Джоузеф Стиглиц
| Джоузеф Стиглиц Joseph Stiglitz | |
| американски икономист | |
.jpg) 15 октомври 2019 г. | |
| Роден |
9 февруари 1943 г.
|
|---|---|
| Учил в | Масачузетски технологичен институт Чикагски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Макроикономика, публична икономика, информационна икономика |
| Школа | Нова кейнсианска икономика |
| Работил в | Йейлски университет Принстънски университет Станфордски университет Колумбийски университет |
| Видни студенти | Джанет Йелън |
| Известен с | Screening, облагане, безработица |
| Повлиян | Джон Мейнард Кейнс, Робърт Солоу |
| Повлиял | Пол Кругман, Джейсън Фърман |
| Уебсайт | www.josephstiglitz.com |
| Джоузеф Стиглиц в Общомедия | |
Джоузеф Юджийн Стиглиц (на английски: Joseph Eugene Stiglitz) е американски икономист, автор и професор в Колумбийския университет. Носител е на нобелова награда от 2001 и на Медал „Джон Бейтс Кларк“ (1979). Бивш старши вицепрезидент и главен икономист на Световната банка. Той е може би най-известният съвременен икономист с леви убеждения и с критични виждания за глобализацията и икономистите на свободния пазар, които нарича „фундаменталисти на свободния пазар“. Неговата работа представлява отговор на тази на Милтън Фридман.
Към юни 2010 година Стиглиц е на второ място по цитираност според класацията на IDEAS/RePEc сред икономистите в света [1].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Стиглиц е роден в Гери, щата Индиана, САЩ. От 1960 до 1963 учи в колежа Амхърст, след което продължава обучението си в Масачузетския технологичен институт. От 1965 до 1966 той учи и в Кеймбридж. В следващите години преподава в Масачузетския технологичен институт, Йейл, Принстън (1979-1988) и Станфорд (1988-2001). От 2001 г. преподава в Колумбийския университет.
Освен сериозния си принос в микроикономиката, Стиглиц играе важна роля и в политическата сфера. Той работи в администрацията на Бил Клинтън като председател на Съвета на икономически съветници между 1995 и 1997. В Световната банка той е вицепрезидент и главен икономист в периода 1997–2000. Стиглиц е бил икономически съветник на президента Георги Първанов (2002[2]-2006?[3]), а от 2010 [4] е съветник на гръцкото правителство.
Почетен доктор на Университета за световно и национално стопанство в София (2002)[5].
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- На български
- Икономика на държавния сектор, София: Университетско издателство „Стопанство“, 1996 ISBN 954-494-212-2
- Глобализацията и недоволните от нея, София: ИнфоДар, 2003, ISBN 954-721-124-0
- Свободно падане, София: ИнфоДар, 2010, ISBN 978-954-761-448-2
- Цената на неравенството, София: Изток-Запад, 2014, ISBN 978-619-152-339-9
- Еврото. Как една обща валута застрашава бъдещето на Европа, София: Изток-Запад, 2016, ISBN 978-619-152-937-7
- Голямото разделение. Неравните общества и какво можем да направим за тях, София: Изток-Запад, 2016, ISBN 978-619-152-750-2
- Власт, народ, печалби. Прогресивен капитализъм за ерата на недоволството, София: Сиела, 2020, ISBN 978-954-283-226-3
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Top 10% Authors, RePEc Author Service
- ↑ Андрей Любенов, „Стиглиц: Бернанке и Грийнспан носят вина за кризата в САЩ“[неработеща препратка], Investor.bg, 26.02.2008
- ↑ „Преходът към пазарна икономика в страните от бившия СССР се провалил“[неработеща препратка], Lev.bg, 23 май 2006
- ↑ Христо Петров, „Спекулативните атаки срещу еврото се увеличават“, в. „Дневник“, 9 февруари 2010 г.
- ↑ Удостоени с почетни звания на УНСС, сайт на УНСС.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Лична страница на сайта на Колумбийския университет
- ((en)) CV на сайта на Колумбийския университет
| ||||||||||||||
|
