Долно Клещино

Долно Клещино Κάτω Κλεινές
Входът на „Рождество Богородично“
Долно Клещино 40.848889, 21.396944 Долно Клещино Долно Клещино
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Лерин
Географска област	Пелагония
Надм. височина	594 m
Население	297 души (2021 г.)
Пощенски код	531 00
Телефонен код	23850-1
Долно Клещино в Общомедия

Долно Клещино или Долна Клещина (на гръцки: Κάτω Κλεινές, Като Клинес, катаревуса: Κάτω Κλειναί, Като Клине, до 1926 година Κάτω Κλέστινα, Като Клестина^[1]) е село в Република Гърция, дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География

Селото е разположено на Стара река (Палио Рема) на 7 километра северно от демовия център Лерин (Флорина) в подножието на планината Пелистер.

История

В Османската империя

Името на селото е свързано с ковашкия занаят. Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1468 година под името Клещино с 97 домакинства. В 1481 броят на домакинствата се увеличава на 213. В селото се отглеждат лозя, орехи, лук, чесън, зеле, боб, лен, свине и копринени буби.^[2]

През 1607 година Перване бег и синовете на Камбер от Долна Клещина взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 3000 акчета при лихва от 15% процента. Един за друг са гаранти за парите. В 1623 година жителите на Битоля Хасан Челеби и неговият брат Али продават своя чифлик в Долна Клещина на Хусеин бег, син на Абдулах за 31 000 сребърни акчета. Чифликът им включва кула, къща, две воденици, градина, лозе и граничи от всички страни с имот на Хусеин, който също има воденица.^[3]

Църквата „Рождество Богородично“ е от около 1835 година.^[4] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Клещина като българско село.^[5] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Клещино като българско село.^[6] В 1838 година е построена църквата „Рождество Богородично“. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кластини (Klastini), Мъгленска епархия, живеят 540 гърци.^[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Долно Клещени (Dolno-klechténi) е посочено като село в Леринска каза със 180 домакинства с 550 жители българи.^[8] В 1889 година Стефан Веркович пише, че в селото живеят 140 български семейства (669 души).^[9]

Клещино през Първата световна война

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Долно Клещино има 400 жители българи и 150 жители арнаути мохамедани.^[10]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Клеща е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак със 100 къщи.^[11]

В началото на XX век Долно Клещино е едно от малкото български гъркомански села в Леринско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 540 българи патриаршисти и функционира гръцко училище.^[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Клещино (Горно или Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[13]

В Гърция

Оборудване на части на Антантата в Долно Клещино

Млада двойка в народни носии в Клещино по време на Първата световна война, 1916 – 1917 г.

Женска бежанска носия от Долно Клещино. Етнографски музей в Лерин

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долна Клещина (Долна Клештина) има 15 къщи славяни християни и 50 къщи арнаути мохамедани.^[14] За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1924 година албанското население на Долно Клещино се изселва и на негово място са заселени 133 души понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 77 бежански семейства с 288 души.^[15] В 1926 година селото е прекръстено на Като Клине.^[16]

Намаляването на населението през 60-те години се дължи на изселване отвъд океана.

Според изследване от 1993 година селото е смесено „бежанско-славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво, а понтийският гръцки на ниско.^[17]

Прекръстени с официален указ местности в община Долно Клещино на 28 септември 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Воденичища	Βοδενετσίστα	Ливадия	Λιβάδια[18]
Боцовал	Μπότσοβαλ	Камбохорафа	Καμποχώραφα[18]
Падине[19]	Πάδινε	Плая	Πλαγιά[18]	местност на ССИ от Долно Клещино и на Ю от Клабучища[19]
Белизма[19] или Копачища[20]	Μπέλισμα	Аспроситарон	Άσπροσίταρον[18]	местност на ССЗ от Долно Клещино и на СИ от Битуша[19]

Преброявания

• 1920 – 792 жители
• 1928 – 817 жители
• 1940 – 1120 жители
• 1951 – 955 жители
• 1961 – 812 жители
• 1971 – 532 жители
• 1981 – 523 жители
• 2001 – 455 жители
• 2011 – 394 жители

Личности

Родени в Долно Клещино

• Ангелина Поповска (1926 – 1948), гръцка комунистка, в 1943 година влиза в ЕАМ, в 1944 година - в КПГ, през август 1948 година оставя тригодишното си дете и се присъединява към ДАГ, отличава се на 17 септември 1948 година при Еврейска глава в сражениено на Дъмбенската планина, загива на 10 октомври 1948 година, защитавайки връх Свети Танас над Косинец^[21]
• Димитър Г. Черкезов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Клещино, четата на Никола Лефтеров, Четвърта рота на Десета прилепска дружина^[22]
• Павле Раковски (1913 – 1990), гръцки и югославски комунистически деец
• Траянос Петканис (1952 – 2021), гръцки политик
• Янис Флориниотис (Янис Савас Апостолидис, р. 1947), гръцки певец от понтийски произход

Починали в Долно Клещино

• Петър Петков Вълков, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война^[23]

Други

• Филко Христов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Долно Клещино, Първа рота на Единадесета сярска дружина^[24]

Външни препратки

• Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 281. ISBN 2-283-60452-4.
3. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 14, 109.
4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/58260/1341/5-1-1995 - ΦΕΚ 165/Β/10-3-1995 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2015-05-18. Посетен на 15 май 2015.
5. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
6. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
8. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84 – 85.
9. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 320. (на руски)
10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
11. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 28. (на македонска литературна норма)
12. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
16. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
17. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
18. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
19. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
20. Topografska Karta JNA 1: 50.000.
21. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 257. (на английски)
22. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 797.
23. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 28, 29; а.е. 316, л. 65
24. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 781.