Джордже Симич

Джордже Симич Ђорђе Симић
Роден	28 февруари 1843 г. Белград, Княжество Сърбия
Починал	11 октомври 1921 г. (78 г.) Земун, Кралство Югославия
Политика
Партия	Народна радикална партия
Джордже Симич в Общомедия

Джордже Симич (на сръбски: Ђорђе Симић или Đorđe Simić) е сръбски политик и държавник.

Той е 2 пъти министър-председател на Кралство Сърбия, и едновременно министър на външните работи, през периодите 24 януари – 3 април 1894 г. и 27 декември 1896 – 19 октомври 1897 г. Сенатор и председател на Държавния съвет на Сърбия (административен съд и административен орган) от 1901 г. Многократно заема ръководни дипломатически длъжности зад граница.

Биография

Симич е роден в 1843 година в аристократическо семейство. След образованието си в Белград следва държавни науки в Берлин, Хайделберг и Париж.

Постъпва в Министерството на външите работи, където е началник на политическия отдел от 1867 до 1882 г. От 1882 до 1884 година е генерален консул в София^[1]. Представлява родината си като пълномощен министър (ръководител на дипломатическа мисия) във важни европейски столици: Санкт Петербург (1887-1890), Виена (1890-1894), Рим (1900-1901), Константинопол (1903-1906), Виена (1906-1912).

Докато е посланик в Русия, Симич участва в публичен диспут на 22 януари 1890 година, на който се обсъжда картата на разселение на славянските народи, издадена от Славянското благотворително общество^[2]. Диспутът е организиран от Руското имперско географско дружество и има за цел да се установи южнославянската териториално-етническа карта на Балканите^[3]. Сред участниците са сръбският посланик Джордже Симич, видният археолог от хърватски произход Стефан Веркович и изтъкнатият български духовник Методий Кусев, който води със себе си 14 семинаристи, българи от Македония. По време на диспута Симич изразява великосръбските шовинистични претенции върху Македония и западните български земи^[4]. Кусев се сблъсква със сръбския дипломат Джордже Симич, който настоява на картата на славянските народи, издавана от Славянското благотворително общество, македонското население да е отбелязано като сръбско.^[5] След изказванията на сърбина Кусев блестящо защитава българския етнически характер на Македония и разгромява сръбските претенции. В речта си Методий заключва:

„

Македония в своите жители само сърби няма![6]

“

В резултат на това Симич подава оставка като посланик и напуска Санкт Петербург, тъй като вече не може да предявява сръбските претенции към Македония пред руските държавници^[7]

Симич е министър-председател на Кралство Сърбия за кратко през 1894 година и през 1896 – 1897 година. Сключва краткотрайна спогодба с България по македонския въпрос^[8].

Джордже Симич е сред основателите и дългогодишен ръководител на Сръбския червен кръст.

Бележки

1. Вазов, Иван Минчов. „Събрани съчинения“, Том 21, изд. „Български писател“, 1979, стр. 464
2. Историческо дружество „Българска орда“, Известия, томове 6 - 8, Орда, 2000, стр. 133
3. Митрополит Методий Кусев - живот в дати. // Списание „Домино“, брой 37, 1998 година. Цитирано по pravoslavieto.com. Посетен на 5 май 2013 г.
4. Разум: Теоретично списание за политика и култура, Броеве 1–4, Издател Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, 2003, стр. 161
5. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 435.
6. Тошев, Светозар. Братски съдби, Издателство „Христо Г. Данов“, 1990, стр. 195
7. Разум: Теоретично списание за политика и култура, Броеве 1–4, Издател Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, 2003, стр. 162
8. Попов, Радослав и др. История на Българската дипломация 1879–1913 г. София, Фондация „Отворено общество“, 1994. ISBN 954-520-038-3. с. 238-239. Посетен на 26.04.2015.