Договор | Ареал | Площ | Държави | В сила от |
---|---|---|---|---|
Антарктически | Антарктида | 14 000 000 km2 | 23 юни 1961 | |
В Космоса | В Космоса | 10 октомври 1967 | ||
Тлателолко | Латинска Америка Карибско море | 21 069 501 km2 | 33 | 25 април 1969 |
В световната акватория | Световна акватория | 18 май 1972 | ||
Раротонга | Южен Пасифик | 9008,458 km2 | 13 | [1]11 декември 1986 |
Бангкок | ASEAN | 4465,501 km2 | 10 | [2]28 март 1997 |
Монголия | Монголия | 1 564 116 km2 | 1 | 28 февруари 2000 |
Централна Азия | Централна Азия | 4003,451 km2 | 5 | [3]21 март 2009 |
Пелиндаба | Африка | 30 221 532 km2 | 53 | 15 юли 2009 |
Total: | 84 000 000 km2 | 116 |
Договорът от Тлателолко за неразпространение на ядреното оръжие в региона на Карибско море и Латинска Америка. е подписан на 14 февруари 1967 г. [4] Всички страни от региона, с изключение на Бразилия и Аржентина подписват договора [5].
Предложението за договора е на мексиканския Президент, Адолфо Лопес Матеос, и е реализиран с усилията на мексиканския дипломат Алфонсо Гарсия Роблес[6] в отговор на страховете породени от кубинската ракетна криза, за което Кралската шведска академия на науките присъжда на Гарсия Роблес Нобеловата награда за мир през 1982 г.
Като се изключи Протокол №1 от договора, нератифициран от Американския Сенат, [7] всички останали страни подписали договора го ратифицират в пълния му текст.
По силата на договора, държавите участнички се задължават да забраняват и предотвратяват „опитите със, употребата на, производството, екипирането или придобиването на каквито и да е елементи на ядрено оръжие“ както и „получаването, складирането, инсталирането, изстрелването или притежанието на всякакви форми ядрено оръжие.“
Договорът включва два допълнителни протокола:
Нидерландия | Великобритания | Франция | САЩ |
---|---|---|---|
Ангуила, Вирджинските острови,
|
Френска Гвиана
|
Пуерто Рико,
|
Договорът създава провизии за механизми на обстоен контрол и удостоверение, под надзора на специално сформираната Агенция за Забрана на Ядрените Оръжия в Латинска Америка и Карибите (оригинално съкращение: OPANAL), с главна квартира в Мексико сити.
Конференцията състояла се в района на Мексико сити, Тлателокло, през 1967 <--година, започва на--!> приключва на 14 февруари след подписване, от страните на региона присъстващи и представени в региона, на договор с цел съхраняване на безядрения до онзи момент статут на Латинска Америка. За пръв път в световната дипломатическа история, договор за създаване на ЗСЯО се разпростира над такава обширна населена територия. За сравнение, подписаният през 1961 година договор урегулира зоната на Антарктика и съответно на изключително ниска средна гъстота на населението. Още през 1967 година всички Латиноамерикански държави, с изключение на Куба и Аржентина, подписват договора още през 1967 г., като се включват Тринидад и Тобейго и Джамейка. Към 1972 година договорът е ратифициран от сигнаторите. Договорът влиза в сила на 22 април 1968 г., след като към ратифицирането на договора от Мексико се включва и Ел Салвадор, отказвайки се от провизиите по член 28 за влизане в сила.
Аржентина ратифицира договора едва през 1994, повече от 26 години след подписването му, съответно била без защитата на договора по време на войната за Малвинските островите (Фолкландската криза).
И други латиноамерикански англоезични нации се присъединяват скоро, след получаване на независимостта си от Великобритания през 1968, 1975 и 1983 г. Други се включват доста по-късно (през 1989, 1992, 1994, 1995), катовсички го ратифицират в рамките на 4 години от подписването. Независимо от по-късното присъединяване, британските колонии са били защитени от договора от подписването на Протокол I от Великобритания.
Нидерландия ратифицира Протокол I през 1971; Суринам подписва договора през 1976, скоро след обявяване на независимостта си от Холандия, но го ратифицира едва през 1997, 21 години след включването си.
САЩ подписват Протокол I отнасящ се до Пуерто Рико и ам. Вирджински о-ви през 1977 и ратифицират през 1981.
Франция подписва Протокол I за карибските си владения и Френска Гвиана през 1979, но го ратифицира едва през 1992.
Всичките пет ядрени държави ратифицират Протокол II през 1979.
Куба е последната държава от региона, подписала договора през 1995 и ратифицирала го на 23 октомври 2002, по този начин се приключва процеса а включване на всичките 33 страни от Латинска Америка и Карибите. Куба ратифицира „с особено мнение“ поради резервации относно Базата Гуантанамо. [8]