Джонатан Долимор

Джонатан Долимор Jonathan Dollimore
английски социолог и литературен историк
Роден	31 юли 1948 г. (76 г.) Лейтън Бъзард, Бедфордшър, Англия
Националност	Англия
Учил в	Лондонски университет
Научна дейност
Област	Социология
Работил в	Университет на Съсекс, Университет на Йорк
Известен с	„перверзна динамика“, „трансгресивно пренаписване“
Повлиян	Мишел Фуко

Джонатан Долимор (на английски: Jonathan Dollimore; р. 31 юли 1948 г., Лейтън Бъзард, Бедфордшир) e английски социолог и литературен теоретик.

Известен е с изследванията си върху ренесансовата драма, джендърните изследвания, цензурата, историята на идеите, изследванията на смъртта, и др. Представител на Културния материализъм – английския събрат на американския Нов историцизъм.

Биография

След като напуска училище на 15-годишна възраст, Долимор работи на различни места, след което се връща, вече като зрял студент, в Университета Кийли, където се дипломира като бакалавър. Докторската си степен получава в Лондонския университет.

Като лектор в Университета на Съсекс той основава заедно с Алън Синфилд Центъра за изследване на сексуалното дисидентство, първата по рода си изследователска институция в страната. По-късно става професор по англицистика в Университета на Йорк.

Творчество

Радикалната трагедия (1984, 2-ро изд. 1989, 3-то изд. 2004)

В първата си книга Долимор твърди, че хуманистичната литературноисторическа традиция лишава съвременния читател от своевременната радикална функция на ренесансовата английска драма, която се занимава с „критика на идеологията и демистифициране на политическите и власови отношения“. (4).

Политическият Шекспир: Студии по културен материализъм (1985, 2-ро изд. 1994)

Тръгвайки по същата пътека като Радикалната трагедия, този сборник със студии от водещи шекспироведи си поставя за цел заместването на идеята за надвремевия, хуманистичен и цивилизован Шекспир с автора, закотвен в социалните, политическите и идеологическите конфликти на своето време. Включени са студии и на Стивън Грийнблат и Катлийн Маклъски.

Сексуалното дисидентство (1991)

В Сексуалното дисидентство Долимор се захваща с това „да възвърне изгубените истории на перверзното“, като част от това намерение е проследяването на понятието „перверзно“ назад до етимологическите му корени в латинския и до епистемологическите му корени при Августин. Втората теоретична част поставя Фройд и Фуко в диалог върху субекта на перверзията, след което идва втората историческа част – за хомофобията.

Смъртта, желанието и загубата в културата на Запада (1998)

В широкообхватно проучване от Анаксимандър до СПИН Долимор се занимава с това, как нагонът да зачеркнеш себе си се крие в западните представи за идентичност и че в сексуалността могат да бъдат намерени преди всичко „перверзното, смъртното, екстатичното“.

Сексът, литература и цензурата (2001)

Долимор изследва връзката между етиката и естетиката, поставяйки във фокуса на своята работа върху литературата „опасното познание“. Той призовава за промяна в критическите ценности – преминаване от теоретично обучение към експериментална наука, подкрепяйки литературознанието, способно да бъде „с мощно историческо въображение вътре в перспектива, която е резистентна на анализ“ (p. 45).

Идеи

„Перверзната динамика“ е едно от ключовите теоретични понятия на Долимор, въведено за първи път в Сексуалното дисидентство и доразвито в Сексът, литература и цензурата. „Перверзната динамика“ е призводството на перверзност вътре в множество социални структури, които се чувстват засегнати от него и често откриват война с него. Перверзният „друг“ е изхвърлен и сведен до дистанцирано чуждо тяло, каквото е трябвало да бъде, което позволява „проследяване на ‘другото’ като обратна страна на ‘същото’“ (р.33). Това връщане на потиснатото чрез най-близкото до него Долимор нарича „трансгресивно пренаписване“.

Избрана библиография

Авторски книги

• Radical Tragedy: Religion, Ideology and Power in the Drama of Shakespeare and his Contemporaries (Радикалната трагедия: Религията, идеологията и властта в драмата на Шекспир и съвременниците му). 1984.
• Sexual Dissidence: Augustine to Wilde, Freud to Foucault (Сексуалното дисидентство: От Августин до Уайлд, от Фройд до Фуко). 1991.
• Death, Desire and Loss in Western Culture (Смъртта, желанието и загубата в културата на Запада). Routledge, 1998.
• Sex, Literature, and Censorship (Сексът, литературата и цензурата). Polity Press, 2001.

Редакция и съставителство

• The Selected Plays of John Webster: The White Devil, The Duchess of Malfi, The Devil's Law Case (съсъставител заедно с Алън Синфилд). Cambridge University Press, 1983.
• Political Shakespeare: Essays in Cultural Materialism (Политическият Шекспир: Студии по културен материализъм) (съсъставител заедно с Алън Синфилд). Cornell University Press (North America); Manchester University Press (UK), 1985.^[1]

По-важни студии след 2010

• „On Leaving“(За сбогуванията). – В: Crrritic! (eds. John Schad and Oliver Tearle), Sussex Academic Press, 2011.
• „A Civilization and its Darkness“ (Цивилизацията и нейният мрак). – В: Conrad's Heart of Darkness and Contemporary Thought (ed. Nidesh Lawtoo), Bloomsbury Academic, 2012.

Източници

1. David Norbrook, „Shakespeares“, рец. за „Political Shakespeare: Essays in Cultural Materialism“, London Review of Books, 18 юли 1985.

Външни препратки

• Център за изследване на сексуалното дисидентство към Университета на Съсекс ((en))
• Fernie, „Dollimore's challenge“, Shakespeare Studies, януари 2007 ((en))