Той представя историята на ловец, който разказва историята на живота си, докато търси следи от вълк в пустинята на Северен Мичиган. През 1994 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Джак Никълсън, Мишел Пфайфър и Кристофър Плъмър. Следва романът му „Добър ден за умиране“, в който представя упадъка на американските екологични системи. През 1976 г. е издаден романът му „Фермер“, за историята на селски учител, който живее във ферма с умиращата си майка, и има тайна връзка с 17-годишна красавица от неговия клас до разразяването на неизбежния скандал.[2] Романът е екранизиран през 1996 г. във филма Увлечение с участието на Денис Хопър и Ейми Ървинг.[4]
Първите му новели са публикувани през 1979 г. в сборника „Легенди за страстта“ с помощта на Джак Никълсън. Заглавната новела „Легенди за страстта“ е епична история, която обхваща 50 години и разказва историята на баща и трима сина в обширните пространства на северните Скалисти планини по времето на Първата световна война.[2] Новелата е екранизирана през 1994 г. в едноименния филм с участието на Антъни Хопкинс, Брад Пит и Хенри Томас.
Другата новела от сборника, „Отмъщение“, е трагична любовна история за бившия летец Джей, който се влюбва и има връзка с младата съпруга Мирия на стар мафиот.[2] Тя също е екранизирана през 1990 г. в едноименния филм с участието на Кевин Костнър, Антъни Куин и Маделин Стоу.
През 1988 г. е издаден един от най-известните му романи, „Далва“. Той е сложна история, развиваща се в провинциална Небраска, за търсенето на една жена за сина, когото е дала за осиновяване, и за бащата на момчето, който също се оказва неин полубрат. В разказа Далва се позовава на спомена за нейния прадядо пионер Джон Уесли Нортридж, оцелял от „Андерсънвил“ (лагер за военнопленници на Конфедерацията през последните четиринадесет месеца на Гражданската война в САЩ) и натуралист, чиито дневници разказват ярко за унищожаването на начина на живот на индианците от равнините.[2] През 1996 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Фара Фосет и Карол Бейкър.[3]
Голяма част от историите на Харисън се развиват в слабо населените региони на Северна Америка и нейния Запад. Много истории се развиват на места като пясъчните хълмове на Небраска, горния полуостров на Мичиган, планините на Монтана и по границата между Аризона и Мексико.[2] Творбите му са публикувани в много водещи списания като „Ню Йоркър“, „Ролинг Стоун“, и др.[3]
За творчеството си получава стипендии на Националната академия на изкуствата (1967, 1968 и 1969), стипендия „Гугенхайм“ (1969 – 1970), наградата „Духът на Запада“ от Асоциацията на книжарите в планините и равнините, а през 2007 г. е избран за член на Американската академия за изкуства и литература.[2][3][4]
Джим Харисън умира от инфаркт на 26 март 2016 г. в Патагония, Аризона.[2][4][6]
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jim Harrison в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|